ДЕМАСКЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от демаскирам и от демаски-рам се. В тези среди от дълго време се води последователна борба за демаскиране на измамниците.
ДЕМБЕЛ м. Простонар. Неодобр. Човек, който не желае и не обича да се труди; мързеливец, ленивец, безделник, дембелин. Българинът не се перчи като сърбина, не е хитър като гърка, не е дембел като турчина — българинът е работлив. П. Вежи-нов, ДБ, 46. А в София, Пловдив или Одрин помежду излишно многобройните еничари, чиновници и прочие дембели се трудеха — както и преди — българските занаятчии.
В. Мутафчиева, ИКМ, 67. Ей дружина! — честита година! / Чест дал господ кому както знае, /.. / на дембели постелки дебели. П. Р. Славейков, НМК, 73.
— От перс. през тур. 1ешЬе1.
ДЕМБЕЛАК, мн. -ци, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Увел. от дембел.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕМБЕЛИН, мн. дембели, м. Простонар. Неодобр. Дембел. Знам го аз как пази тоз дембелин, и деня спи, и нощя спи. И. Йовков, ЧКГ, 66.
ДЕМБЕЛЛЙК, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Дембеллък. Много неща може да види чужденецът в Турция, но сигурно нищо не би било тъй турско, както ей тази синьо-черна сянка с блажено пладнуващите ханджийски гости — самата бездънна наслада на дембеллика. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 486. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! .. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място на големите разкошни палати, дето сладко-думните жреци на чревоугодието и дембеллика,.., спокойно очакват кога вие, завареничета на съдбата, ще се явите пред портите им. Г. Кирков, Избр. пр, 68-69.
— От тур. 1етЬе11Ус.
ДЕМБЕЛЛЪК, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Мързел, мързелуване, леност, безделничество, дембеллик, дем-белуване. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембеллъкът .. секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299.
— Друга форма: дембеллик.
ДЕМБЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Простонар. Неодобр. Прил. от дембел и дембелин.
ДЕМБЕЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Простонар. Неодбр. Дембеллък, дембелу-ване. Тука на земята всеки е роб. Блазе на оного, что с труд извишва себе си. Горко на оного, что с дембелство унижава себе си. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 352.
ДЕМБЕЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Неодобр. Живея като дембел, дембелин; мързелувам, хайлазувам, безделнича.
ДЕМБЕЛУВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Неодобр. Отгл. същ. от дембелу-вам. Едно време поне се знаеше, че като си началник имаш право на добре платено дембелуване. Дембелуването продължава до деня на пенсията. ВН, 1961, бр. 3045,4.
ДЕМБЕЛХАНЕ, мн. -та, ср. Рядко. Ирон. Неодобр. Къща, дом, свърталище за безделници, мързеливци, ленивци. —Де ги тия луди, дето ще се трепят по мините и фабриките, като знаят, че коматът им е осигурен? Светът ще се превърне на дем-белхане, за чудо и приказ! А. Гуляшки, Л, 343. Види се, че след 1881 г. българският народ недостатъчно осезателно е дал на тия хора да разберат, че народът не иска да му се натрапват чорбаджийски дембел-ханета. Ал. Константинов, Съч. I, 18.
— От перс. през тур. tembelhane.
ДЕМЕК частица. Простонар. Обикн. като вмет. дума. При уточняване; сиреч, тоест, значи, дето ще рече. — Какво правите вие там, във вашите махали, къщи събаряте, народа събирате! Вие, демек, не признавате нашата власт и закон, ни султан, ни кадия. Д. Талев, ЖС, 130. — Аз я доя, а тя обърне глава към мене,., и измучи. Демек: „Остави малко млекце и за теленцето ми...“ Д. Ангелов, ЖС, 69. — Изберете си което искате [агне] — рекъл той. — Ще кажа на чорбаджията, че се е изгубило. — Демек вълци го изяли? — пошегувал се Стефан. Сл. Трънски, Н, 262. Уж на добичето го казваш, а за немеца се отнася. Демек на тебе думам, дъще, сещай се снахо. М. Мар-чевски,МП, 143.
— Тур. demek.
ДЕМЕНЦИЯ ж. Мед. Невъзвратима, трайна загуба на умствените способности и на по-рано усвоените знания и практически навици, породена от органични изменения в мозъка. Обща деменция. Алкохолна демен-ция. Апатична деменция. Детска деменция. Старческа деменция.
— Лат. dementia.
ДЕМИЗГЙЯ ж. Диал. Само в съчет.: Сабля демизгия. Сабя дамаскиня. „Стой, почекай, царев син Солиман, / да наточа сабля демизгия, / да напълна пушка седеф-лия!“ / Наточила сабля демизгия, / напълнила пушка седефлия, / па излела Дена Магдалена. / Развръте се налево, надесно — / от пестотин петина остале\ Нар. пес., СбНУ XLIV, 343.
ДЕМИКОТОН м. Остар. Плътна паму-чна тъкан с копринени нишки. Облечени в най-новите си дрехи от демикотон и шевиот, те [гърците, арменците и евреите] и сега бързаха да изпреварят другите посреща-
