мъртва вещ в стаята. Ст. Чилингиров, ХНН, 191. Хусаринът погледна към дървото, после към момата, па изведнъж отсече: — Що, по-хубаво на дървото ме покачи, войводо. Не ми се иска да се деля от дружината... Ст. Загорчинов, ДП, 89.
6. Разг. Обикн. с предл. от. Държа се настрана от някого, избягвам да общувам с някого; страня. Старата Ганчовка не общуваше много и със селянките, делеше се от тях и все се мъчеше да им покаже, че е по-горна, по-знатна, по-богата. Г. Караславов, Тат., 120. Премествам се на пейката до стената и още повече се отдалечавам от групата.. Иванчев ме забелязва и ме предупреждава да не се деля от колектива. К. Калчев, ДНГ, 47-48. — А ти не се дели от хората. Не си затваряй ума и душата. В. Геновска, СГ, 23. Гмуреца минаваше за особняк, делеше се малко от хората, шум и веселби не обичаше. Ст. Даскалов, СЛ, 151. // Прекъсвам, преустановявам съвместен живот или връзки, отношения с някого; разделям се с някого. По ваканцията аз чувах вече, че Сладунка Белилова и Радко Росенов се карали, сърдели се, делили се, пак се събирали. Ил. Волен, МДС, 27.
7. Остар. Различавам се, отличавам се, отделям се от другите по някакви характерни особености; откроявам се. Скоро той не виждаше вече и лицето — всичко се стопи в разтегнатата далечина, само някакво тъмновишнево петно се делеше от другите, останали назад по кея — но той знаеше, че това е тя, че тя все още маха с ръка и все повтаря: Не ме забравяй! Ст. Дичев, ЗС I, 316. Едничкото стихотворение, което се дели от тая мрачна група по величавата ясност на скръбното чувство е Хаджи Димитър. Ив. Вазов, Съч. XIII, 80. Те [османлиите] крещяха,.., плюеха нашите мъченици и ожесточено ги замеряха с гнили плодове и боклуци. — Смърт на бунтовниците! — ревяха и сред пороя гласове най-силно се деляха гласовете на пискливите кадъни. Ст. Дичев, Р, 38-39.
8. Биол. За клетка на растителен или животински организъм — претърпявам разделяне на протоплазмата и ядрото на две или повече части, което води до размножаване на едноклетъчните и нарастване на многокле-тъчните организми. На самия връх на корена се намират клетки, които се делят. В резултат на делението на една клетка се получават две дъщерни. Бтн V и VI кл (превод), 34. Хромозомите се накъсват и стават'уродливи. Загубват способността си да се делят. Хр. Одисеев, ТН, 146. Бактериите се размножават чрез деление. Всяка бактерия се дели наполовина. Бтн V и VI кл (превод), 162.
О Деля (дувар) темел с някого; делим дувар (темел). Разг. Съсед съм с някого (съседи сме). Жените, дето предат пред къщите, ще настават, когато минава той, защото не е добре да изпратиш стар съсед седнал. А баба Донковица ще рече: — Не ни забравяйте, комшу... Темел делихме толкоз го-дин... Л. Михайлова, Ж, 73. Деля залъка (залъците) <си> с някого; делим залъците си. Разг. 1. Давам на някого от оскъдните средства, които имам за препитание. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си, сновяха денонощно из полето, за да следят поте-рите, понасяха зверствата на преследвачите й и все мълчаливо, търпеливо, упорито. Д. Талев, И, 275. 2. Живея при еднакви условия с някого, имаме еднакъв начин на живот. Той дойде при нас, та с нас заедно да дели залъка, глада и страданията. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Сближени от общо нещастие [с черкезите], въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си. К. Величков, ПССъч. I, 149. Деля легло (постеля<та>) с някого; делим легло (постеля). Диал. Имам интимна връзка с някого (имаме интимна връзка). — Обичаше ме цар Петър, ала от дните на своето постничество не рачи да дели с мене [царица Ирена] легло — и моята чаровна гиздост трябваше да учудва несръчни боляри. Н. Райнов, ВДБ, 99. А той човек ли беше, мъж ли й беше... Не го поглеждаше, не делеше и постелята с него.
Н. Каралиева, Н, 151. Те, старците, ще живеят и ще умрат на същото място, в същата стая, дето са живели през целия си общ живот, дето са делили легло. Д. Талев, ПК, 105. Деля мегдан с някого. Разг.; Деля стъгда с някого. Старин. Съпернича си с някого в някаква област, дейност, на едно равнище съм с някого. Ревнивият грък го е смазал само с един удар и пак му е казал: „Не посягай, дето съм аз. Тук .. има по-големи майстори от тебе, но никой не се решава да дели мегдан с мене.“ Д. Талев, ЖС,
57. Онзи, който дръзваше да дели мегдан с него, намираше смърттаu си от куршума или от ятагана му. Й. Йовков, CJT, 126.
— Сам знаеш, че е нелепо да се сродяваме. Това, което беше и което е, издълба ров между царя и мене.. — Големи приказки са това, лишни приказки.. Той е цар и не ти прилича с него стъгди да делиш. М. Смило-ва, ДСВ, 133. Деля от <голо> гърло; деля от гърлото си. Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден.
— Толкоз години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Йзбр. съч. X, 55. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила сума други неща за внука си. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. Деля от залъка си. Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото или от храна, за да имам средства за нещо. — Ще работя за двама, за трима, ще работя и дене, и ноще, от залъ
