ка си ще деля, ама ще спечеля. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 143. — И на сън не си надявала дрехите, които Яна ще облече за сватбата. Не ме гледай, че клас събирам. От залъка си съм делила, такъв ден да посрещна!... К. Петканов, СВ, 158.
ДЕЛЯКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Карам се, препирам се с някого. — От отзарана цял оен се делякате — отделихте се и тука... П. Тодоров, Събр. пр II, 19. СЛевски,.., така веднъж/се счепкахме. / .. / Той дръж и ази дръж, а Ружина Първан / .. / отстрана ни гледа и се хили, / па току изведнаж: „Аз да ви кажа вам, / като ви слушам тъй отдеве нанасам / да се делякате, на памет що ми падна“. П. П. Славейков, КП ч. П1, 104.
ДЕЛЯКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от делякам се.
ДЕЛЯНКА ж. Диал. Дилянка. — На ти делянка и волски език, вари го с небет-ше-кер и пий по едно канче всяка сутрин на гладно сърце. Д. Немиров, Б, 54. — Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, побратиме Момчиле — .. — та Елена да отделиш от сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 358.
— Друга форма: д е л è н к а.
ДЕМАГОГ, мн. -зи, м. 1. Книж. Лице, което си служи с демагогия. Ловък, хитро-словец,.. поклонник на успеха до цинизъм,.., демагог по сметка, той се ползуваше с политически престиж в общественото мнение, което вътрешно презираше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 90. Като десен социалист той беше демагог и умееше да усмирява своя гняв пред гнева на селяните. Сл. Трънски,
Н, 426. Но нима да любиш своя народ значи да лакейничиш пред него? Няма по-долно лакейство от онова на демагога... П. Росен, ВПШ, 27. Баща ми ненавиждаше демагогията, а демагозите осмиваше. СбЦГМГ, 143.
2. Истор. В древна Гърция — народен водач.
— От гр. бтщаушуо"; 'водач на народа' през фр. démagogue. — Н. Михайловски, Ръководство към всеобщата история (превод), I, 1873.
ДЕМАГОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Демагогски.
ДЕМАГОГИЯ ж. 1. Книж. Двулично пропагандно поведение на политически и обществен водач, който чрез лъжливи и примамливи обещания, изопачаване на факти и др. се стреми да постигне политическа власт и популярност. И министерският пост се желаеше не за да се служи на народа, а само за лично забогатяване. Мобилизираха се всички средства, за да се стигне до високото място: лъжливи обещания пред народните маси, клевета, демагогия, рушвет. Ст. Грудев, ББ, 94. Посред голям шум стана гласуване и докладът биде отхвърлен. Българският либерализъм има своята първа победа и демагогията влезе офи-циално в политическия ни живот. С. Радев, ССБ I, 79. Интересите на отцепника [Паз-вантоглу] — турчин, който дълги години разигравал демагогия за национално и верско равенство, били в разрез с национално-то осъзнаване на неговите подвластни и особено пък със стремежа им към нацио-нална независимост. В. Мутафчиева, КВ,
287.
2. Разш. Измама, лъжа, лицемерие. Минувачите се спираха и гледаха учудено как Борис крачеше зад катафалката. Едни преценяваха това като разкаяние, а други — като демагогия и нахалство. Д. Димов, Т, 299-300. Те се смееха и на широките му панталони, които от дълго употребление се бяха излъскали. — От кой циганин ги е купил? — .. —Демагогия — изплю се Щеръо... Д. Кисьов, Щ, 260.
— Гр. бццаусоуСа.
ДЕМАГОГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на демагог, в който се съдържа демагогия; демагожки. Особено енергична дейност развивала либералната партия на д-р Радославов, която се стараела да привлече народните маси с безогледна демагогска агитация. Ист. Х-Х1 кл, 219. Школувани в лицемерието, наследили вековните демагогски традиции на католицизма, хлинковци имали значително влияние както в града, така и в неговата околност. Г. Караславов, Избр. съч. ГП, 297. Демагогски похвати. Демагогски фрази. Демагогско обещание.
ДЕМАГОГСКИ. Нареч. от прил. демагогски; демагожки. Правителството .. демагогски прикрива истинските си намерения зад твърдението, че използуването на военна сила при референдума .. било средство за това, което „щяло да улесни провеждането на референдума и да осигури пълна свобода при гласуването“. ВН, 1958, бр. 2186, 3.
ДЕМАГОГСТВАМ, -аш, и ДЕМАГОГ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Служа си с демагогия, проявявам се, постъпвам като демагог. Минувачите се спираха и гледаха учудено как Борис крачеше зад катафалката. Едни преценяваха това като разкаяние, а други като демагогия и нахалство. Само малцина — .. — съзнаха веднага, че той беше вече тъй богат и могъщ, та нямаше нужда нито да се разкайва, нито да демагогствува. Д. Димов, Т, 299-300. Безсилни да се борят с нас върху почвата на принципите, с толкова по-голяма упоритост те [опортюнистите] се заловиха за оръжията на буржоазията — да демагог-ствуват пред наивните хора, да интригуват и клеветят. Г. Георгиев, Избр. пр, 189-
190. Спомена за някаква си недоизкарана, а отчетена продукция, за това, че Щерьо де-магогствувал, като казвал, че колективът е единен и добър. Д. Кисьов, Щ, 310. дема-
