споделям. — Другар, мамо, другар ти вода, който ще да дели с мене и зло и добро, и тъга и радост. Л. Каравелов, Съч. II, 139. Хаджи Евтим,.., приимаше силно участие в успеха за народното дело и делеше общото безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. XXI, 188. Само като си помисля, и пред мене застават стотици мили, близки хора, с които ме е срещала съдбата през живота ми; делил съм с тях скърби и радости, обичал съм ги, обичали са ме. Г. Райчев, Избр. съч. П, 10. С всеки ден чувствуваше, че стената между него и хората расте — не само към онези, отвъд, но и към хората, с които беше принуден да дели обща съдба. Г. Райчев, Избр. съч. П, 59. С тия хора, повече познати и другари още от началото на войната, той [Гражев] бе прекарал цялото време заедно, бяха делили успехите от победите при Ниш и Страцин на сръбския фронт, както и тежестите на трудния поход през Югославия, преминаването на Дунава по заледената вода, настаняването тук, в Унгария. Ив.-Мартинов, ДТ, 179. Спътник ни са биле в живота / страдания, бедност в чужбина; / но тях сме ний братски делили / и пак ще ги делим двамина. Хр. Ботев, Съч., 1950, 17. // Изказвам пред някого свои мисли, чувства, преживявания, за да срещна разбиране, съчувствие; споделям. Те деляха само с неми погледи възхищението си. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 38. На тъмната черни-ка под чадъра / седеше често баба, свила врат, / и с мен делеше своите кахъри, / надеждата за мир „на оня свят“. Д. Методиев, ШТ, 46. деля се страд. Когато трябваше да се делят дажбите от масло или вино, той заставаше всред неспокойната групичка с нож или черпак в ръката като самата справедливост — безстрастен и сериозен. П. Вежинов, НС, 96. Голяма група войници и полицаи направиха гъст кордон около къщите на Матея Кабурин и Русан Радичков, чиито дворове се деляха само от един зид. Д. Ангелов, ЖС, 278. В землянката има такъв шум, като че там се делеше голямо наследство. Й. Йовков, Разк. I, 41. Тогава тетка разказа какво е станало в съда,.. — Приписах му една трета част тогава*.. Сега ще припиша една трета на Анчето, а другото ще се дели поравно. В. Бончева, АП, 100.
ДЕЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на дялове, на части; разделям се. Постепенно дърветата по брега заредяха и реката почна да става неспокойна; чупеше се в завои, делеше се в ръкави. А. Мандаджиев, ОШ, 87. Не спеше само адският пламък. Той си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей. Ив. Вазов, Съч. УП, 142. Разчесана на път, коса дели се гъста / над белите лица. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 87. Кога я ходих, мамо ле, / по тая гора зелена / яганци в йъгъл запалих. / Като гореха, блееха, / небо ся на две делеше. Нар. пес., СбБрМ, 139.
2. Разделям се на дялове, на части. Годината ..и сеидели на два големи периода от време. И. Йовков, Разк. I, 49. Страната се дели на две части — северна и южна. А Четните числа се делят на числото две.
3. Разделям се, разпадам се на отделно разграничени, обособени групи, обикн. по идеи, интереси и др. Народът още не разбираше величието на княз Ростиславовата политика и вместо вкупом да тръгнеислед вожда си, започна да се дели на две. Й. Вълчев, СКН, 332. Нямаха мир и слога в селото си и се деляха на безброй партии. Й. Йовков, ПГ, 57. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, както и преди, се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. И вън на двора,.., и горе в салона групите се деляха по села. Г. Караславов, ОХ П, 534. Едно злокобно умопомрачение, една атмосфера от полуда на омрази и не-нависти опияняваше духовете и бе довела двете партии, на които тогава се делеше България, до крайни изступления. Ив. Вазов, Съч. ХП, 104. Бяха дошли тия юруци от Анадола, та се бяха заселили край Бяло море.. Деляха се на племена и оджаци. А. Дончев, ВР, 95.
4. Разг. Правя делба и вземам частта, която ми се полага от общия имот, от наследството. — Да не си се скарал с братята си? — Не съм се скарал. Бачо Димитър иска да се дели. — Жена му все за делба бълнува. К. Петканов, X, 97. С пръст той не е пипнал тая земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме,.. —Докато съм жив аз — не давам да се делите. Елин Пелин, Съч. Ш, 21. Хората се размножаваха, деляха се, имотите им намаляваха. Ил. Волен, МДС, 150. Помня, че го [даскал Генчо] викаха често да размерва нивите, когато някои братя се деляха. К. Калчев, ПИЖ,
107.
5. Разг. Обикн. с отриц. не. Отлъчвам се, отделям се от някого или от нещо, преставам да съм непрекъснато заедно с някого или с нещо; разделям се. Еньо ходеше у тях, Цвета ходеше у Еньови и не се делеше от Иваница. Елин Пелин, Съч. Ш, 126. Тя искаше да си подреди фермата, както си знае, и по цял ден не се спираше на едно място. Дамян не се делеше от нея. И. Петров, НЛ, 225. Дългоноско потичваше с тихо скимтене. Ах, защо му трябваше да се дели от близките си? П. Бобев, ГЕ, 67. Днес моята бригада трябваше да замине за Блатница.. Алекси много се сърдеше. „Ще се прехвърлиш, казва, в друга бригада. Защо да се делим?“ А. Гуляшки, СВ, 229. Как почувствувахме маминото отсъствие, мъчно мога да опиша.. Сякаш ведно с мама, от която не бяхме се делили никак, изхвръкна из къщи нещо, което даваше живот и на всяка
