8. Мат. Извършвам аритметическо действие деление; разделям. Харалан гледаше в тетрадката си, събираше декарите, делеше ги на изработените часове и за пръв път в живота си му се прииска да запее. А. Гуляшки, СВ, 280. Тримата статистици се заловиха вече за работа. Събираха, деляха, плъзгаха подострени моливи по дълги колони от цифри. Д. Калфов, Избр. разк., 204. Събирах, умножавах, делих, съкращавах, накрая подчертах отговора. И учениците, и членовете от комисията ме загледаха втренчено. Кр. Григоров, ОНУ, 122-123. Като делим едно число с друго, ний умаляваме първото число толкова пъти, колкото единици има другото. К. Кърджи-ев, А, 48.
9. Служа за граница, за преграда между две неща или между две части на едно цяло; разделям, разграничавам. На ниския плет, който делеше двора му от Ивановия, стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи. Елин Пелин, Съч. Ш, 170-171. Тя гледаше да земе положение отбранително или недостъпно, като туряше между него и себе си дебелия зид, който делеше кафенето от съседния двор. Ив. Вазов, Съч. VI, 176. Стаите ни бяха съседни, делеше ни тънка стена и по неволя разбирах всичко, каквото става отвъд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 183. — Море лудо, не продавай / майчиния, татковийна: / плет ни дели дворовете —/сосечи го да помина. К. Христов, СК, 61.
10. Отделям едно нещо от друго или някого от нещо или от другиго по време или разстояние; отдалечавам, разделям. Часове само ни деляха от решителния момент. Нападението нямаше да бъде внезапно. К. Величков, ПССъч. I, 133. Четиридесет и пет години ни делят от появата на първия български филм „Българан е галант“. НМ,
1956, бр. 39, 3. Те се промъкваха предпазливо през лозята и през гюлищата, които още ги деляха от укреплението. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 159. Най-после двете страни се срещнаха и застанаха един срещу други. Деляха ги само няколко крачки. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Разстоянието, което дели Земята от Луната и което се изчислява на 384 415 километра, аз смятам да измина за 10 денонощия. Елин Пелин, ЯБЛ, 42.
11. Отлъчвам, отделям един от друг; разделям. — Турчинът дели дете от майка да го направи еничарин и баща от детето му — да го заколи. А. Дончев, ВР, 81. Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. Ив. Вазов, Съч. XX, 31. — Вий, дето сте се помъкнали да ни делите един от друг. Тя била ваша, пък аз Змей. Като съм! П. Тодоров, Събр. пр П, 321. Две сърца се знойно любят, / старо харо ги дели: / дали времето си губят, /или бог ще се смили? П. К. Яворов, Съч. 1,15.
12. Разграничавам, разделям един от друг, противопоставям един на друг. Докато разумът ми делеше тъй хората на бели и черни и ги нареждаше по бели и черни полета и смяташе, че победата ще е на тоя, който играе по-добре, сърцето ми беше свито. А. Дончев, ВР, 169-170. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Първият е някак по-неве-ществен, вторият е по-чувствен. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. Пред общината Казакът срещна Деяна. Очите им се стрелнаха за миг и в този кратък поглед и двамата видяха дълбоката пропаст, която ги делеше вече. Г. Караславов, СИ, 148. Те не бяха добре помежду си. Делеше ги една от тия люти и неизкореними вражди в селата, коитоиподигат едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1920, 11. „Та нима вий мислите, че ази / бих гърлото си драл то-ку-така, че нази, / Войводата и мен, сал мнения делят / по делото?“ П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 114. Навъси [Фарината] вежди, като че несгода усети и каза ми: "Лют раздор / делил е сявга нашите два рода. " К. Величков, Ад (превод), 98.
13. Внасям разединение, раздор в нещо или някъде; разединявам, разделям. — Алексан-дре, каквато и да е волята ти, ще я дочакам в кулата си. Само едно послушай още от стария протосеваст. Дръж здраво скиптъра и не дели силите на България! Ст. Загорчинов, ДП, 258. — Ти слушай, Ивайло ли си, или Бърдоква, щом си дошъл да делиш селото и да ни размиряваш, да си вървиш, отдето си дошъл. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 146-147.
14. Йзползвам нещо заедно с друг; разделям. Стаматко скръбно се усмихна.. — Дни и нощи не сме видели почивка.., камъните и седлата ни са възглаве и с диви зверове де-лимеложе. Ст. Загорчинов, ДП, 501. Вървяха двамата бавно, лениво и никой не про-думваше за Христофор или за Цеца, с която Салчо се любеше и с която Домна делеше стаята от толкова месеца. Б. Болгар, Б, 60. Видяха самия свещеник Козма да влиза в двореца и беседа да води с цар и царица
— и на пирове да дели трапеза с онези, които някога бе хулил. Н. Райнов, КЦ, 39. Всеки е имал между близките си приятели един — най-близък, с когото е делил всичкото си свободно време. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 40. За мен това е минало — неважно, / но ний'деляхме сламения одър / и тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33. Като деца ний пихме от/един и същи кладенец вода / и като воини / деляхме с теб една постеля. В. Марковски, ЛГ, 98.
15. Прен. Преживявам, изживявам (събития, преживявания, чувства) заедно с някого;
