делфин. Сашо, който беше добър, трениран плувец, видя доста зор, докато я настигне. Но момичето по делфийски се мушна под вода и се отправи към брега... С. Чернишев, ВМ, 88.
ДЕЛХЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Лице, което е родено или живее в Делхи, столица на Индия. От двете страни на булеварда се простират големи градини и езера. Тук всяка неделя излизат на традиционна разходка хиляди делхийци. Т. Кюранов, АП, 13.
ДЕЛХИ`ЙКА ж. Жена, която е родена или живее в Делхи.
ДЕЛХИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Делхи и до делхиец. Всеки ден следяхме неговите [на Неру] отговори на въпроси в парламента,.., преследвахме го на делхийското летище „Палам“,.., задавахме му безброй въпроси на летището или на пресконференции. Т. Кюранов, АП, 25.
ДЕЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. Ирон. от дело (в 1, 7, 8 и 9 знач.). Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици. Ал. Констнатинов, БГ, 97. Не бяхме ний за вас достойни / със нашите малки умове, делца. Ив. Вазов, Съч. V, 74. Тез самомнителни мъжаги, /.., /умеят всяко свое делце, всекий / свой жест за светъл подвиг да прокарват. Н. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 186-187.
ДЕЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Правя нещо на дялове, на части; разделям. Широкият песъчлив път, който дели селото, разградените и боклучиви дворища,.., всичко току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36. Една речица /../ го [селото] делеше на две части. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Многостенният ъгъл дели пространството на две части. Стереом. IX кл, 31.
2. Разделям нещо между двама или между няколко души; разпределям. — Споходих всичките ниви сега и не намерих наши снопи, и не намерих хората ти, дето си ги турнал да делят юшура. Кой дели? Кой гледа? Кой носи на харман? Какво се върши из нивите — нищо, нищо се не знае. Д. Не-миров, Б, 96. Стана се разправяше с децата, делеше им хляба, та не чу думите му. Приближи го и му подаде резен черен хляб. К. Петканов, ОБ, 54. Недялко се върна във воденицата да гласи камъните и да спре двата горни, защото нямаше кой да насипе, а кехаята отвори хамбарите да прегледа като доколко храна се е събрало, че на другия ден щяха да я делят. Ц. Гинчев, ГК, 128. Домакин в отряда беше бай Захари. Избрахме него, защото той с най-голям пе-дантизъм делеше продуктите. Сл. Трън-ски, Н, 280.
3. Разделям с някого нещо, което имам или съм придобил (печалба, наследство и др.) или нещо общо; поделям. Турците убиваха безоръжни пътници, палеха и деляха със заптиетата плячките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Приятелите, с които делях моето, не искаха да делят тяхното с мене. Елин Пелин, Съч. IV, 157. — И нивите, дето бяхме ги купували двама с него, аз казах, че са само мои. Делихме само туй, що беше татъово, а то колко е? Й. Йовков, ЖС, 147. Когато двамата братя преглеждаха сметките си и деляха печалбите си, по-старият, Ицо, не пропущаше удобен случай да не дръпне от общия куп повече за себе си. Д. Талев, ПК, 31. След като погребаха баща си с големи почести, Карагуч и Исен започнаха да делят имота: слугите и робите, пленниците-българи, добитъка и най-сетне вещите в шатрата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 71. — Тук Добри и дружината му си делиха царската хазна, обрали я бяха в боаза. По десет феса алтъни им се паднаха. Й. Йовков, СЛ, 187. • Нар.-поет. Делба деля. Три светии богу надделеа — / делба делят бащино имане: / бели пари със паници делят, / а жлътици на кантари мерят. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 164. „Турска ще хазна да мине, / ще си хазната оберем, / голяма делба ще делим, — / по шиник желти жел-тици /и по полвина грошове.“ Нар. пес., СбГЯ, 21.
4. Прен. Разг. В приятелски или интимни връзки съм с някого, който е в същото време в такива връзки и с другиго. — Не! Аз няма да допусна това ужасно нещо! Аз не мога да я деля с тоя варварин! Аз и мене си и нея ще избавя от тоя позор. Ивайло утре няма да бъде жив! Ив. Вазов, Съч. XXI, 71.
5. Непрех. и прех. С предл. от. Отделям настрана известна част от нещо за себе си или за другиго; заделям. Мнозина от майсторите се противяха — не искаха да делят от бъдещите си печалби за калфите и чираците си, забравили бяха, че и те са били някога като тях. Д. Талев, ПК, 141. От никого лев не беше взел, а си беше делил от заплатата. Ст. Даскалов, ЕС, 199.
6. Разг. Давам част от имота си на син, дъщеря и др., като го обособявам в отделно домакинство; отделям. Баба Пинтовка кършеше пръсти, защото знаеше, че мъжът й няма пари да нареди най-големия си син и го деляха, колкото да го махнат от къщи. Г. Караславов, ОХ П, 11.
7. Прен. Разг. Имам предпочитание към някого в сравнение с други, които имат същите права или същото положение. Гина обичаше еднакво и четирите си деца; за всяко от тях страдаше, с всяко се радваше и му желаеше по-хубаво бъдеще. И все пак Васи-ла тя някак делеше от другите. Ст. Дичев, ЗСI, 79. — Ама да не делиш тъй децата, че е грях — разтвори широката си уста Исен,
— като ще даваш, на всяко дай по нещо. Л. Александрова, ИЕЩ, 150.
