ДЕЛФИ`ЙКА ж. Жена, която е родена или живее в Делфи.
ДЕЛФИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Делфи и до делфиец. О Мел-помено, свий, / в мъзда на моя труд, цветущ венец делфийски / и бяла ми коса със лаври обивий. Ив. Вазов, ИГП (превод), 8. Изреченията на оракулите (прорицалища) особено на додонский и на делфийский служили като закон на цяла Гърция. ВИ, 24. Жреците на този храм [в Сива], като делфийските жреци, славели са с високата си мъдрост. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245.
ДЕЛФЙН1 м. 1. Морски хищен бозайник с дължина на тялото до 10 м и крайници, превърнати в плавници, който има високоразвита централна нервна система, тънък слух и лесно се поддава на дресировка. Delphinus delphis. Наблизо играеше делфин. Адамов познава добре навиците на това животно: то е тромаво и тежко, но понякога се развеселява и като че нарочно, защото го гледат, прави смешни фокуси, като клоун. Й. Йовков, Разк. П, 20. В далечината един делфин, като акробат, изскочи над водата и отново се цамбурна в морето. К. Кюлявков, СПП, 19. Понякога попадаха сред цели стада от делфини — черните животни летяха като торпеда пред острия, режещ нос на кораба. П. Вежинов, ДБ, 197. Сред вълните, безгрижно игриви, стадо черни делфини се мятат. Е. Багряна, ЗМ, 57.
2. Само мн. Зоол. Подсемейство бозайници на семейство делфинови. Delphininae.
— Гр. ôeXcpiv (вж. П. Скорчев, Чуждата дума в нашата кухня. Бълг. ез., 1956, кн. 2, 161). — П. Берон, Рибен буквар, 1824.
ДЕЛФЙН2 м. Спорт. Стил в плуването
— скоростна разновидност на бътерфлай, при който основната движеща сила създават ръцете, гребещи едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и еластично движение.
— Гр. ôetapiv,
ДЕЛФИНАРИУМ м. Специално съоръжение, аквариум с морска вода, в който се отглеждат, изучават, дресират и показват пред публика делфини. — Докато беше във Варна, посети ли делфинариума е Морската градина?
— Фр. delphinarium.
ДЕЛФЙНИУМ м. Бот. Вид тревисти растения от семейство лютикови с разсечени листа и четковидни едри сини или виолетови съцветия, които се отглеждат като декоративни или за борба с вредните насекоми. Delphinium.
— От гр. 5eX(piviov.
ДЕЛФЙНОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от делфин1 (в 1 знач.); делфински. Близо до завода ще бъде построена и делфинотопил-ня, в която ще се получава делфиново масло. ВН, 1960, бр. 2687, 1. Изучаването структурата на делфиновата кожа дава възможност на корабостроителите да конструират нови типове бързоходни и безшумни подводници. Ц. Цанев и др., ЧП, 5.
2. Като същ. делфинови мн. Зоол. Семей. ство бозайници от подразред зъбни китове. Ое1р1птс1ае. Силната мускулатура на дихателния отвор и отклонението на ноздрата у делфиновите са в състояние, както се смята, да им осигурят „волева“ сигнализация дори при значителна дълбочина на гмуркането. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 29.
ДЕЛФИНОЛОВ, мн. няма, м. Рядко. Лов на делфини. Черно море има голямо стопанско значение. Макар и по-бедно от другите морета, то има доста големи запаси от риба.. Напоследък все повече се развива и делфиноловът. В. Кънева-Абад-жиева, ЧМ, 15. Морето дава добри възможности за корабоплаване, риболов и делфи-нолов. Геогр. X кл, 160.
ДЕЛФИНОЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Който се отнася до делфино-лов. Обикновено в делфиноловните кораби не носят лед, та да се държи сланината при ниска темтература, което е най-доб-рото средство за запазване преснотата на материала, а сланината се осолява. Пр,
1954, кн. 1, 32.
ДЕЛФИНОЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Мъж, който се занимава с ловене на делфини; специалист по лов на делфини. Всички делфиноловци, които снабдяват научните институти и киностудиите с живи делфини, са истински виртуози в своя занаят, като се стараят всеки ден да измислят все нови и нови начини, защото делфините бързо разгадават и най-хитро скроените им клопки. Ц. Цанев и др., ЧП, 56. — Нищо няма да стане — каза капитанът. — Те [делфините] се плашат от хората... Делфи-ноловците едва ги улучват с пушки... П. Вежинов, ДБ, 160.
ДЕЛФИНОЛОВСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Лов на делфини като поминък. С внедряването на нови, научно обосновани начини на преработка и третиране на суровините от делфин ще се помогне за развитието на този важен клон от нашето стопанство — делфиноловството. Пр,
1954, кн. 1,31.
ДЕЛФИНОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист, който се занимава с изучаване на делфините.
ДЕЛФИНОТОПЙЛНЯ ж. Предприятие за получаване на делфиново масло.
ДЕЛФЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до делфин1 (в 1 знач.); делфи-нов. Делфийска опашка.
ДЕЛФЙНСКИ нареч. Само в съчет. По делфински. Рядко. По същия начин като
