кал в Суза, дето бил длъжен постоянно да живее, като негов друг и съветник. А де-лом, Гистей бил пленник. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 139. Б.-Сека работа може да бъде, обаче не можа да го повярувам. Ц. Утре ще го видиш делом. ВУХБ (превод), 47. Като гледал [Аврелиан], че готите уже делом владеяха на Дакия,.., решил ся да жертвува речената заддунавска област, за да ся успокои поне от готска страна. Г. Кръстевич, ИБ, 88. Турчин всичко върши и изпълнява на уста, а делом нищо, догде е корана в ръцете му. М. Кънчев, В, 66.
2. Обикн. в съчет.: <И> словом и делом. И с думи, и с дела, с постъпки. Русите показват словом и делом колко ги боли на сърцето за потъпканите християни. НБ, 1876, бр.
15, 59. Тойзи добродетелний,.. мъж и словом, и делом показва защо е велик ревнител на болгарското просвещение. Р. Попович,
X, 37. Доброто може да ся стори и делом, и словом. ИЗ 1874-1881, 175.
ДЕЛТА1, мн. няма, ж. Название на четвъртата буква от гръцката азбука — А, 8. Разкриваше ни тайната на елинското красноречие, обладавайки до съвършенство гръцкия изговор на титата и делтата. Ив. Вазов, Съч. X, 175. — Там е имането. От извора броиш девет крачки вляво,.. Ще стигнеш до един камък с нишан: — една издълбана буква — омикро — после вита, делта и ... осемнайсет... Д. Немиров, Б, 64-65.
— Гр. беХта.
ДЕЛТА2 ж. Геогр. Устие на голяма река във формата на гръцката буква делта, образувано от отлагането на наносни материали, върху които водното течение образува множество ръкави. Безбройни стада овце, кози, говеда и коне са пълнили пространните пасбища на Сарашабанското поле и горите из делтата на Места. Й. Йовков, Разк. П,
29. Често влакът прогърмява над грамадни мостове: минаваме Нил или някой от безбройните ръкави на неговата широка делта. Стр. Кринчев, СбЗР, 381. Ние се намираме в делтата на Нева, на Крестовския остров. А. Каралийчев, С, 124. Дунавската делта е образувана по прости линии. От трите й ръкави единът върви право на изток, а другите се отклоняват под ъгъл от 30° северно и южно. ПН, 1935, кн. 8-9, 130.
— Гр. 5еА/га. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.
ДЕЛТА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явления или уреди със значение: в който участват, използват се или с който се изследват делта-лъчи: делта-излъчване, делта-раз-падане, делта-радиоактивност, делта-спектрометър.
О Делта-електрони. Физ. Електрони, които се откъсват от електронната обвивка на атомите при преминаване край тях на заредена микрочастица с голяма енергия. Делта-лъчи. Физ. Излъчване от вторичен характер, което съпровожда преминаването на лъчите на радиоактивни вещества, космич-ни лъчи или други лъчи с голяма енергия през вещество.
— Гр. 5еЯ.та.
ДЕЛТАПЛАН м. Спорт. Делтапланер.
— Фр. deltaplane.
ДÈЛTAПЛAHEP м. Спорт. Леко устройство за спортно летене, състоящо се от триъгълна рамка (с форма на гръцката буква делта) с прикрепено на върха й платно, което се насочва (според въздушния поток) и управлява от човек, привързан към хори-зонталната част на рамката; делтаплан. Това място е много подходящо за летене с делтапланер.
— Англ. deltaplaner.
ДЕЛТАПЛАНЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. Спорт. Вид авиационен спорт, при който се извършват полети с делтапланер. Клуб по делтапланеризъм. Състезание по делтапланеризъм.
ДЕЛТАПЛАНЕРЙСТ м. Спорт. Човек, който се занимава с делтапланеризъм.
ДЕЛТАПЛАНЕРЙСТКА ж. Спорт. Жена делтапланерист.
ДЕЛТОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на гръцката буква делта -А ; триъгълен, делтоиден. След няколко секунди в небето над Тушино стремително лети свръхзвуков самолет с дел-товидни крила. ВН, 1961, бр. 3066, 1.
О Делтовиден мускул. Анат. Мускул на човешката ръка с триъгълна форма, който започва от плешката и страничната част на ключицата и се прикрепя към средата на раменната кост и чрез който се извършва придвижването на ръката до хоризонтално положение.
ДЕЛТОЙД м. Мат. Четириъгълник, на който диагоналите са перпендикулярни, а съседните страни са две по две равни.
— От гр. 8éA/ta + eïôoç 'вид'.
ДЕЛТОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Делтовиден.
ДЕЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който е свързан с делувий. Де-лувиална почва. Делувиален нанос.
ДЕЛУВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Скални и почвени материали, свлечени от дъждовете или от собствената си тежест и утаени по планинските склонове и подножията им; склонов насип.
— От лат. deluo 'отмивам'.
ДЕЛФЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Лице, което е родено или живее в Делфи, град и религиозен център в древна Гърция. Солон обявил, че атиняните не трябва спокойно да гледат на оскърбението на оракула,.., и че тряба да помогнат на делфийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 158.
