ГЕВЕЗЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Простонар. Глезя. Черкезинът го [момчето] изгледа с бялото: отдавна му имаше зъб, все казваше, че Вели го гевезел, от своето му давал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. ге-везя се страд.
ГЕВЕЗЯ СЕ несв., непрех. Простонар. Глезя се. Беше си облечена скромничко, с прибрана коса. Приказваше умно и не се гевезе-ше. В. Геновска, СГ, 207. Гощаванието трая твърде малко, турците не обичат да се гевезят на софрата. 3. Стоянов, ЗБВ ГП, 182-183.
ГЕВЕНДИ`ЙКА ж. Простонар. Умал. от гевендия; гювендийка. Каква е гевендий-ка тя, хвърля очи на четири страни! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 176.
ГЕВЕНДИЯ ж. Простонар. Гювендия. Както аянинът, така и владиката обичаха да пият ракия, да играят хоро на бели гащи, да им свирят цигане и да им играят кючеци и гевендии. Л. Каравелов, Съч. IV, 18. Ядат, пият mue кръвопийци; /.. / Прегръщат ги турски гевендии, / целуват ги черните циганки. Л. Каравелов, Съч. I, 8.
О Смея се (хиля се) като гевендия. Простонар. Смея се, хиля се високо, неприлично, предизвикателно. Tue са смели като гевендии, което ще да каже, че mue одобрява-ле постъпката на жената. Хр. Ботев, Съч. 1929, 222. А сега — набелисала се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите и се хили като гевендия. И. Йовков, А, 18.
ГЕВЕРДЖЕЛПЕ, мн. няма, ср. Остар. Селитра. Еднаж финикийски купци, които тръговували с геверджеле, излезли на пусто място и поискали да си сготвят обяд. Лет., 1872, 252-253. Геверджеле е сол от основание, окислен калий и азотна кислота.
Н. Геров, ИФ, 18.
— От тур. güherçile. — Друга форма: riOBepflJKHnè.
ГЕВРЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Кравай от варено и изпечено тесто във вид на кръг с дупка в средата. От ъгъла си купи топъл, посипан с много сусам хрупкав геврек и тръгна бавно по улицата. О. Бояджиев, П, 106. Към два часа Николай ни от-мъкваше в една затворена затънтена улица, където най-напред ранобуден хлебар вадеше топли гевреци. Купуваше ни гевреци и ние трима захващахме да хрупаме. А. Кара-лийчев, С, 229. По шосето минаваха каруци, препускаха коне, бързаха хора, вървяха магарета, натоварени с кошове грозде, гев-рекчии с кръгли тави на главата, а в тавите симиди и гевреци. Д. Габе, МГ, 19.
— Typ. gevrek.
ГЕВРЕКЧИ`ЙКА ж. Жена геврекчия.
ГЕВРЕКЧИ`ЙНИЦА ж. Заведение, в което се правят или продават гевреци. Емилия вървеше по разкаляната улица и макар че не беше закусвала, не се спря пред геврек-чийницата, където продавачът с дрезгав глас се провикваше: „Топли гевреци, моля!“ Ст. Даскалов, СЛ, 506.
ГЕВРЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от геврекчия.
ГЕВРЕКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Човек, който прави или продава гевреци. Калай-джията, .. геврекчията, леденджията, .. — всеки си имаше свои определени думи и установени извиви и провиквания, с които предлагаше и хвалеше стоката си. П. Мирчев, СЗ, 83. Трамваи звъняха, тичаха автомобили, вестникопродавачи и геврекчии викаха. К. Константинов, Избр. разк., 68. Той пък беше геврекчия, но в онуй време пържеше мекици. А. Гуляшки, ЗР, 198. Братя Ди-чевски от Троян бяха не само най-големите потомствени мекичари, симитчии и геврекчии, но и най-прочутите ловци и риболовци в цяла Северна България. ЛР, 1978, кн. 6, 18.
— От тур. gevгekci.
ГЕВРЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от геврек. На ръката ми са нанизани четири геврече-та. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Хаджи Ай-ват [кончето] тръгва в широкия салон право към нея и тя му дава горнооряховско ге-врече, като го милва по челото. М. Кремен, РЯ, 189.
ГЕВШЕК неизм. прил. 1. Простонар. Физически неиздръжлив; отпуснат. — Тия, мобилизираните, са малко гевшек... — Какво? — не разбира кметът. — Казах, че мобилизираните са малко отпуснати. М. Марчевски, П, 85. Дядо Габъо изгледа широкия му гръб, додража му от чуждата сила. „Има едни едри, но гевшек. Тоз е изпечен.“ М. Яворски, ХСП, 141.
2. Разш. Остар. Рядко. Който не е издържан, който има много слабости. Направил се тертип за въстание, но както ще да видят читателите, тоя тертип бил така гевшек, като че длъжността на града е била само да посрещне Ботъова и му каже: „Хайде на добър час!“ 3. Стоянов, ХБ, 367-368.
— Тур. gev§ek.
ГЕГ, гегът, гега, мн. гегове, м. Комична, остроумна реплика или смешна ситуация в мюзикъл, шоу, театър и др., обикновено импровизирани, за да предизвикат бурен изблик на смях. Диалогът на двамата комици беше пълен с гегове. А Той е майстор на ге-говете.
— Англ. gag.
ГЕГА ж. 1. Дълга тояга, обикн. овчарска, с кука на единия край. Вратата се отвори, влезе Стоян овчарят с дълга гега в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 18. Като подгони овцата, Петъри овчарят лесно я хвана с гегата си. Й. Йовков, АМГ, 129.
