— Бре овчарю, будало, защо ти е гегата, — /сведи вита лозница, / направи ни люлчица, /от теб ще е люлката, / от нас ще е булката. Ц. Церковски, Съч. II, 39.
2. Диал. Кукичка, с която се затваря резе на врата (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Вер. от тур. gege.
ГЕГАЛИ`ЙКА ж. Остар. Дълга арнаутска пушка. — И ние сме готови, каза Коста, и отидоха да си вземат гегалийките от стаята. Ц. Гинчев, ГК, 342. Слана е паднала, слана е паднала / лете ми лете, лете по Гергьовден, / та е осланила момци на планина, / момци на планина, на Игликови-на, / та ми замръзнале пушки гегалийки, / пушки гегалийки, сабли дамаскийки. Л. Ка-равелов, Съч. IV, 133.
— От алб. gegé 'гег, жител на Северна Албания.'
ГЕГАЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Гегалийска пушка. Остар. Дълга арнаутска пушка; гегалийка.
ГЕГАЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Който има, който е въоръжен с гегалийска пушка. Изгуби се Шабан и ето го след няколко време се завърна, та доде с избрани гегалии арнаути. Балабанджията под земята търсят. М. Кънчев, В, 111.
О Пушка гегалия. Остар. Гегалийска пушка; гегалийка.
ГЕГИЧКА ж. Умал. от гега.
ГЕДЖЕЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Простонар. Нощна дреха, обикн. от коприна.
— От тур. gedze 'нощ'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЕЕНА ж. Остар. Ад, пъкъл, преизпод-ня. Там [на иконите] той трябваше да рисува праведниците в рая и тия, които горят в геената огнена. Вл. Свинтила, СЗЗ, 314. Онези болгаре, дето своята полза предпочитат от общата полза,.., те имат вечното проклятие от рода си и имат .. да получат праведно възмездие, вечний ад и геена. П. Р. Славейков, ГУ, 22. Нашите градове са „очорбаджават“ и не е ли казано, че нашите чорбаджии приличат на ония, на които Исус предсказваше геена на оня свят? Пр, СбПер. п П, 155..
— От стевр. през гр. yeévva. — А. Гранитски, Поучителни речи на старите философи (превод), 1854.
ГЕЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от геена. И за да покаже още колко е богатството бедствено за спасението, .., прилага притчата за изнежения богат и за сиромаха Лазаря, от които след смъртта този са успокояваше в недрата Аврамови, а онзи са мъчеше в пламъка геенский. Н. Михайловски, ССИ (превод), 148.
ГЕИ, геят, гея, мн. гейове, м. Нов. Лице с хомосексуална ориентация, наклонности; хомосексуалист. Над 10 000 гейове и лесбийки задръстиха улиците на Берлин. ДТ, 1998, бр. 172, 4. Хомосексуалистите не са някакви болни или извратени хора. Все още не са правени изследвания на психиката на гейовете. HT, 1996, бр. 24, 3. Четири двойки гейове си размениха брачни халки на първата гейсватба в света. Д, 2000, бр. 83,
20. Гръцката буква ламбда е избрана за символ на алианса на гейактивистите в Ню Йорк.. Тази буква е първа в думите „либерален“, „либерализация“ и др. тачени от гейовете понятия. 24 часа, 2001, бр. 33, 25.
— Англ. gay.
ГЕЙЗЕР м. 1. Геогр. Извор, от който периодично избликва гореща водна струя и пара на голяма височина. Видяхме един голям стълб пара да се издига нагоре с неописуема сила. След това последваха огромни водни струи ..: със страшен рев те се откъсваха от гърлото и се издигаха на голяма височина. Те не успяваха още да паднат на земята, а гейзерът изхвърляше с още по-оглу-шителен шум нови водни стълбове. С. Кю-прюбашиев, И, 35. Експедицията на Горю-нов успява да открие земята на Санников .. Нейният умерен климат се дължи на многобройните топли гейзери и пръстени планини, с които е заградена. С, 1952, кн. 12, 175.
2. Прен. Силна струя вода или стълб от пръст, камъни и под., изхвърлени на голяма височина, обикн. от взрив. Близо до парахода се издига висок стълб от пяна .. Пред тая черна завеса още по-ясно блеснаха белите стълбове на нови гейзери, издигнати от нови бомби. Й. Йовков, Разк. П, 26. Няколко взрива изхвърлят гейзери от дребни и едри каменни парчета. Г. Караславов, ПМ, 20. Снарядите се изсипаха така гъсто, че се видя ясно как българските бойци се приземват и пълзят между тежките гейзери пръст. П. Вежинов, ЗЧР, 202-204. Изригна гейзер от огън и железни късове. Д. Спространов, С, 347.
— Исл. geyser през рус. гейзер и нем. Geysir.
ГЕЙЗЕРЕН, -рна, р но, мн. -рни. Геогр. Прил. от гейзер. Поради това, че тези води са минерални, те отлагат около гейзер-ното гърло част от разтворените минерали, предимно кремъчни вещества .. По този начин гейзерният кратер се увеличава на височина и на ширина и придобива интересни очертания. НТМ, 1961, кн. 4, 9. На склона на вулкана в един древен кратер се образувал огромен гейзер. През септември 1908 г. гейзерният стълб от водни пари се издигнал на 3350 м. височина — най-големият гейзер на земното кълбо. Хр. Тилев, В, 61.
ГЕЙЗЕРЙТ м. Минер. Бял или сив минерал, който се образува около гърлото на гейзер от отлагането на съдържащия се в гейзерната вода силициев двуокис.
— Фр. geysérite.
ГЕЙЗЕРЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от гейзерит. Гейзеритни скали.
