ГЕАНТИКЛИНАЛА ж. Геол. Обширна област от земната кора, подложена на бавно сводово издигане.
— От гр. 'земя' + аутг 'срещу' + кАлуо 'наклонявам'.
ГЕБЕРДЙСАМ. Вж. гебердисвам.
ГЕБЕРДЙСВАМ, -аш, несв.\ гебердй-сам, -аш и гебердйша, -еш, мин. св. гебердй-сах, св., непрех. Диал. Пренебр. Геберясвам, гебердясвам.
— От тур. §еЬеппек (мин. св. §еЬег(Н).
ГЕБЕРДЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от гебердисвам; гебе-рясване, гебердясване.
ГЕБЕРДЙША. Вж. гебердисвам.
ГЕБЕРДЯС АМ. Вж. гебердясвам.
ГЕБЕРДЯСВАМ, -аш, несв.\ гебердя-сам, -аш, св., непрех. Диал. Пренебр. Геберясвам, гебердисвам. — Моя брат! Прелю-безния ми, обичния ми брат! Колкото го обичам,"толкоз да живее! Да гебердяса, да пукне! Й.и Йовков, ЖС, 192. — Какво си се озорил, Иорге? Не тежи ли такава работа? — Абе тя не ми тежи, ама ми омръзна. Добре че не е все тъй, а то човек може да гебердяса от сакълмак. Д. Немиров, Б, 124.
ГЕБЕРДЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от гебердясвам; гебе-рясване, гебердисване.
ГЕБЕРЯСАМ. Вж. геберясвам.
ГЕБЕРЯСВАМ, -аш, несв.\ геберясам, -аш, св., непрех. Диал. Пренебр. Умирам, пуквам. — Тъй, както я караш, ти ще се умориш. Ей богу, ще вземеш и ще геберясаш някой ден за нищо и никакво. Ст. Чилинги-ров, ГТЖ, 18. — Сина си чакам, господине, Младена чакам, от войската го чакам: бил е в битка, па Найден ми пише, че е лежал в болницата .. — Па и да е геберясал, санким, та що би било? М. Георгиев, Избр. разк., 245. И какъв дявол търся из къра нощем, посред размирието? Какъв дявол ме подкара да търся някакъв си сигурно отдавна геберясал поп Серафим? В. Мутафчиева* ЛСВ
— От тур. gebermek.
ГЕБЕРЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от геберясвам; гебердисване, гебердясване.
ГЕБРЕ, мн. -та, ср. Диал. Кесия от козина, която служи за изтриване на кон след че-сане. — Я подай табакерата и донеси един оген! Кажи на оня обесник да опира хубаво гебрето и да ми занесе кундурата да я за-кърпят. Ив. Вазов, Съч. УП, 37. Снощи йо-тидоф, майно ле, / на Марица на одица — / кончето да ги напоя, / гебрето да си умия. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 27.
— Тур. gebre.
ГЕВГЙР1 м. Остар. и диал. 1. Здрава каменна или тухлена зидария. Спомням си, че когато зърнах отдалече тъмницата, тя ми се стори ниска, премазана от годините, едва подала клюмнал на една страна покрив иззад разкривените гевгири на зида. Ст. Дичев, Р, 20. И така като почнеме от самоковската порта на дясна страна ка севе-ро, намеруваме перво мелницата .. монас-тирска в самото основание на зданието, великолепно устроена все с гевгир. Н. Рилски, ОМР, 53.
2. Свод на сграда. Скръцнал със зъби и ударил с крак тъй силно, щото сводът (гевги-рът) затънтял. Ст. Ботьов, К (превод),
103.
— От перс. през тур. ка^г.
ГЕВГИР2 м. Голяма кухненска цедка.
— От перс. през тур. kevgiг.
ГЕВГЙРЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гевгир1. Какво може да се купи с хилядо лири чисто злато? ..Ас голямата гевгирена къща сред селото? Г. Стоев, ЦЗ, 7. Тии два бока .. на зданието беха цели обновлени преди последнейшето изгорение и в последнейшето обновление воздвигнаха се паки на первите свои основания .., които не изгореха всичките, заради гевгирното им здание. Н. Рилски, ОМР, 56.
ГЕВЕЗЕ, мн. -та, ср. Простонар. Глез-льо. Похвалил я [момата] Владко, / Владко гевезето, / .. / похвалил я Владко / за крина орехи. Нар. пес., СбВСт, 859.
— От тур. geveze 'бърборко, дърдорко'.
ГЕВЕЗЕЛЙК, мн. -ци, м. Простонар.
1. Само ед. Глезене, гевезене; гевезлък. Аз са разглезих и паднах уж на молба, което беше повечето от гевезелик. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 124.
2. Проява на разглезен човек; глезотия. Той сега наистина знаеше защо пие. Пие, защото бяха намислили да използуват неговото пиянство, неговите гевезелици с момите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 71'
— Тур. gevezelik.
ГЕВЕЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Тъмночервен. Аз са облякох с новите си дрехи .. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, .., гевезено поясче и кир ляв фес без пискюл. 3. Стоянов, ЗБВ I, 316. Нацапани-те му с гевезена къна пръсти измъкнали изпод фереджето дълга кама и я намушкали в търбуха на Костаки. Н. Ферманджиев, РХ, 120. Марину гащи дънести, / Марину пояс гевезен / парче по парче сечаа. Нар. пес., СбНУ XXV, 124.
— От тур. gйvez 'виолетов, лилав'. — Друга форма: г ю-везен.
ГЕВЕЗЕНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от гевезя и от гевезя се; глезене.
ГЕВЕЗЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Гевезелик. — Жена е, та пука .. И къщовница, нема такова гевезлък, ще ти върти къщата и ще ти народи дечурлига... Ст. Даскалов, СД, 325.
