чаите на гвинееца, се заключава в това, че първият е облякъл своите понятия в различни накити, а другият ги е оставил да ходят голи. Знан., 1875, бр. 15, 231.
ГВИНЕЙКА ж. Жена от основното население на Гвинея.
ГВИНЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гвинея и до гвинеец. Гвинея попада в тъй наречения гвинейски климатически пояс и се намира само на 100 северна ширина от екватора. Д. Филипов, Г, 6. Гвинейски залив. Гвинейско население.
О Гвинейско течение. Геогр. Топло течение в Атлантическия океан, което минава покрай югозападните брегове на Африка.
гвозд, гвоздът, гвозда, мн. гвозди, м. Остар. и диал. 1. Гвоздей. Кандилото висяло в иконостаса на средата, а кандилница-та била окачена за опашката на един гвозд. Л. Каравелов, Съч. II, 83. Вързан за дърво, едната му ръка прикована с гвозд, той вика и сочи от брега на дружината си накъде да бяга от поляците. Н. Бончев, Съч. I, 160. Главния гвозд на доклада [на д-р Шишманов] съставляват собствено „материално-икономичните основи на делото“. Пряп., 1903, бр. 24, 2. Сакал да забие един гвозд, та забтисал съта къща. По-гов., П. Р. Славейков, БПII, 102.
2. Чеп на бъчва; грездей (Н. Геров, РБЯ).
ГВОЗДЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Продълговат метален къс с цилиндрична форма, заострен на единия край и с главичка на другия, който служи обикн. за заковаване; пирон. Две врати .., обковани в няколко реда с големи железни гвоздеи, главите на които изглеждаха като пулове, се очертаваха върху варосаната, малко синкава стена. Й. Йовков, ЧКГ, 64. Дървото за знамето чакаше готово под нея. Той го извади оттам заедно с няколко гвоздеи и теслата и закова плата на единия му край. Кр. Велков, СБ, 105. Странджата .. измъкна отзад на червения пояс .. един голям револвер и го окачи на гвоздея на стената. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си. Ал. Константинов, БГ, 13.
2. Нов. Разг. Най-забележителен, интересен, ярък обект, личност или събитие в сравнение с други подобни. Премиерният ек-шънтрилър „Двойно убийство“ е безспорен гвоздей в седмичния видеоафиш. ДТ, 2000, бр. 198, 7. Дамските поли в червено и черно са гвоздеят в новата колекция на фирмата. Дем., 1994, бр. 251, 8. Пластиката на Вежди Рашидов — митичен получо-век-полукон е била гвоздей на десетки изложби. 24 часа, 2000, бр. 304, 40. Малкович, Клуни и Брус Уилис са гвоздеите на Кино-мания 2000. Мон., 2000, бр. 617, 43.
О Гвоздей на програмата. Нов. Разг. Най-интересно, ярко изпълнение на концерт, шоу и под. или най-интересно, забавно, занимателно предаване в телевизионна програма. Гвоздеят на програмата [Би Ти Ви] ще е едночасовото токшоу, което ще върви всяка делнична вечер след късните новини. 24 часа, 2000, бр. 255, 15. Гвоздеят на програмата беше участието на много по-пулярната напоследък група „БТР“. Закач-вам (закачам) / закача на гвоздей (гвоздея) нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо, занемарявам нещо. Помня, че когато бях вече съдия в Софийския окръжен съд, един от началниците .. ме посрещна с предупреждението: „Сега ще закачиш поезията на гвоздей и ще си гледаш съдийската работа.“ К. Константинов, ППГ, 121. Завери двата семестъра и всичко заряза. Дето се казва, закачи правото на гвоздей... М. Грубешлиева, ПИУ, 99. Цигански гвоздей. Разг. Голям кован гвоздей с голяма глава. Бащината му къща бе пораснала още повече във въображението му и каква беше сега тая дървена, двукрила порта, обкована с широкоглави цигански гвоздеи. Д. Та-лев, ПК, 600. Снарядите, състоящи от железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала и пр., висяха в торба на гърба на селянката. Йв. Вазов, Съч. ХХШ, 123.
— Други (диал.) форми: гоздей, гоздий.
ГВОЗДЕЙКА ж. Спец. Брана с шипове отдолу. При почви с песъчлив механичен състав могат да се използуват още по-леки оръдия като влачка и гвоздейка. Осн. сел. стоп. VIII кл, 34. Сега, през пролетта, те разрохкват почвата, за да запазят влагата, вместо с брана, с гвоздейка или влачка. С гвоздейката се разрохкват по-сбити почви. ОФ, 1950, бр. 1720, 3.
ГВОЗДЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гвоздей (в 1 знач.); пиронче. Един венец от розова лента и седефена плочка на средата висеше на гвоздейче. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 54. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоз-дейчета, кърпачът подмяташе подпухнала и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и П, 46. Той закова отвътре на вратата на стаята си няколко гвоздейче-та, на които окачи: кърпа за лице, плетена жилетка, каскет. Св. Минков, РТК, 38.
— Други (диал.) форми: гвоздече, гоздейче.
ГВОЗДЕИ, -а, о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гвозд.
— Друга (диал.) форма: г о з д е н.
ГДЕ. Вж. де.
ГДЕТО. Вж. дето.
ГДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Къдешен. Калиакра. — То сън ли детински или приказка някаква беше, / или спомен, случайно избликнал и незнайно ко-гашен и гдешен? / Не, аз виждам: пълзя по скалите — обгорен, гологлав, босоног / и пред мене е само морето. Е. Багряна, ЗМ, 57.
