смея да го каже. Н. Геров, РБЯ I, 211. гва-цам се страд.
ГВАЦАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гвацам и от гвацам се; гвачене, жвакане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГВАЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Дъвча, жвакам; гвацам. А гвачка-та, която се употреблява само от тур кипите и момичетата, той не гвачи. Л. Кара-велов, Съч. П, 12. Бяхме изяли едно теле, а кожата му скътахме уж цървули да си правим, но като нямаше какво друго да се яде, започнахме да режем от телешката кожа, да я печем на жар и да гвачим, за да залъже-ме глада. Н. Хайтов, ДР, 191. Майка му [на момчето] скришом му подаде един локум, то го дохвана, метна го в устата и захвана да го гвачи пред хората, за да докаже, че го бива. Н. Попфилипов, PЛ, 155.
2. Прен. Говоря неясно, неразбрано, обикн. когато искам да кажа нещо, но не се решавам да го изкажа направо; гвацам (Н. Геров, РБЯ).
3. Непрех. Издавам особен шум, като газя с обувки в рядка кал или вода; жвакам, гвацам. Ние зъзнем и от съдраните ни обуща гвачи вода. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 112. — Обувките на партизаните гвачеха по мочурливата земя. 3. Сребров, Избр. разк., 95. Свитият на задния нос [на лодката] селянин .. се размърда и с една кратунка заизхвърля водата, която гвачеше под краката ни. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Но ето отново дъждът непрестанен / дни цели и нощи вали .. / Калта се облепя по дрехи, ръкави/и гвачи в ботушите, жилава, тежка. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 177. гвача се страд. от гвача в 1 и 2 знач. Докле ся гвачи ястието, в устата ся цеди плюнка из шест жлезици, заровени у страните и у дъното на устната празнина. Лет., 1874, 50-51.
ГВАЧЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гвача и от гвача се; гвацане, жвакане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГВАЧКА1 ж. Диал. Дъвка. В тия кутийки има и сушени крушки, .., даже бяла и черна гвачка. Л. Каравелов, Съч. II, 12.
ГВАЧКА2 ж. Диал. Растението цикория; синя жлъчка, синя млечка, дъвка, гасилка2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГВАШ, гвашът, гваша, мн. няма, м. Спец. 1. Гъста полупокривна постна мине-ална боя за рисуване с матови тонове. Ху-ожникът работеше и фигурални композиции. Това обикновено бяха малки по размер картини, рисувани с гваш, темпера или маслени бои. РД, 1958, бр. 356, 3. Облече сивата пола и дебелия син пуловер, с който работеше, прегледа големите листове на ски-цираните вчера с гваш багрени комбинации. Ала не можа да се съсредоточи. Б. Болгар, Б, 109. Изложените рисунки, карикатури и композиции, работени с гваш и с маслени бои, са плод на дълъг период, включващ 20-те, 30-те и 40-те години. ВН, 1958, бр. 2283, 4.
2. Картина, рисувана с такава боя.
— От ит. guazzo през фр. gouache. — Друга форма: гу àiu, фр.
ГВАШОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от гваш. Гвашова рисунка.
ГВАЮЛА ж. Вечнозелено каучуконосно растение от семейство сложноцветни, което вирее в Америка. Parthenium argentatum.
ГВАЯКОЛ м. Хим. Метилов етер, безцветна течност със силна миризма и парлив вкус, която се използва като лечебно средство за дихателните органи.
— От англ. guaiacol.
ГВАЯКОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от гваякол. Гваяколов препарат.
ГВЕЛФИ мн., ед (рядко) гвелф м. Ис-тор. Членове на средновековна политическа партия в Италия, която поддържала папите в борбата им против германските императори и техните привърженици гибели-ните.
— От ит. guelfi. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.
ГВЕРИЛИ мн. Истор. Въстаници, предимно испански, през времето на войната срещу Наполеон (1808-1814).
— От исп. guerillas.
ГВИАНЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основ-ното население на Гвиана, държава в североизточната част на Южна Америка. След като завършва колеж в родината си, младият гвианец отива да се учи в САЩ. РД, 1961, бр. 320, 4.
ГВИАНКА ж. Жена от основното население на Гвиана.
ГВИАНСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гвиана и до гвианец. Гвианско население.
О Гвианско течение. Геогр. Топло течение в Атлантическия океан, което минава покрай североизточните брегове на Южна Америка.
ГВИНЕА ж. Стара златна английска монета със стойност 21 шилинга. За една само нощ товарите от боброви кожи се превръщали в множество златни гвинеи и търговците на боброви кожи за няколко години ставали милионери. Е. Аврамова, МС, 24.
— От англ. guinea.
ГВИНЕЕЦ, мн. -¿йци, м. Лице от основното население на Гвинея, държава в Западна Африка. Единственото различие, което съществува между нравите и обичаите на ингилизкото племе и между нравите и оби
