Page:RBE Tom3.djvu/68

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ГАЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Х.Диал. Ремък или връв за завързване и пристягане на гащи; учкур, вракозун. Слънцето се беше издигнало вече една копраля над Балкана, когато агите се провървяха с йбриците, ту навън, ту навътре, с провис-нали гащници. Ц. Гинчев, ГК, 251.

2. Разг. Пренебр. Прост, недодялан човек (обикновено за човек от село). — Тръгнали гащниците им недни да си пазят властта, ама нивите и къщите не им излизат от ума, хеле пък сега, по жътва. Ем. Станев, ИК III, 231. — Никой ли [доброволец] няма, баби такива?... — гневно изруга Мичкин. — Значи, командвал съм гащници и страхливци? Д. Димов, Т, 611. — Гащници! Недисциплинирана сволоч! — като поставяше в кобура пистолета, мърмореше Талигаров. Д. Кисьов, щ, 232. В обедния салон прислуга никаква, само неговия [на хазаина] брат Димитър, гащник, се въртеше нататък. К. Странджев, ЖБ, 37.

— Друга (диал.)форма: гачник.

ГАЩУРИ само мн. Обикн. ирон. Увел. от гащи. Децата онемяха от радост .. Бързо нахлуха конопените си гащури и се втурнаха към конете. А. Каралийчев, СР, 67.

ГВАКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За патка — издавам звук „га“; гакам, гача. И докато минаваха през малки крайпътни селца с български и турски къщи, всички от суров кирпич и с дълги дворни зидове, зад които гвакаха патки и се обаждаха кресливи мисири, мислите на момъка отскача-ха ту в Самоков, .., ту във Филибе. А. Христофоров, А, 174.

ГВАКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гвакам; гакане, гачене.

ГВАРДЕЕЦ, мн. -ейци, м. Военнослужещ в гвардия. Понесли се неудържимо напред, гвардейците наскачаха във вражите окопи и започнаха жесток ръкопашен бой. Ж. Колев и др., ЧБП, 110. Тържественият кортеж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България. В. Геновска, СГ, 453. Свиха към двореца. Лазар усети как се разтуптя сърцето му .. Видя и гвардейците, застанали неподвижно пред високата княжеска порта. Д. Талев, ПК, 852-853. По средата между двете групи гвардейци яздеше князът — сам. А. Гуляшки, ЗВ, 63.

ГВАРДЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гвардия и до гвардеец. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 89. Площадът постепенно се опразва, музиката сменява отмерения марш: под неговите игриви звуци се понася върху отличните си коне гвардейската конница. ОФ, 1950, бр. 1752, 3. Всред буйната пролетна зеленина пищно и богато се откройваше блясъкът на адютантските и гвардейски униформи, хубавите охранени коне с нова амуниция. В. Геновска, СГ, 118. Гвардейското тържествено облекло, .., униформените туники на боилите — всичко било дело на Симеона, проява и нововъведение на неговата височайша воля. А. Гуляшки, ЗВ, 57.

ГВАРДИЯ ж. 1. Отбрана, елитна войскова част. Като при отлив човешките вълни се устремиха назад към платното на булеварда. Там една след друга вече минаваха редиците на ескадрон от княжеската гвардия. Ст. Дичев, ЗС I, 111 .А нови сили пристигаха. Очакваше се императорската гвардия. Ив. Вазов, Съч. XI, 45. Множеството се спря извън града на една широка поляна, дето беше забито знамето, около което се нареди конната гвардия, щабът, духовенството и народът. Л. Стоянов, Б, 102. Ей гвардията се отнякъде яви: / момчета хубави, напети юначини. К. Христов, ЧБ, 202.

2. Прен. Най-изпитаната, опитна и предана част деятели на някакво поприще. По улиците безредно се движеха селяни от така наречената оранжева гвардия на министър-председателя Александър Стамболийски. Мл. Исаев, Н, 51-52.

— От ит. guardia през рус. гвардия. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 235—236).

ГВАТЕМАЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице от ос-новното население на Гватемала, държава в Централна Америка. Председателят натъртва думите си: — При извършената проверка от нашето посолство в Гватемала се установи, че не съществува такова лице. Ясно е, че не сте гватемалец. П. Бобев, К, 74.

ГВАТЕМАЛКА ж. Жена от основното население на Гватемала.

ГВАТЕМАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гватемала и до гватемалец. Тук в безброй студенстси клубове, в книжарници и в изложбени салончета можете да видите и да си купите портретите на Лео Троцки, на испански терористи от гражданската война, на гватемалски герилероси с коси и бради. В. Йосифов, Избр. тв I, 244. Гватемалско население. Гватемалски град.

ГВАЦАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Ос-тар. и диал. Гвача. Тия 32 зъба на отрасъл човек не са същите ония, с които е гвацал докле е бил малко дете. КН, 1873, кн. 5, 15. Бяла е була минала, /.. / па ма е дома зане-ла, /.. / със бял ма симит ранила, / с черно ма вино поила, / черни стафиди гвацала. Нар. пес., СбНУ XIV, 16. — Тръгнах из една дълбока кория. Тревата роена, краката гвацат в гуменките ми, ама кой ти гледа. Г. Караславов, АЗ, 55. Гваца го, гваца, па не

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл