чалото авторът говори за „епоха на Иван Вазов“,.. След това другия дял озаглавява „Пенчо Славейков и неговата група“. После изоставя делитбата по време и писатели и взема литературните родове. Г. Цанев, С,
1955, кн. 8, 126. Делитба на европейските езици.
ДЕЛЙТБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до делитба. Делитбен признак. Делитбено решение.
ДЕЛЙТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Мат. Число, с което се дели друго число. Събираха, деляха плъзгаха подострени моливи по дълги колони от цифри; търсеха индекси, коефициенти, делители. Д. Калфов, Избр. разк., 204. Делимото е равно на делителя, умножен с частното. К. Кърджиев, А, 48. Общ делител.
ДЕЛЙТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който дели нещо общо с някого. Ниви, ливади и градини или се разделят на толкова части, колкото са делителите, или един земе една цяла нива или ливада, а другий друга цяла и се погаждат. С. Боб-чев, Н, кн. 5-6, 494.
ДЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който е свързан с делене на клетките. Увеличаване броя на клетките става в кореновия връх, във връхната пъпка на стъблото и в основата на съвсем младите листни петури. В тези части се намира образувателна (делителна) тъкан. ОБиол. X кл, 77.
2. Спец. Който служи за делене, за разделяне нещо на части. Делителната окръжност разделя зъба на две части. Частта от зъба, заключена между делителната и външ-ната окръжност, се нарича глава.., а частта, заключена между делителната и вътрешната окръжност, се нарича основа. Маш. IX кл, 116. Кутиите могат да се разделят на по-малки отделения посредством средни (делителни) стени. М. Тодоров и др., ТМСС, 45.
ДЕЛЙЦИ само мн. Диал. Момински накит, изплетен от сламки и нашарен с мъниста, корали и червени конци.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕЛИЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. Нар.-поет. Буен, юначен младеж; луда глава. А начело на хорото напет делия развява свилена кърпа, рита като аджамия конче и се провиква. К. Петканов, СВ, 70. — Хора и седейки волни делии дирят, къщата си дири въртокъщник — казваха стари. П. Тодоров, Събр. пр II, 206. И заудря порти непознат делия; /.. / „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42. Няма сила Марковата сила / да надвие — Марка да уплаши! / Знаеш колко земи аз избродих, / колко свалих левенти делии. Ив. Вазов, Съч. П, 84. — Недей ме, лудо, задява —/мене ме мама не дава / като на тебе делия, / като на тебе бекрия: /на вино вадиш ножове, / на ракията — пищови. К. Христов, СК,
56. Та па си [Марко] им тиом отговаря: / „Фала вазе, три цръни арапе! / Отпущете гиздава девокя“ /.. /Арапе му тиом отговарят: / „Назад, назад, непознат делио! / До-де не сме и тебе фанали.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 34.
2. В Османската империя — конен воин, телохранител на турски паша; делибашия. Приличаше на загубено дете [великият везир] между снажните си арнаутски делии, облечени в червено. А. Дончев, ВР, 119. Като са на конче [Ангелина] покачи, / младо деверче питаше: / „Мязам на царски делия?“ СбБрМ, 132.
3. Обикн. мн. Истор. Деморализирани турски войници от края на XVIII и началото на XIX век, отдали се на грабеж и насилия; де-либашии. От постояното преминувание на войски, делии, капасъзи и други турци, които минуваха през него [село Чъртовец], като вървяха от Шумен, Разград и целия Туз-лук за Търново, хората бяха писнали и прежалили бащините си огнища и гробове и бяха дошли в Лясковец за спасение. Ц. Гинчев, ГК, 280. Добра търговия ще сторим в Загра и жалко ще е из друма да ни ограбят делии. Г. Манов, КД, 13. Освен того ото-манская власт е съставила разни пълчища, приведени от Азия под название делии .., да ся скитат по сичка България и Сърбия и да угнятяват тях бедни народи и да угасят съвсем народни и военни им дух! Г. С. Раковски, БВВ, 73. // Разбойник. Тия глави са все на богобоязливи християни, но има няколко между тях, които принадлежат на разбойници българи, страшни делии кръвници. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. У вълчи се и стана, дето се вика, делия. Подпали на Делисивка снопите, изгори му къшлата, наби овчарите и бутна мандрата. Н. Хайтов, ДР, 108. „Таз е година размирна, / по пътя има делии, / делии, делибашии, / нейде щат да та убият.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 268. Събрали са двестя триста, / двестя триста харамии, /харамии баш делии. Нар. пес., СбНУ XXVI, 59.
— От тур. deli 'смел, храбър'.
ДЕЛМИ частица. Диал. Нали. Ами зима ко да дойт, / .. / Делми требет пусти дърва, делми требит и видело? Нар. пес., СбНУ XI, 22. Делми, керко, си велевме, / тебе да те посвършиме, / сетне да те омъжи-ме. Нар. пес., СбНУ XI, 19.
— От тур. degilmi 'не е ли тъй, нали е тъй'.
ДЕЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ден, в който се работи. Противоп. празник. На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Елин Пелин, Съч. I, 164. — Ачи един празник е, дето ще се премени човек, ще се срещне с хора
— да познае и той, че живее, — пък ний със
