Page:RBE Tom3.djvu/717

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДЕЛЙМО, мн. няма, ср. Мат. Число, което се дели на друго число при аритметическото действие деление. Числото, което делим (даденото произведение), се нарича делймо, числото, с което делим (даденият множител), се нарича делител. Аритм. V кл, 37. Във всяко деление дават ни ся две известни и търсим третото неизвестно; от тях първото ся казува делимо, второто делител, а това, което ся търси — ко-ликост. П. Р. Славейков, ПЧ, 65.

ДЕЛИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Свойство на нещата да се делят. Освен това телата притежават и някои общи свойства: пространственост, делимост, еластичност, твърдост и др. Физ. VIII кл, 1958, 3. На всички е известно свойството делимост. Късчето син камък се раздробява на ситен прах в хаванчето. Вл. Харалампиев, ПСС, 58.

2. Мат. Свойство на едно число да се дели на друго число. От правилото за делимост на сбор с число следва, че всяко число, което свършва на нула, се дели на две. Аритм. V кл, 56. За да знаем на какво се дели числителят и знаменателят, ползуваме се от признаците за делимост на числата. К. Кърджиев, А, 87.

ДЕЛИОРМАНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Делиормана, област в Североизточна‘България, наричана сега Лудогорие. Делиорманците го приближиха и поздравиха. Ив. Вазов, Съч. XII, 131. Колкото и див да беше делиорманецът, спретнатият човек с умното лице му вдъхваше неволна почит. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394.

ДЕЛИОРМАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Делиормана.

ДЕЛИОРМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Делиорман и до делиор-манец. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа,.., следвайки капризното лъка-тушене на първобитния и нескончаем друм, който шареше произволно тия дели-ормански местности. Ив. Вазов, Съч. ХП,

133. Конете и на двамата бяха сиви делиор-мански, като сиви гълъби. Ц. Гинчев, ГК, 158. По целия път срещнахме само една талига с делиормански турци (на главата им тежки бели чалми) — вързачи на добруджански снопи. А. Каралийчев, НЗ, 209. През септември [1788 г.] нов ферман заповядал на делиорманските кадии да осигурят бойци срещу обсадителите на Очаков. В. Мутафчиева, КВ, 77.

ДЕЛЙР м. Мед. Делириум (в 1 знач.). Към втория ден от заболяването .. общо-токсичните явления се засилват (сух, обложен с кафеникав налеп език, метеори-зъм,.., понякога с нощни делири). М. Василев и др., ВБ, 65.

ДЕЛЙРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Рядко. Делириум. Макар и рядка, важна е по своята тежест и най-тежката форма или т. н. мълниеносен грип, който се характеризира с втрисане, повръщане, носокървене, изпадане в безсъзнание или делирий. Пр, 1952, кн. 5, 48-49. Да, видях аз най-после колко може / капризний дух да люби! — И без страх / едвам сега на туй сърце о, боже, / делирия безсмислен аз разбрах! К. Христов, ВС, 77.

ДЕЛЙРИУМ, мн. няма, м. 1. Мед. Помрачаване на съзнанието, съпроводено с ха-люциниране, бълнуване, двигателно безпокойство, което се наблюдава при някои инфекциозни заболявания, отравяния, травми и др. Той ли говореше така?... В първия миг тя [Ирина] взе думите му като делириум на пиян човек. Д. Димов, Т, 476.

2. Прен. Силно възбуждение на духа, което граничи с лудост. Имаше някаква абсолют-на безсмислица в избиването на милиони цивилни евреи, поляци и руси, някакъв върховен абсурд в опълчването срещу целия свят, някакъв болезнен делириум в заст-релването на петдесет или сто мирни заложници срещу един убит от засада немски войник. Д. Димов, Т, 512. Като узна причината, която подлудяваше мъжа й, Снежана на свой ред изпадна в състояние, което някое време съвсем не приличаше на нормал-но. Кой знае защо, у нея делириумът започна със сълзи, после в сълзите се примеси смях. А. Гуляшки, ДМС, 233-234. Предстоящият ми бенефис изглежда, че е вбесил някои амбициозни личности, които са изпаднали в делириум. К, 1926, бр. 98, 3.

О Делириум тременс. Мед. Лудост, резултат на хроничен алкохолизъм, която се характеризира с обърканост, халюцинации, пълно безсъние и треперене на цялото тяло; алкохолна лудост.

— Лат. delirium.

ДЕЛЙРИУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Мед. Прил. от делириум. Там той намери в същото делириумно състояние своя двойник Фитилков. ОФ, 1950, бр. 1884,4.

ДЕЛЙТБА ж. 1. Поделяне на общ имот, стока, наследство и под.; делба, дележ, подялба. Спомняше си бай Илия как на времето не се погаждаха етървите — стрина Се-вета и братовата му жена, та дойде ред до делитба... Разделиха се братята. Кр. Григоров, Н, 14. Селяните вървят неразделно с него [трактора];.., и все пак питат и разпитват агронома като как ще бъде със сеитбата, с жътвата, вършитбата и най-после делитбата — да се не избият в края на краищата при делитбата на житото, като как приказват, че станало в едно село. Ст. Даскалов, БМ, 16.

2. Книж. Разпределяне на явления или предмети по групи, класове въз основа на общи признаци; класификация, разпределение. В на

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл