нев, ИК I и П, 218. Лина не жалеше пари за тия приеми. Не липсваше нито шампанско, нито най-редки деликатеси. М. Грубешлие-ва, ПП, 222. У гостиха ни с разнообразна и вкусна вечеря. Един меню от супа, заек с винен сос, душен бут от сърна, печено прасе и фрукти, като прибавихме и нашите за-куски-деликатеси, можеше да задоволи не само селските гастрономически потребности. Ал. Константинов, Съч. I, 258. // Нещо обикновено, всекидневно необходимо, което при неблагоприятни условия липсва или е в недостатъчно количество и се цени. Тук водата бе деликатес. Джамал и адютантът му я пиеха на малки глътки, като да бе нарзан. Г. Готев, ПШ, 8.
— Фр. délicatesse 'изтънченост, изящество'.
ДEЛИKATÈCEH, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е от деликатес или има качества на деликатес. Мидите, за които у нас много малко се говори, на други места високо се ценят като деликатесна храна. ВН, 1960, бр. 2630, 4. По рафтовете стояха мир но ред след ред множество гиздави стъкла.., консерви и разни още европейски деликатесни стоки. Д. Немиров, Д № 9, 12. 2. Който е за деликатеси. Някои от тях [плодовете], като бананите и ананасите, са отдавна познати на културния гастроно-мичен свят и се продават почти във всички деликатесни магазини в Европа. Св. Минков, ДА, 56. Най-напред бяха опустошени ресторантите и деликатесните магазини, после започнаха да разбиват безогледно всички магазини. П. Славински, ПЩ, 297.
ДЕЛИКАТНИЦА ж. Рядко. Деликатна жена. — Господин Касапски, забранете й да ме докача. — Какво каза тя? — У, деликат-ницата! — избъбра Иванова първа ирони-чески. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79.
ДЕЛИКАТНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Държа се прекалено деликатно.
ДЕЛИКАТНИЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от деликатнича.
ДЕЛИКАТНИЧКО нареч. Умал. от деликатно.
ДЕЛИКАТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от деликатен. — А да го видите само какъв ми е деликатничък, какъв ми е възпитаничък — казваше сияеща майката на двете дошли на гости богати лели. П. Незнакомов, БЧ, 34.
ДЕЛИКАТНО нареч. 1. Изтънчено, фино, изящно. Той извади бяла кърпичка и деликатно избърса окървавените си устни. К. Калчев, ДНГ, 165. Георги Бабулев се облегна на стола си и улови деликатно с два пръста някакъв косъм по дрехата си. Д. Талев, ПК, 777.
2. С такт и учтивост, като проявявам любезно и внимателно отношение към някого; вежливо, внимателно, тактично. Други се мъчат да го върнат и не дотам деликатно го диърпат за пешовете на редингота му. Й. Йовков, ПК, 53. Без да я пита, той деликатно й поръча бира със закуски. Ив. Вазов, Съч. ХП, 31. Майор Стоянов постъпи деликатно, като си отиде и ни остави сами с Бонев. Й. Демирев и др., ОС, 70. Той се опита, колкото Можеше сдържано и деликатно, да изкаже идеята си за тяхното помирение. В. Геновска, СГ, 255.
ДЕЛИКАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Изтънченост, изящество, финес. Едно сравнение между старите [лирици] и Вас ще се наложи,.. Но същевременно Вие ще изпъкнете край тях с всичката свежест на едно младо дарование, с всичката лъчезар-ност на една още непокварена душа и с всичката деликатност на едно женско чувство. П. К. Яворов, Съч. Ш, 1965, 277-278. Аз паднах във вашето мнение, но вие не сте паднала в моето, вие остаяте се оная Евгения Марс, високите душевни качества, благородство и деликатност на която тъй ценя. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Повечето от колегите му не притежаваха кавалерски качества. Те бяха хора, обстреляни от куршумите и от живота.. От тях едва ли би могло да се очаква особена деликатност. Ем. Манов, ДСР, 79. Той [Лилиев] е притежавал онази вежливост, която кара събеседникът да почувствува своето собствено достойнство,.. Защото истинската деликатност не се създава само с възпитанието и е плод преди всичко на нежна и чувствителна душа. Е. Каранфилов, Б ГП, 152.
2. Вежливост, внимателност, тактичност. Христакиев й обясни, че брат й е задържан временно, но от деликатност не й каза причината. Ем. Станев, ИК I и П, 316. Това беше един драматически епизод,.. Той обаче има деликатността да го не обажда никому, за да не дава повод за клюки. Ив. Вазов, Съч. XXV, 30. От деликатност той я съпровождаше навсякъде, където тя поискаше. К. Калчев, СТ, 78. — Едни... как да ти обясня... злато хора, стъпват на пръсти, да не те събудят, и все гледат с нещо да ти угодят. Притесняват душата ти от деликатност. М. Яворски, ХСП, 302.
ДЕЛЙКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Само в съчет. Деликтна отговорност. Юрид. Отговорност за извършено деяние, престъпление.
— От лат. delictus.
ДЕЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се дели. След годишното приключване на сметките значително се увеличиха делимите и неделими фондове на стопанствата. ВН, 1952, бр. 171, 1. За да ся раздели цяло число на дроб, трябва цялото делимо число да ся умножи на обрънатий делител. Хр. Данов, ТПЧ, 148. Делим апартамент. Делими вещи. Делимо имущество.
