Page:RBE Tom3.djvu/719

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


залисията си забъркахме вече и делник, и празник. П. Тодоров, Събр. пр П, 175. Никога не съм я видял аз да остане делник без работа. Т. Влайков, Пр I, 62. В неделя и по големите празници той седи в големия трон при пангала и продава свещи, а през делниците пее на певницата. Л. Каравелов, Съч. П, 2.

О Не зная ни делник, ни празник; не зная делник ли е, празник ли е. Разг. Работя без почивка, неуморно, винаги съм много зает с работа. Не знаехме делник ли е, празник ли

е. Гледахме само времето да е хубаво, да не вали и слънце да грее. Щом засъхнеха тухлите от единия край, нареждахме ги пира-мидно, поръсвахме отгоре плява и толкоз. Кр. Григоров, ОНУ, 58.

ДЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който има дял в общо имущество.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕЛНЙЦА1 ж. Диал. Жена, която има дял в общо имущество.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕЛНЙЦА2 ж. Диал. Ограничителен камък, който се поставя на межда, слог.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от

H. Геров, 1908.

ДЕЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.

I. Който се отнася до делник. Люцкан правеше на стареца някои дребни услуги и с цветята, останали непродадени в делничен ден,„украсяваше масите на гостилницата. Й. Йовков, ПК, 58. У делничен ден [Рада] носи празнична премена! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Несвикнали да седят с празни ръце през делнични дни, те се поразшетаха, но нямаше и какво да се работи. Г. Карас-лавов, Избр. съч. X, 17. Каракачанката /.. / трябваше да види с очите си, че в това семейство делничното меню е обикновена кокоша яхния с тънка баница, а какво ли ще е през празничните дни. И. Петров, ПР, 13-14.

2. Който е обичаен, привичен, присъщ за всеки ден; всекидневен, обикновен. Времето до вечерта използувахме в разходки из града. Животът му беше си добил обикновения делничен вид. Ив. Вазов, Съч. XIII, 43. Но вгледайте се в делничния живот: колко сме още сурови и без сърдечна топлота! Ас. Златаров, Избр. съч. И, 190. В това просто делнично облекло от домаш-на тъкан тя му се видя още no-мила, по-стройна и no-красива. Г. Караславов, ОХ I, 70. Животът в чаршията бе подел своя равномерен, делничен ход сред глуха врява; откъм чаршията на папукчиите се дочуваше бързият, гъст тропот на многобройните чукове, откъм ковачите,., се чуваха тежки удари. Д. Талев, ПК, 283. По коридора изтрополяваха нечии стъпки и «важният въпрос» отстъпваше пред делничните нужди на революцията: оръжие, припаси, хляб, заплати, транспорт, топливо... С. Се-верняк, В СД, 201.

3. Прен. Който е еднообразен, неинтересен; скучен. София, която ми се бе представила тогава в своя параден вид, показваше сега същинското си лице — делнично и неприветливо като мръсните дворчета на квартирите, в които живеехме под наем по улиците «Цар Самуил», «Парчевич» и площад «Позитано». К. Константинов, ППГ, 92. Той [учителят] приличаше на изоставена воденица, в ъглите на която дремеше напластеният прах на едно делнично съществувание. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Твърде делнични са понякога развлеченията, които предлагаме на децата. НК, 1958, бр. 9, 3. Животът ми стана пак както преди обикновен, делничен. Нямаше вече пред кого да фантазирам чудни приключения!... П. Славински, МСК, 10.

4. Като същ. делничното ср. Всичко типич-но, характерно за ежедневието, за обикновения живот. Човек не бива да се поддава на житейското, на делничното! Особено пък един писател! Той трябва да се държи над него — високо! О. Василев, Л, 49. Той [П. Матев] е по-близо до суровия реализъм, който лъха от Вапцаровата «История», където монументалното и делничното, величавото и потискащо прозаичното са в единство. С, 1972, кн. 11, 166.

ДЕЛНИЧНО. Нареч. от делничен (в 3 знач.); еднообразно, скучно. Нито им идваше някой на гости, че нямаше с какво да го посрещнат, нито пък те отиваха някъде. Така си живееха все делнично в разправии и недоимък. Кр. Григоров, И, 136. А наоколо животът си течеше все тъй делнично и обикновено. Някаква жена мъкнеше мрежа със спанак, деца от близкото училище се биеха с чанти по главите. П. Вежинов, НБК, 296.

ДЕЛНИЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; всекидневие, ежедневие, всекидневност. С леко заекване Хуба Ян разказва за своята партизанска делничност“. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 302. Влизането в черква бе влизане в нов свят от възприятия,.., което играеше роля на проветряване,.., откъсване от еднообразната, сива еснафска делничност. Ив. Хаджийски, БДНН И, 176-177.

2. Повторение на едно и също, липса на промени; еднообразие. Опушената гара с файтоните зад нея, почернелият часовник, ма-газията, малкото пътници на перона,.., и прашното трикилометрово шосе за града поразиха Балчев със своята делничност. Ем. Станев, ИК III, 173. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, дето искаме да избягаме, за да се очистим от прозата на празните часове, от делнич-ността на всеки ден, от гнета на времето, тъй безплодно прекарвано? Елин Пелин, Съч. V, 38. Ранените се хранят, разгова

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл