на народностите в империята Ст. Дичев, ЗСI, 367. Никъде делението между турци и гяури не ми се е видяло тъй рязко, както тука. К. Величков, ПССъч. I, 148. — Не ща брашно! Какво е това деление на хората. На партийци и безпартийни. Кр. Григоров, ТГ, 102. Обикновено противопоставят на поезията художествената проза. Това деление се е запазило до наши дни. Н. Лилиев, Съч. 1П, 69.
3. Означение, обикновено във вид на чертичка, на градуирана скала на измерителен уред. Стрелката на манометъра, прикрепен отпред на гърдите му, беше почти покрила нулевото деление. К, 1963, кн. 1, 12. За изучаване на пречупването ние ще използуваме пак оптическия кръг. Това ни дава възможност да отчитаме ъглите на пречупването направо по градусните деления на кръга. Физ. X кл, 1951, 127. В зависимост от скоростта на движението стрелката на скоростомера се отклонява на повече или по-малко деление по скалата. Физ. VIII кл, 1958, 14. Нулевото деление на линийката е поставено точно срещу единия край (А) на отсечката. Планим. V кл, 5. Живачните термометри имат градуирана скала по Целзий.. Живачният стълбец отбелязва отрицателни температури, когато горният му край слезе под делението 0° на скалата. Геогр. VIII кл, 1965, 25-26. // Разстоянието между две съседни означения. Коефициентът на спирта се мени чувствително с повишаване на температурата, затова деленията у спиртните термометри не са еднакви. Физ. X кл, 1951, 45.
4. Мат. Аритметическо действие, с което се установява колко пъти едно число се съдържа в друго число. Противоп. умножение. Знаците за умножение (.) и деление (:) са въведени от Лайбниц съответно в 1698 и 1684. Матем., 1965, кн. 2, 46. Всякоя двойна дроб може чрез деление да се приведе в дроб с цели членове. К. Кърджиев, А, 105.
5. Биол. Делене на клетките; дележ. Когато настъпи периодът на деление.., ядрото и протоплазмата се разделят на две части, докато се получат две еднакви клетки. Вл. Андреев, АЕ, 20. Бактериите се размножават чрез деление. Всяка бактерия се дели наполовина. От една бактерия се получават две. Бтн V и VI кл (превод), 162. А в 1927 година съветският биохимик Колцов изказа становището, че гените представляват звена от гигантски наследствени молекули, които се възпроизвеждат при клетъчното деление. Хр. Одисеев, ТН, 56.
ДЕЛЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Член на семейството или роднина, който е получил наследствен дял след извършена делба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛЕНЙЦА1 ж. Диал. Наследствен дял от открит имот.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЕЛЕНЙЦА2 ж. Диал. Лента от нацепен по дължина лясков прът, която се използва за плетене на кошове, кошници и др.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. ~
ДЕЛЕНЙЦА ж. Остар. Акция2. Сберат ся 50-100 и повече души, та ся сдружат да съставят банка за мястото си;.. Определят от колко деленици (акции) ще бъде всичкият капитал на дружеството и всяка деленица от по колко жлътици ще бъде. Лет., 1874, 219.
ДЕЛЕНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Акционер. Съдружниците на една банка — деленичарите — могат непрестайно да ся променяват, зачтото всеки може си прода делениците, та да си прибере капитала. Лет., 1874,217.
ДЕЛЙ1 неизм., прил. Простонар. В съ-чет. със собствени имена (обикн. в нар. приказки и песни) — буен, палав, юначен. — И намериле как да й речат — Дели Гена — санким, Луда Гена! Т. Влайков, Съч. П, 38. [Рашид бей] беше наел свиреп арнаутин на име Бекир, когото той за по-голяма важност нарече Дели Бекир. Този Бекир не беше луд (дели), но в яростта си побесняваше и подлудяваше. Ц. Гинчев, ГК, 36-37. „Бог да ми убие, мамо, /тоя пусти дели Стамо, / че ме дири по беленки, / че ми смига по седейки.“ Ив. Вазов, В, 19. Да чуй мало и голямо, / че се жени Дели Нено. Ц. Церковски, Съч. II, 125. Зажени са Стефан харен юнак, / та заиска дели Магдалена. Нар. пес., СбБрМ, 99.
— Тур. deli.
ДЕЛЙ2 частица. Диал. Нали. Дели ти реков, седи, не шетай, / де личен Миайле! Нар. пес., СбНУ XI, 54.
ДЕЛИБАШ, мн. -и, м. Остар. и диал. Делибашия; делибаша, делибашин. — Дели-баш — луда глава! Знаеш ли го какво е намислил? — взе да се върти неспокойно на мястото си старият хаджия. Не напразно казват, че бил ятак на хайдутите в Балкана. Д. Рачев, СС, 14. Провикна са делибаш Марко / снощи вечер в ладна механа: / „Чуйте мене, бракя и дружина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 475.
ДЕЛИБАША, -та, мн. -й, м. Остар. и диал. Делибашия; делибаш, делибашин. [Фанариотът] вяхнал си бърза врана коня като кърджалийски делибаша, а по него тръгнал цели табор войска, за да покори непокорните българе! БТСбПер п I, 76. „И за депутати,.., да гледате да се изберат добри и верни люде, а не делибаши.“ Ив. Вазов, Съч. VII, 100. Ся промени млада Райко-ица, / ми ся стори царев делибаша, / и си кладе самура калпака. Нар. пес., СбБрМ, 301. Отговаря делибаша Марку: / "Ой ва
