вази, до двама юнаци, /хайде да идем на Си-берно поле." Нар. пес., СбНУ XXVII, 122. Я че окам през Солуна града: / — Да я сем си царев делибаша. / Излезнете, солунски кметове, /да гледате църна арапина; / големи е пакости направил, / че го карам у Стамбо-ла града, / у Стамбола код цар на съдия! Нар. пес., СбНУ XLIII, 27.
ДЕЛИБАШИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до делибашия. В една из стаите, която била облепена с вар още тогава, когато била направена, т. е. в делиба-шийските времена, седеле долу на килима агата, коприщенските чорбаджие, кадията. Л. Каравелов, Съч. П, 120.
ДЕЛИБАШИН, мн. делибаши, м. Ос-тар. и диал. Делибашия; делибаш, делибаша. Хаджи Генчо вървял и мислил: " Пак какво ли съм направил Либену, та са сърди като делибашин?" Л. Каравелов, Съч. II, 108. Ходил с кърджелиете, делибашите и арнаутите и клал христиенете. Л. Каравелов, Съч. II, 37.
ДЕЛИБАШЙЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. В Османската империя — конен воин, телохранител на турски паша; делия.
2. Обикн. мн. Истор. Деморализирани турски войници от края на XVIII и началото на XIX в., отдали се на грабеж и насилия; делии. Не възвишават благочестиво душата зографисаните по стените образи на светци архангели, преподобни отци и мъченици с изчовъркани очи от кърджалии и делиба-шии. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. В опразнените селища турското правителство докарва от Мала Азия разни фанатизирани авантюристи — даалии, делибашии и др. Г. Дръндаров, ВЗ, 9. След кърджалиите в българските земи се появили делибашиите и кърсердарите, които под предлог, че закрилят населението от грабители, сами грабели и разбойничествували. П. Теофилов, К, 13. Кърджалиите, яничерите, делибашиите и много други злодеи оставили са в сяко почти българско сърце материали за повести. В. Друмев, НФ, V.
3. Простонар. Буен човек, който върши своеволия; луда глава. Макар и владетел на своя трон, той е един чужденец, нехранимайко, делибашия, недостоен съпруг. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32. „Прославило са Търново / със славни гърци и владици, / най си са много прослави / със Панарета делия, / делия, делибашия.“ П. Р. Славейков, БПI, III.
— От тур. deliba§i 'буен човек, луда глава'.
ДЕЛИБАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. и диал. Който се отнася до делибаш, делибашин и делибаша; делибашийски. Си отключи шарени ковчедзи, / си изваи рубо делибашко, / са промени млада Райкоица. Нар. пес., СбБрМ, 301.
ДЕЛИ`ЙКА ж. Простонар. Жена делия.
— Не бой са не бой, Стойене, / баща ти й чоляк чорбаджи, / майка ти й жена делий-ка, / делийка и паралийка. Нар. пес., СбНУ П1, 84. Сестра брату абер праща: / „Да ми додеш, милин брайне, / да ми додеш, та да видиш на какво съм налетяла: / на зла свекърва делийка, / .. / пд на зла зълва бекрий-ка.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 144.
ДЕЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до делия. Може да се срещне един от конярите на старото време: жилав, лек и сръчен човек в пъстра делийска носия и труфила — кожен силяхлък, чанта, отежала от пискюли и копчета, и с камшик, с къса дръжка, но с дълъг няколко метра ремък. Й. Йовков, Разк. Ш, 183-184. „Ного здраве на пръвното либе, / и на либе и на първа сестра; / да ми иде у града Прилепа,.. / Тамо има секакво оружие, / да ми земе той коние делийски, / и да зема той пушка спа-ийска...“ Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 241.
ДЕЛИКАНЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Ос-map. и диал. Млад буен момък; лудо-младо. Те поглеждат през тесния отвор на яшма-ка си от голям бял пешкир, като се обръщат на всеки миг било да разменят някоя дума със съседките си, било да избягнат някой купидоновски поглед, стрелнат от някои деликанлии... Ив. Вазов, Съч. XVI,
53. На ония, младите, години бях деликан-лия, буйна кръв. Н. Хайтов, ДР, 7. Името на тоя овчар било Манчо.. Допускам да е бил млад помак, деликанлия, някой Осман-чо или Сулюманчо. Н. Попфилипов, РЛ, 50. Тръгнали ми са, тръгнали, / до девет млади търговци, / до девет деликанлии. Нар. пес., СбНУ XXVII, 270.
— От тур. delikanh.
ДЕЛИКАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Деликатен. Князът на България е един от горещите обожатели на природата й и де-ликат ценител на редките й хубости и величави картини. Ив. Вазов, Съч. XV, 82. Аз знам по опит,.., доколко е деликата и мъч-на мисията на един учител, който проумява добре своите длъжности. Ч, 1875, бр. 7,
297. Нозете му от горе до долу ся видяха много деликати и бяха .. голи. Превод, Н, 1884, кн. 5-6,436.
ДЕЛИКАТ м. Остар. Деликатен човек. Най-главните измежду тие (политически) емигранти бяха:..; Панайот Волов,..; Ила-рион Драгостинов,.., момък на 26 години, хубавец и деликат, който беше предмет в Русчук и Търново на много нежни въздишки. 3. Стоянов, ЗБВ I, 271. — Ама и тя умее, един деликат е... „Лелко, ти си ни най-скъпата.“ Н. Русев, П, 122.
ДЕЛИКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отличава с нежна, изящна и приятна външност; нежен. Тия дружини от русокоси моми и булки, съхранили въпреки трудния си планински живот красиви
