ДЕКРЕТЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от декретирам и от декрети-рам се.
ДЕКРЕШЕНДО нареч. Муз. Декресчен-до. По сценична природа, гласово Будевска бе вън от кръга на ония актьори, най-коме-дийните, от които се иска понякога да променят естествения си тембър или се искат сложни фиоритури, гласови трикове, неестествено модулиране, неестествени крешенди, декрешенди и пр. Ст. Грудев, АБ, 151-152.
ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Изключване на определено деяние от кръга на криминалните деяния чрез съответна законова разпоредба; декриминализира-не. Противоп. криминализация.
ДЕКРИМИНАЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам декриминализа-ция. Противоп. криминализирам. декрими-нализирам се страд. На практика се декри-минализират огромна маса престъпления. ДТ, 2000, бр. 130, 3. Използването на дрога се декриминализира в някои страни. ЧБ, 1991, бр. 2, 2.
ДЕКРИМИНАЛИЗЙРАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от декриминализирам и от дек-риминализирам се; декриминализация.
ДЕКСАМ. Вж. дексувам.
ДЕКСТРЙН, мн. няма, м. Хим. Скорбе-лен продукт, който се употребява като лепило в текстилната, кибритената, хартиената ггоомишленост и др. Ако към калциевия карбонат (гипса) се прибави разтвор от декстрин или стипца, ще се удължи времето на втвърдяването. П. Минков и др., ЕФМ, 36. Колоидните вещества, които се прибавят към глините, за да се увеличи тяхната пластичност, са хумусните вещества или някое органично лепило (декстрин,.. и др.). В. Пеев, МК, 21. При хидро-лизно разграждане скорбялата се разпада на декстрин, чиито молекули съдържат все още много гликозни остатъци. В. Койчев, Б, 10.
— Фр. dextrine. — С. Н. Веженов, Химия (превод), 1872.
ДЕКСТРЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Декстринов.
ДЕКСТРИНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Подлагам нишесте на хидролиза, за да получа декстрин, декстринирам се страд.
ДЕКСТРИНЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Хим. За нишесте — под въздействието на хидролиза се превръщам в декстрин. Влагата при изпечените зърна се намалява до 2-2,5%. Нишестето частично се декстрини-ра и преминава в разтворима форма. А. Генадиев и др., ТЗ, 176.
ДЕКСТРИНЙРАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Отгл. същ. от декстринирам и от декстринирам се.
ДЕКСТРЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който е от декстрин или съдържа декстрин; декстринен. Декстриново лепило. Декстринов разтвор.
ДЕКСТРОЗА ж. Остар. Хим. Гроздова захар, гликоза. Медът съдържа още свобо-дна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими,.. От захарите в най-голям процент са застъпени: левулозата (37-39%) и декстрозата (36%). ПН, 1934, кн. 4,
60.
— От лат.
ДЕКСУВАМ, -аш, несв.; дексам, -аш, св., прех. Диал. 1. Приемам. Му рекое [калугерите] стару игумену: / „Бегай сега старе игумене, / да бегаме во гора зелена; / оти господ молба не ни дексал, / оти душман дойде, са приблиза, / оти душман живи ке ни колит.“ Нар. пес., СбБрМ, 55.
2. Харесвам. „Слушай вамо, моя мила дома-кинко, едно ке го пеиш писмово, що ти го пракям со ова момче,.., сум го дексал да го сторам домазет за милата ни керка.“ Нар. прик., СбНУ XIV, 126.
3. Давам, предоставям (Вл. Георгиев и др., БЕР).
4. Непрех. Мъча се, събирам сили, едва живея (Вл. Георгиев и др., БЕР). дексувам се, дексам се страд. от дексувам в 1, 2 и 3 знач.
— От гр. 5Éxo^iai (аорист ебе^а) 'приемам, съгласявам се, одобрявам'.
ДЕКСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дексувам и от дексувам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕКУРСЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. В съчет. Декурсивна лихва. Финанс. Лихва, която се изплаща едновременно с изплащане на последната част от главницата на заема или кредита, върху които е начислена.
— От лат. de ‘раз-, от-’ и curro ‘изтичам’.
ДЕЛАНЙЦА ж. Диал. Деланка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛАНЙЧКА ж. Диал. Умал. от дела-ница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛАНКА ж. Диал. Треска от дърво, която се отцепва при дялане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. 1. Деятел, деец. И така, ние имаме вече .. таквиз делатели, които под предлог за съединение „плетат всякой своята кошница“. П. Р. Славейков, ПХС, 48. Ний ся лишаваме от добре уредени учебни заведения, които да образуват делатели на книжевно-то поле и людие за свестяванието и разви-тъка на народа ни. З. Петров и др., ЧБ (превод), III-IV.
