2. Лице, което върши, извършва нещо; вършите л. „Няма тъмнина, нито смъртна сянка, дето да ся скрият делателите на беззаконието.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 83. Всяка благодат има делател, / кой роду си вярно и в полза заслужи, / он преславно да добие име може! Г. С. Раковски, П 1,1П.
ДЕЛАЧ1 м. Човек, който дяла дървен материал. Поради липса на майстори дела-чи сериозно изостава и изпълнението на плана по добив на дялани греди и траверси. РД, 1950, бр. 212, 3. Във всички стопанства липсват делачи, а не се прави нищо за създаването на нов кадър. РД, 1950, бр. 200, 3.
ДЕЛАЧ2 м. Диал. Човек, който поделя нещо; делител2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛАЧ3 м. Диал. Инструмент за дървени обръчи; делачка2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЕЛАЧКА1 ж. Диал. Жена, която поделя нещо.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕЛАЧКА2 ж. Диал. Инструмент за дървени обръчи; делач3.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЕЛБА ж. 1. Поделяне на общ имот, стока, наследство и под.; подялба, дележ, де-литба. След жетва той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите поравно на четири дяла:.. Делбата бе справедлива. Елин Пелин, Съч. П1, 67-68. Дядо Добри беше се поминал наскоро подир делбата. Й. Йовков, Ж, 1945, 52. Делбата беше справед-ливаг редно беше да се оставя по нещо на старите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Стефан извади един шаран .. и го подаде на Ганчо; — Това за корабния екипаж. Другата риба да се разпредели между останалите моряци. Започна шумна и весела делба на рибата. П. Здравков, НД, 42.
2. Юрид. Разделяне на общо имущество на отделни самостоятелни части между съсобствениците (според правата на всеки от тях) по съдебен ред. Всеки съсобственик всеки момент може да иска прекратяване на съсобствеността чрез иск за делба. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19. Костадин се боеше, че щом работата стигне до делба, брат му ще го ограби. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Съдебна делба.
3. Диал. Частта, която се пада някому при поделяне на нещо; дял, пай. — Фала вамо, малки моми, /../ разтакайте бели платна, / та напрайте голем сарай / да фанеме дива лова, /.. / На секиго дел че дадем, /.. / На сви моми делба даде, / а на една дел не дава. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 498. „Твоите братя ду девет / вчера са делба делеха — / секому делба даваха, / на най-малкия Стоянчо, / и нему делба даваха / вошчени свещи и восак!“
Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 478. Черни го [стадото] власи делеха / на дванаесе делове. / Сто-яну делба фрлиха / шарена овца рогата. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 473.
4. Диал. Част от нещо разделено. Едно време .. търговци у един същий град ся сгова-ряли помежду си да си събират вси парите и да ги държат на едно сигурно място,.., та когато един купи нечто от другиго, тогава от готовото на оногова, който е купил, да ся пренася, колкото трябува на делбата на оня, който е продал. Лет., 1874, 210.
5. Прен. Само ед. Поет. Орис, съдба, участ. Напред сега с чувства и мисли / последната делба да делим. /Да изпълним дума заветна
— /на смърт, братко, на смърт да вървим! Хр. Ботев, Съч. 1929, 10. „Търпението е делба на жената. / Грабни си кръста, покори се богу.“ Ив. Вазов, ИГП (превод), 57. И плача за умрелий, плача за съдбата / на живите, но по-горчива тегоба / налита ми духа кат смисля за тъгата, / коя с живота дадена е нам в делба. К. Величков, ПССъч.
II, 137.
О Имам делба в нещо. Остар. Вземам участие в нещо; имам дял в нещо. Позорно беше поведението на тия офицери, които не можеха да не знаят, че им беше длъжност да защитят тия вързани и безпомощни хора, дважд по-позорно, че съзнателно оставаха да се върши обирът, защото имаха навярно делба в него. К. Величков, ПССъч. I, 44.
ДЕЛБИНА ж. Диал. Получена след делба част от наследство.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕЛБИЦА ж. Диал. Умал. от делба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛВА ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки. От стаята .. се слиза в зимника, а в зимника: едно каче с кисело зеле, една делва с туршия, едно гърне със сирене и туй то. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. Димяха тесноусти делви и кърчази, напълнени късче по късче с телешко месо и чубрица и заринати в разжа-рени ями. Й. Вълчев, СКН, 97. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец, и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.
О Бъркам (бръквам / бръкна) в делвата с меда. Разг. Черпя облаги от нещо. — Нали знаеш, господарю, че ние [министрите] бъркаме в делвата с меда. Сегиз-тогиз пооб-лизваме лъжицата. А. Каралийчев, С, 15. Данаева делва. Книж. За нещо, което като че ли може да се пълни безкрайно (от гръцката митология — данаидите били осъдени вечно да пълнят с вода продънени делви).
