щение, сграда и др. Цялото помещение на българския павилион е доста мило декорирано с килими и части от костюми. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 42. Огромният им парижки апартамент е декориран с много вкус. П, 1991, бр. 9, 7. Ярко осветени са фоайетата и специално декорираната зала. Диал, 1990, бр. 6, 8. Клоните и гранките на всяко дърво, на всеки храст, с ония тънки бели ивици над тях — сякаш художник ги е декорирал и приготвил за някакво тържество. Д. Калфов, ПЮН, 52. Всички порцеланови изделия са художествено декорирани с различни по форма и цвят краски. РД, 1950, бр. 261, 3. Над всички цветове преобладава един — зеленият, който като килим покрива земята. А този изумруден килим е декориран тук-там от чудни цветя, обагрени с всички цветове на дъгата. М. Йосифов, ЗФБ, 3.
2. Остар. Правя сценична декорация. Дъното на сцената е декорирано с планински видове. Ив. Вазов, Съч. XI, 82. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Ал. Константинов, БГ, 9. На булеварда между Народното събрание и Академията на науките беше построена голяма естрада, декорирана с пейзаж на грузинските планини. РД, 1950, бр. 271, 1.
3. Остар. Окачвам орден, медал. Царят бръкна в нея [вазата], извади голямата плоча,.., пристъпи и я закачи на шията на Ян Бибиян .. Ян Бибиян разбра, че ги декорират. Елин Пелин, ЯБЛ, 73. Сколасал да облече рае панталон и късичко черно сако, декорирано с ордени, запасният капитан влагаше мъчителни усилия да държи бодро и стегнато пълната си фигура. Ем. Станев, ИК 1-П, 254. Аз видях — да, хубавичко видях, добрата и гостоприемна госпожа под ръка с една зелена униформа, декорирана с две сребърни виктории на десния ръкав. А. Гуляшки, ЗР, 169. декорирам се страд. По-голямата част от сервизите се декорират. ВН, 1960, бр. 2658, 2. Така в близко бъдеще градините на столицата ще се декорират с нови оригинални по своето идейно разрешение и композиция градински архитектурни елементи. ВН, 1955, бр. 200, 2.
— От фр. décorer през нем. dekorieren.
ДЕКОРИРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от декорирам и от декорирам се. Много старание и умение вложиха работничките от декоративното отделение при декорирането на порцелана. ВН, 1955, бр. 191, 1. Па освен това силни икономически съображения президираха както при на-гласяването костюмите, тъй и при наемането театралната зала и декорирането на сцената. Ив. Вазов, Съч. VI, 26.
ДЕКОФРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Свалям кофраж след втвърдяване на бетона. Един кофражист, който има изпра-вна щранга, декофрира 38 кв. м за 8 часа. Тр, 1963, бр. 287, 2. декофрирам се страд.
Известно е, че бетонът при обикновени условия сравнително бавно се заякчава и затова формите за панелите се декофрират след по-дълъг период от време. ВН, 1959, бр. 2477, 4.
— От лат. de- 'раз-' + фр. coffrer 'кофрирам'.
ДЕКОФРЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от декофрирам и от декофрирам се. След декофрирането щитовете се почистват от налепилия се по тях бетон и се преглеждат внимателно. В. Брънеков и др., СД, 127. За преодоляване на това [бавно за-якчаване] се използува цимент с висока марка, който осигурява необходимата якост на бетона още в началния период, а това позволява декофрирането да става в по-къс срок. ВН, 1959, бр. 2477, 4.
ДЕКРЕДИТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Финанс. Спирам кредит.
2. Рядко. Книж. Подбивам престижа на някого или на нещо; дискредитирам, декреди-тирам се страд.
— От фр. décréditer.
ДЕКРЕДИТЙРАНЕ ср. Финанс. Отгл. същ. от декредитирам и от декредитирам се.
ДЕКРЕСЧЕНДО нареч. Муз. 1. За изпълнение на музикално произведение — с постепенно намаляване на силата на тоновете. Противоп. кресчендо.
2. Като същ. мн. (рядко) -и, ср. Изпълнение на музикално произведение с постепенно намаляване на силата на тоновете. Противоп. кресчендо.
— Ит. déscrescendo. — Друга форма: декреи^ндо.
flEKPÈT м. 1. Нормативен акт (постановление, указ), издаван от държавен глава или правителство с юридическата сила на закон. Същият ден бива приет и Лениновият декрет за земята, според който земята с всичките си надземни и подземни богатства става обществена, държавна собственост. Ист. X кл., 192. Утре ще се обнародва в Монитора кралевският декрет, според който се туря секвестър на линията Лем-берг — Църнович —Яш. С, 1888, бр. 210, 1. 2. Истор. Постановление на Сената или на императора в Древния Рим.
— Фр. décret. — Хр. Драганович, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.
flEKPÈTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с декрет.
О Декретно време. Време в бившия СССР, въведено с декрет от 16. VI. 1930 г., което се намира, като към поясното време се прибави един час.
ДЕКРЕТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Постановявам чрез декрет. Работническите съвети,.., декретираха 8-часо-вия работен ден.
2. Прен. Разпореждам се самоволно. декре-тирам се страд.
— От фр. décréter.
