когато Любица се яви в салона на госпожа Стридлова, облечена в една дълга копринена роба, с малко деколте. Ив. Вазов, Н, 48. Тя изглеждаше превисока в своя дълъг пеньоар от тъмновишнева коприна с широки ревери и дълбоко деколте. М. Кремен, РЯ, 612. — Жалко! — каза шивачката. — На вашата фигура щеше да отива чудесно ей това моделче! Виждате ли как добре е вталено, а деколтето не е дълбоко, но затова пък е широко и открива раменете! П. Ве-жинов, СО, 81-82. Кафявото й палто беше разкопчано и откриваше тревистозелена рокля с остро изрязано деколте. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 243-244. Беше облечена в рокля от тъмен маркизет с къси ръкави и с доста голямо деколте. Ем. Станев, ИК 1-П,
215.
2. Част от шията, раменете и гърдите, открити от отвора на вратната извивка на женска дреха. Госпожа Матеева, пристегната,.., с карминови устни и алабастрово деколте, стъпяше тържествено и плавно и пръскаше на широки вълни около себе си парфюма на Момина сълза. Д. Калфов, Избр. разк., 362. Тя [Зара] беше навлякла ярък син пеньоар, който се отваряше при всяко движение и разкриваше доста безсрамно коленете и деколтето ù. Д. Димов, Т, 55.
3. Дълбок изрез в предната част на дамска обувка. Вечерните обувки твърде често са от лак, носът и деколтето са в четвъртита форма, но със закръглени краища. ЖД, 1967, кн. 10, 22. Само ние с Искра имаме еднакви обувки — черни, с високи токчета и с по една ажурна дантелка на деколтетата им. Ем. Манов, МПЛ, 5.
— Фр. décolleté. — П. Р. Славейков, Ружица, кн. 2, 1871.
ДЕКОЛГСНЦЕ, -мн. -а, ср. Умал. от деколте. Облече блузата си от розова, на едри квадрати басма с малко деколтенце. Ст. Марков, ДБ, 102. • Ирон. Госпожа Калчева каза, че жената на окръжния управител си била приготвила рокля с такова деколте, че даже на един столичанин биха се изкривили очите, а господин Калчев се подсмя:
— Разбирам къде биеш — каза той — и теб ти се иска май подобно деколтенце. Д. Не-миров, Д № 9, 142.
ДЕКОЛТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя деколте. Деколтирам рокля, декол-тирам се страд.
ДЕКОЛТЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Рядко. Откривам дълбоко шията и понякога част от гърдите и раменете, като обличам рокля с деколте.
— От фр. décolleter.
ДЕКОЛТЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от деколтирам като прил. Който е с деколте. Мъжете бяха с ризи с къси ръкави, а момичетата с тънки деколтира-ни блузи. Г. Белев, КВА, 82. Анет, със свойствения на една кокетка вкус, носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна. Д. Ангелов, ЖС, 218. Тук бяха годениците Бошнакови. Тя с висока прическа, деколтирана и със силно стегнат бюст. М. Гру-бешлиева, ПП, 26. Беше [бай Модро] си внушил, че жена с деколтирана блуза и набелена с повече пудра не е цвете за мирисане. Ив. Карановски, Разк. I, 167. Обувките са остри,.. Много деколтираните и асиметрични модели не се носят. ОФ, 1961, бр. 5147,4.
ДЕКОЛТЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от деколтирам и от деколтирам се.
ДЕКОМПЕНСАЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. Състояние, при което анатомичен орган, система или цял организъм е с нарушени функции, вследствие на болестен процес; недостатъчност. Противоп. компенсация. Тя [Станка] е хронично болна, страда от сърдечна декомпенсация втора степен с всички изгледи състоянието й да се влоши. М. Радев, СР, 79. Белодробна декомпенсация. Чернодробна декомпенсация.
ДЕКОМПЕНСЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Мед. За анатомичен орган, система или организъм — преставам да съм в състояние да се справям със своите функции, вследствие на болестен процес в организма.. Синът ми е сърдечно болен. Декомпенсира! Понякога едва диша! Ако му кажа, ще го убия. И ви заклевам, да не казвате на мъжа си кой ви е съобщил. Ч. Шинов, ПВ, 19.
ДЕКОМПЕНСЙРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от декомпенсирам.
ДЕКОМПОЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Разлагам на съставни части, декомпозирам се страд.
О Декомпозирам влак. Желез. Развалям влакова композиция.
— От фр. décomposer.
ДЕКОМПОЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от декомпозирам и от декомпозирам се.
ДЕКОМПОЗЙЦИЯ ж. 1. Книж. Разлагане на съставни части; декомпозиране.
2. Мед. Най-тежка форма на стомашно разстройство при усвояване на храната у кърмачетата.
— От фр. décomposition.
ДЕКОМПРЕСЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Техн. Постепенно намалявам налягането в съд. Противоп. компресирам.
2. Нов. Информ. Разширявам компресирани файлове до първоначалния им размер и вид с помощта на специална програма. Противоп. компресирам. Когато искате да де-компресирате обратно файла.., стартирайте програмата. КГЗВ, 2000, кн. 2, 58. декомпресирам се страд.
ДЕКОМПРЕСЙРАНЕ ср. Техн. Информ. Отгл. същ. от декомпресирам и от декомпресирам се; декомпресия. Противоп. компресиране, компресия.
