Page:RBE Tom3.djvu/703

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДЕКЛАСИРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от декласирам и от декласирам се.

ДЕКЛИНАТОР ле. Физ. Уред за измерване на магнитното отклонение.

— Лат. с1есПпа1ог.

ДЕКЛИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Физ. Прил. от деклинация. Деклина-цията се измерва по меридиана на светилото, наречен още деклинационен кръг, от екватора до самото светило. Астр. XI кл,

1964, 18.

ДЕКЛИНАЦИЯ ж. 1. Физ. Ъгълът на отклонение на магнитната стрелка от географския меридиан; магнитно отклонение. При всяко спиране в пристанище те слизат на сушата, за да измерват по-точно земното ускорение и магнитната деклинация, потребни за пресмятанията. В. Врански, ФП, 28. И ние възславяме тези, които чертаят пътищата,.., тия, които изчисляват траектории и деклинации, определят координати и разстояния. РД, 1961, бр. 103, 2.

2. Астрон. Една от екваториалните координати. Към 10 часа московско време на 13 септември ракетата се намираше на 258 000 км от Земята и имаше деклинация минус 11,3°. РД, 1959, бр. 257, 1.

3. Грам. Склонение.

— От лат. с1есНпа1ю.

ДЕКНА. Вж. деквам и декнувам.

ДЕКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); декна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Деквам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕКНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от декнувам; декване.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДЕКОВЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до дековилка. Пренасянето на камъните от кариерите до мес-тоупотребата им се извършва с дековилни линии и два хаспела. Пр., 1953, кн. 1, 43. Чуваше се вече напевният ход на дековилната дрезинка. Ст. Станчев, НР, 55. По дековилната линия работници уморено тикаха вагонетки от рудника за станцията. X. Русев, ПЗ, 142. Точно до него минаваше деко-вилна железопътна линия. Д. Димов, Т, 331.

ДЕКОВИЛКА ж. 1. Теснолинейна железопътна линия; теснолинейка. От новопостроения бетонов завод по тесни деко-вилки се плъзгаха вагонетките и отнасяха гъстата бетонова смес към зеещите изкопи. Бетонираха се основите на страната. ВН, 1953, бр. 285, 2. Една дековилка, която водеше към гарата, напомняше, че тук наблизо,.., се намираше рудникът, от който се добиваше черното злато на България. Д. Спространов, С, 139-140. По релсите на де-ковилките заедно с инженер Жулев се отправих към каменното легло на язовирна-та стена. 3. Сребров, Избр. разк., 223. Пряко баира е спирката на дековилката. Л. Галина, Л, 88. Дековилката вози до село / за по-малко от чйтвърти час. Н. Марангозов, НПС.21.

2. Вагонетка от теснолинейна железопътна линия.

— От фр. собств.

ДЕКОВЙЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дековилка. Едрата му дебела фигура [на майора] можеше да бъде оприличена на дековилков локомотив под пълна пара. Д. Вълев, 3, 257.

ДЕКОДЕР м. Техн. Устройство за авто-матично декодиране на кодирани телевизионни или др. сигнали. От офиса на телевизионната станция са иззети два фалшиви декодера. 24 часа, 1999, бр. 296, 6. В другия край на кабелната програма стои декоде-рът, който превежда останалата част от данните от цифров в no-разбираем вид (т. е. обратно в звук или картина). Ег, 2000, бр. 36, 56.

— Англ. decoder.

ДЕКОДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.

1. Дешифрирам (в 1 знач.). Противоп. кодирам.

2. Техн. Преобразувам кодирани телевизионни или др. сигнали в първоначалния им вид, като използвам определен код. Противоп. кодирам, декодирам се страд.

ДЕКОДЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от декодирам и от декодирам се.

ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ ж. Полит. 1. Развил се след Втората световна война процес на освобождаване на народите от колониал-но робство чрез националноосвободителна борба и на преминаването им към национал на независимост. Между въпросите, които сесията ще разгледа, са главно въпросите за борбата срещу расовата сегрегация в Южноафриканската република, въпроса за ускоряване деколонизацията в Африка чрез освобождаването на намиращите се още под чуждо колониално иго африкански страни. ВН, 1964, бр. 3879, 3. Ръководителят на Съюза на прогресивните републиканци Пиер Кот се е обявил за деколонизация на Сахара, където милиони хора живеят „в условия на ужасна мизерия, която е наследство от колониалния режим“. ВН,

1961, бр. 3055,3.

2. Теория, разпространявана от лидерите на Втория интернационал, за превръщане на колониите в независими и развити капиталистически страни посредством цивилиза-торската роля на империалистическите страни.

— От фр. décolonisation.

ДЕКОЛТЕ, мн. -та, ср. 1. Отвор на врат-ната извивка обикн. на женска дреха, който открива дълбоко шията и понякога част от гърдите, раменете и гърба. Часът беше три,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл