ДЕКОМПРЕСИЯ, мн. няма, ж. 1. Мед. Намаляване или отстраняване на натиск върху телесна част чрез манипулация.
2. Мед. Болестно състояние на организъм при промяна на налягане.
3. Техн. Постепенно намаляване на налягането в съд, чието съдържание е под налягане.
4. Нов. Информ. Разширяване на компресирани файлове до първоначалния им размер и вид с помощта на специална програма. Противоп. компресия, компресиране. Това е програма, която компанията обозначава като новата технология за свиване и декомпресия на файлове. Мон., 2001, бр. 772, 16.
— От лат. decompressio.
ДЕКОМПРЕСОР м. Техн. Уред за постепенно намаляване на налягането в съд, чието съдържание е под налягане.
— От лат. de- 'от-, без-' + лат. compressus 'притискане'.
ДЕКОМПРЕСОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от декомпресор. Деком-пресорен клапан.
ДЕКОМУНИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Нов. Полит. Който се отнася до декомунизация. Декомунизационните разпоредби не отнемали и не нарушавали никакви права. ДТ, 2000, бр. 115, 2. Декому-низационен закон.
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Нов. Полит. Премахване на условията за възстановяване на комунистическото управление в бившите социалистически страни чрез определени мерки (отстраняване на ръководни кадри на комунистическата партия от ръководни постове в държавната администрация и др.); декомунизиране. Чешкият парламент прие нов закон за декомунизация. Д, 1993, бр. 159, 7. Декомунизацията дава шанс за петгодишен размисъл и упорит творчески труд на засегнатите от нея учени. 24 часа, 1993, бр. 9, 8. Депутатът беше инициатор за премахване на закона за декомунизацията, но според неговата партия декомунизацията не е приоритет. 24 часа, 2000, бр. 187, 12.
ДЕКОМУНИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Полит. Извършвам, осъществявам декомунизация. Ще има ли най-после България прокуратура, която да е декому-низирана? Дем., 1992, бр. 33, 4. декомунизи-рам се страд.
ДЕКОМУНИЗЙРАМ СЕ несв. и св., не-прех. Нов. Полит. Отстранявам бивши ръководни комунистически дейци от състава си. Висшата атестационна комисия се де-комунизира. 24 часа, 1992, бр. 125, 3.
ДЕКОМУНИЗЙРАНЕ ср. Нов. Полит. Отгл. същ. от декомунизирам и от декому-низирам се; декомунизация.
ДЕКОНЦЕНТРАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Раздалечаване, разпръсване на разни страни на нещо, съсредоточено на едно място. Противоп. концентрация. След 1956 г. се пристъпи и към деконцентрация на част от промишлеността на големите промишлени центрове София и Пловдив и местоус-тановяването й в малки градове с оглед на по-равномерна заетост на работната сила в страната. Геогр. X кл, 81.
45 Речник на българския език, т. III
— От фр. déconcentration.
ДЕКОР м. Театр. 1. Живописно или архитектурно изображение, предназначено за театрална сцена; декорация. Изкачиха три, четири дървени стъпала, Велчев бутна вратата — бяха на тъмната сцена сред изправените край стените и струпани наоколо декори. О. Василев, Т, 27. Вън от живите хора и сервизният, и реквизитният материал — декори, костюми, мобили, бута-фория и др. — не са били за Будевска без значение за по-добро изпълнение. Ст. Гру-дев, АБ, 157. А вечерта гледах оперетата „Взаимна любов“,.. Когато новата завеса от червен плюш се разтвори, видях нови декори, нови костюми. Н. Тихолов, ДКД, 118. През пролетта Пенчо помагаше на именития руски художник Александър Бе-нуа, който рисуваше декори за една постановка на театър „Пигал“. А. Каралийчев, С, 272. За пръв път новият театър въвел пластични декори. Г. Караславов, Избр. съч. III, 393.
2. Само ед. Събир. Съвкупност от живописни и архитектурни елементи, с които се представя мястото и обстановката на драма-тичното действие на театрална сцена; декорация. Един от съществените елементи, спомагащи за постигането на типична, конкретно-историческа среда за действие, се явява декорът на театралния художник. Т, 1954, кн. 4, 39. Тези младежи поставяха на сцената, в 1920 г., всред един декор, стилизиран, богат със завеси, с авансцени, със стълби, балкони и пр., пиеси от всички страни и от всички епохи. БНТ, 1947, бр. 300-301, 4. Още при пръв поглед прави впечатление особената грижливост и майсторство, с които са работени идейните скици за декора. Т, 1954, кн. 6, 59. Разкъсаният мрачен декор на първа картина подчертава тъмния характер на онова, което се подготвя, тежките, равни, сякаш тъпи стени на следователската стая. С, 1951, кн. 11, 167. • Обр. В такива дни валеше дъжд и тъмното безутешно небе, и разкаляната земя, и неприятните пейзажи — всичко даваше тия тежки и мрачни декори, сред които кървавата драма на боя не срещаше никакви контрасти. Й. Йовков, Разк.
I, 83. За тях мелницата беше една красива мечта, която разпалваше въображението и бе чуден декор за нови мечти. С. Черни-шев, ВМ, 43. Но в повечето случаи смущението [на бурята] взема връх и туристът почва да бълнува за по-скорошната смяна на природните декори. П. Делирадев, В,
