тивност на актьорската интерпретация, а за органична, правдива изграденост и монолитност на болшинството от неговите [на Малий театър] спектакли. ЛФ, 1958, бр. 18,3.
ДЕКЛАМАТОР м. 1. Лице, което чете или възпроизвежда наизуст стихове пред слушатели. Цялата „Епопея на забравените“ ние знаехме наизуст и декламирахме я не само в училището, а и по ридища и планини, като декламаторът винаги вземаше позата на героя в стихотворението. Н. Пушкаров, СбЦГМГ, 309. Мария спря дъха си, когато се показа декламаторът. Вдъхновен и възторжен, той рецитираше стихотворение от Вапцаров. Оф, 1950, бр. 1748, 4. // Лице, което умее изразително, художествено да чете или възпроизвежда наизуст стихове пред слушатели. Бояджийският работник Статко пък се оказа декла-матор. Той с чувство декламираше Ботев, Смирненски, Маяковски. Д. Ангелов, ЖС, 382. Окръжният началник, изкусен декла-матор, четеше високо руски стихове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 143. Той не можеше без болка в сърцето да среща тази жена, майка на загиналия негов приятел Фильо Гигов — бойкия и весел Фильо, декламатора и певеца, за когото селската младеж още жалеше. Ем. Манов, ДСР, 212.
2. Прен. Лице, което говори с изкуствен патос, с красиви и гръмки, но без реално съдържание фрази; фразьор. Всичко във филма така е приповдигнато, че милионите зрители видяха на екрана не скромния работник,.., а един маниак и грандоман, един позьор и декламатор. С, 1955, кн. 3, 148.
— Опортюнист! Интелигент! Капиту-лант! — избухна най-сетне той. — Декламатор! Артист! Пъзльо! Трепери за скъпата си кожичка!... Г. Караславов, ОХ IV, 480.
— От лат. с1ес1атаК>г, фр. (1сс1ата1еиг през рус. декламатор. — С. Бобчев, Животът на Франклина (превод), 1874.
ДЕКЛАМАТОРКА ж. Жена декламатор. Когато е била шестнадесетгодишна, на една вечеринка,.., тя е чела „Борба“ на Ботев. Някой донесъл в Укюмата в Мехо-мия колко възпламенена била публиката от гяурската вечеринка и оттам на другия ден изпратили заптии да доведат младата декламаторка на разпит. ЖД, 1967, кн. 7,
9. Най-добрата ми ученичка, която беше и добра декламаторка, водеше често в училище малкото си сестриче. Ран Босилек, Р,
14. Тя е неуморната инициаторка, интересната събеседница, прекрасната лекторка, декламаторка и изпълнителка на роли от български пиеси. М. Кремен, РЯ, 437.
ДЕКЛАМАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до декламатор и до декламаторство. Във вестибюла долитаха откъслечни изрази от горещо и малко дек-ламаторско четене. Г. Караславов, Избр.
съч. II, 403. Вътьо Раковски не тръгна по линията на гръмката, ефектна, деклама-торска реч. С, 1952, кн. 2, 190. Деклама-торско изкуство.
ДЕКЛАМАТОРСКИ. Нареч. от прил. декламаторски. Изведнъж Македонски издигна чашата и каза декламаторски: — Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. — Госпожи и господа! — извика той [Каев] малко декламаторски с пресилен, фалшив патос. Г. Караславов, Т, 22.
ДЕКЛАМАТОРСТВО, мн. няма, ср.
1. Театр. Изк. Изкуството да се четат или възпроизеждат наизуст художествено, изразително стихове пред слушатели; деклама-ция. В една от залите децата се учат да танцуват,.. В други зали децата се обучават в авиомоделизъм,., в декламаторство и т.н. ВН, 1958, бр. 2225, 1. Декламаторст-вото е голямо, сложно изкуство.. Някой може да бъде голям, прекрасен актьор и да не бъде дори задоволителен декламатор. Ив. Димов, АИДЖ, 160.
2. Прен. Изразяване с гръмки фрази, с изкуствен патос. Така Белински отбелязва у Юго „преувеличение, мелодраматизъм,.., декламаторство, фразьорство и т. н., но наред с това и ужасна, покъртителна истина“ в неговия роман „Последният ден на един осъден“. Н. Лилиев, Съч. 1П, 152. Нито следа от декламаторство, а само простота и дълбоко вълнуващо изкуство на поета [Ламар] да изобразява това, пред което по-раншната поезия се чувствуваше безсилна. С, 1952, кн. 5, 170.
ДЕКЛАМАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Театр. Изк. Който е присъщ на декламация. Неделчо Щърбанов беше парижки възпитаник и носеше романтиката, патоса и декламационната тоналност на френската театрална школа. Д. Казасов, ВП, 156. В Яворовия силен жизнено-трепе-тен поетически драматизъм започват да нахлуват външнодраматични декламаци-онни интонации. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. В пиесата да няма декламационни фрази. Колкото и хубави да са те, щом не движат драмати-ческото действие напред,.., те нямат място в драматическото произведение. Н. Лилиев, Съч. ГП, 453. Той [речитативът] има декламационен характер, представлява нещо като „музикален говор“. Пеене, VII кл, 1982, 30.
ДЕКЛАМАЦИОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отгл. същ. от декламационен. Вместо помпозната декламационност актрисата внесе тона на обикнованата жива разговорна реч, без с това да принизи мащаба на образа. ОФ, 1961, бр. 5146, 4.
ДЕКЛАМАЦИЯ ж. 1. Четене или възпроизвеждане наизуст на стихове пред слушатели; декламиране. — „Макбете, тебе никой...“ — започна Петранов декламация-
