2. Непрех. За вещество — декарбонизирам се. декарбонизирам се страд. от декарбонизирам в 1 знач.
ДЕКАРБОНИЗЙРАМ СЕ несв. и се., непрех. Хим. За вещество — отделям и освобождавам въглерод; обезвъглеродявам се. По време на своя път върху скарата суровината се обезводнява напълно и даже час-тично се декарбонизира. Б. Костов, ХС, 42.
ДЕКАРБОНИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Отгл. същ. от декарбонизирам и от декарбонизирам се.
ДЕКАРОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от декар. Петдекарова нива.
ДЕКАТО нареч.-съюз и относ. место-им.-съюз. Диал. Дето1. — Ето тука е "Лакътят7 На, ето го там долу, декато въз-вива изпод него Ели-дере, казва Атанас. Ив. Вазов, Съч. XVI, 19. — Ветаро ми духна капата, та влязох да я взема — отговори В у те. — Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от долд, та да я фърли на връо! Елин Пелин, Съч. V,
106. „И много здраве там носи во Каменгра-да / на всички, декато за тоя таватур / са вирнали глава...“ П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 78. Па си яхна [Бранко юнак] врана коня, / та отиде у планина, / у планина, у пещера, / декато е люта змия. Нар. пес., СбНУ XI.IV, 74.
ДЕКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Къдешен. Ние с трепетно любопитство, даже с тревога, очаквахме да видим новия си наставник. Какъв ще бъде? Дека-шен, лош, добър? Ив. Вазов, Съч. X, 161.
— Твоя милост, даскале, декашен си? — запита дядо Иван грънчарят. Д. Марчевски, ДВ, 62. Бълболи си чешмата / през цеви оловни, и тъмно в тишината / като че някому приказва своя блян,/ кой знае декашен, какъв. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 224. „Ой ле и ти незнайна девоке,/ декашна си, мари, та чия си?“ Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 47.
ДЕКВАЛИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Изгубване на квалификация; деква-лифициране.
ДЕКВАЛИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Книж. Правя някой да изгуби квалификацията си. Той, специалистът шлосер бил изпратен на обща работа .. Така хитлеристите колонизатори с присъщото си презрение към славяните са деквалифици-рали българския работник специалист. 3. Сребров, избр. разк., 241. деквалифицирам се страд.
ДЕКВАЛИФИЦЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Изгубвам квалификацията си. Аз се деквалифицирах за тези две години като компютърен специалист, смениха се програмни продукти и програмни езици, компютрите дори. 3, 1992, бр. 19, 5.
ДЕКВАЛИФИЦЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от деквалифицирам и от деквалифицирам се; деквалификация.
ДЕКВАМ, -аш, несв.; декна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Декам веднъж или няколко пъти. — Ише, иш! — декна му дядо Нако веднъж, декна му два пъти, но петелът го погледна от високо, па току подскочи, та на корниза. Ст. Даскалов, ПЯ, 24. Манка едвам се сдържаше. Като прекали Илка, декна й: — Не може така да се бръщолеви. Кр. Григоров, ПЧ, 100.
ДЕКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от деквам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕКЕМВРИ, мн. няма, м. Дванадесетият месец от календарната година. Беше през декември, тъкмо започнаха студовете и дядо Мирьо я настани в обора. Ем. Станев, ЯГ, 99. Кога излезе той [Георги] от затвора? През декември беше. А. Каралийчев, НЧ, 38. Великият поет е роден в Заосье, при литовския градец Новогрудек, на 24 декември 1798. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 98. Последните дни на месец декември помагаха на неприятеля да направи това нападение, доколкото възможно му беше, защото топоносните шалупи и бомбарди-те бяха отвред заловени в леда. ЦВ, 1855, бр. 257, 13.
— От лат. с1есетЬег през гр. 8екецРр1(о)^ — Е. Васкидо-вич, Първи понятия за детинско употребление (превод), 1847.
ДЕКЕМВРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от декември. Студената декемврийска мъгла,.., се беше напластила в една от главните улици на града. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Късият декемврийски ден беше към края си. Ем. Станев, ПЕГ, 30. Декемврийският вятър го лъхна в лицето. М. Грубешлиева, ПП, 232. В комина свири декемврийски вятър, / тършува цяла нощ в тавана пуст. Бл. Димитрова, Л, 186.
ДЕКИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Разг. Дегизирам, декизирам се страд. и възвр. Играха „Шегите на Амура“, криха се в стаята, за да се преобличат и декизират, измислиха някаква игра на „пръстен“ с доста неприлични последствия... К. Калчев, СТ, 207.
ДЕКЛАМАТЙВНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Изкуствена външна ефектност, неестественост на фразата. Освободена от романтичните наслоения на миналото, пиесата [Ромео и Жулиета], поставена на сцена днес, трябва да прозвучи напълно реалистично — с искрен патос, лишен от натруфената декламативност, от изкуствената поза. Н. Лилиев, Съч. П1, 328. Не става дума за външна и фалшива помпозност или за самоцелно търсене на статуарна пластичност или приповдигната деклама-
