ен индивидуализъм, песимизъм, самоцелен естетизъм и под. Литературната ми работа! Та аз се залавях с нея рядко, особено след като преживях през 1905 година съкрушителното влияние на декадентството и душевно убит и безволен, пишех от време на време само мрачни стихове. М. Кремен, РЯ, 15. Днес срещнах Георгиев,.. Сега говори злобно, търси спасение в крайни идеи, разбира се, литературни, теши се с декадент-ство и ницщеанство. Ем. Станев, ИК I-II, 345. Тоя термин „декадентство“ е нов. Знаете ли,.., какво значи той? Мъгла, гали-матия, ритмувани и неритмувани безсмислици, стихотворни дивотии на бездар-ността или на скудоумислието. Ив. Вазов, БП, 148.
2. Упадък, упадъчни черти в литературата и изкуството; декаданс, декадентщина.
— От фр. décadence.
flEKAAÈHTII{HHA, мн. няма, ж. Ли-тер. Изк. Неодобр. Упадък, упадъчни черти в литературата и изкуството; декадентство, декаданс. Това, че много тревички и звездички се появиха из стиховете по страниците на литературните списания, това, че се пишат стихове за някакви сантиментални въздишки по любимата, определено казано, е проява на декадентщина. ЛФ, 1958, бр. 16, 6.
ДЕКАЛЙН м. Хим. Течен продукт с температура на кипене около 190°, който се употребява като разтворител и като съставка на моторно гориво; хидриран нафталин.
ДЕКАЛЙТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Мярка за вместимост, равна на десет лит-ра.
— От гр. века 'десет' + Алтра 'литър'.
ДЕКАЛО, мн. няма, ср. Търг. Намаляване теглото на стока вследствие на изсъхване, изтичане, изсипване и др.
— Ит. decalo.
ДЕКАЛУМЕН м. Физ. Единица мярка за светлинен поток, равна на десет лумена.
— От гр. 5ém 'десет' + лат. lumen 'светлина'.
ДЕКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. Викам „де“ на добиче, за да върви. Тя [баба Рада] сееше, косеше и кладеше вместо мъж .. Видеше ли пък зор през зимата за пари,., отиваше с кирия; ако я стъмнеше нейде из горите, декаше на воловете дебело като мъж. Ил. Волен, РК, 21.
2. Непрех. и (рядко) прех. Карам се, викам някому; хокам, гълча, навиквам някого.
— Защо ръдза дядо насън? Попадията го изгледа замислено .. — Може да го е декал нещо владиката... Т. Харманджиев, КЕД, 201. декам се взаим. от декам във 2 знач.
ДЕКАМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Мярка за дължина, равна на 10 метра.
— От гр. бека 'десет' + цетрои 'метър'.
ДЕКАН м. 1. Ръководител на факултет във висше учебно заведение. Дойде ректорът, придружен със свита от стареещи, но пълни с академична енергия декани. Д. Димов, Т, 97. Тази година [Б. Златев] не беше избран за декан на Физико-математичес-кия факултет. А. Гуляшки, Л, 497.
2. Църк. Старши свещеник в католическата и англиканската църква.
— От лат. decanus 'десетник' през рус. декан и нем. Dekan.
ДЕКАНАТ м. 1. Ръководство на факултет във висше учебно заведение.
2. Канцелария на декан.
— От лат. decanatus през рус. деканат.
ДЕКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от декам и от декам се. Отсъде се разносяше конско тупане,.., глъч и ясен вик и декане — и след малко време казашкият табор се разтегна надалече, надалече по сичкото поле. Н. Бончев, ТБ (превод), 37-
38.
ДЕКАНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Тояга, остен.
— От гр. ÖEKaviKi — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до декан или принадлежи на декан.
ДЕКАНСТВО, мн. няма, ср. 1. Изпълнение на длъжността декан.
2. Длъжност, звание на декан.
ДЕКАР, -ът, -а, мн. -и, м. Мярка за земна повърхнина, равна на 1000 кв. м или 10 ара. Той мислеше за Станкините ниви, правеше сметка на декарите и лицето му бе смръщено и грозно. Елин Пелин, Съч. Ш, 135. Той знаеше, че осемдесет декара ниви
— .. — бяха купувани общо. И. Йовков, Ж, 1945, 49. Междалиите, както наричаха То-шови, защото вечно се разправяха за межди, имаха всичко на всичко петнайсет декара работна земя. Ст. Даскалов, БМ, 10. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. На срещния, на северния стръмен склон, на едно пространство от близо един декар, е отсечена гъстата букова гора. Г. Караславов, ПМ, 82. Горичката беше малка — едва около петнадесет-шестнадесет декара — доста рядка в ок-райнината, но за щастие зашумена гъсто от ниски храсталаци... П. Вежинов, ВП, 97.
— Фр. decare. — Хр. Данов, Числителница, 1868.
ДЕКАРБОНАТИЗАЦИЯ ж. Хим. Де-карбонизация.
ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ ж. Хим. Отделяне и освобождаване на въглерода, който се съдържа в някакво вещество; обезвъглеро-дяване.
— От лат. de- ,бе-, + лат. carbo, -onis 'въглен'.
ДЕКАРБОНИЗЙРАМ, -аш, несв. и се. Хим. 1. Прех. Предизвиквам декарбониза-ция; обезвъглеродявам.
