— не е една радост, само радостта по хора и седенки! П. Тодоров, Събр. пр И, 122.
ДЕКА4-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Десеторен размер на единицата мярка при термините от мет-рическата система, напр.; декаметър, дека-литър, декаграмидр.
2. Десет, напр.: декастих, декасилаби-чен, декахорд и др.
— Гр. века 'десет'.
ДЕКА5 ж. 1. Муз. Част от корпуса на струнен музикален инструмент, изработена от резониращ дървен материал, която отразява и усилва звука.
2. Техн. Част от вършачка, между която част и барабана се извършва вършеенето на житото.
3. Техн. Неподвижна или подвижна платформа в пневматичен сепаратор за обогатяване на въглища.
— От нем. Decke 'покрив'.
ДЕКАБРЙСТ м. Истор. Участник в руското революционно дворянско движение против царското самодържавие и крепостното право, довело до въстание в Петербург на 14 декември 1825. На улица „Горки“ № 14 още е запазена къщата на заточения декаб-рист М. Волконски. А. Каралийчев, С, 117. Преди много години той бе подал ръка на руските декабристи, по-късно бе подписал Комунистическия манифест и се бе борил срещу крепостРШчеството. Ст. Дичев, ЗСI,
59. При всичките симпатии на руската демократично настроена интелигенция и по-специално на бъдещите декабристи, движението на етеристите се затрудняваше от редица обстоятелства. Д. Яръмов, БП,
132.
— Рус. декабрист.
ДЕКАГРАМ м. Мярка за тежина, равна на 10 грама.
ДЕКАДА ж. Книж. 1. Период от десет дена, посветен на някакво обществено събитие, обикн. в областта на културата и изкуството; десетдневка. Стана вече хубава традиция всяка година в нашата страна да се устройва декада на културата на една от съветските републики, а там да се уреждат декади на българската култура. ОФ,
1963, бр. 5953,4.
2. Рядко. Период от 10 години; десетилетие. Между 1846 и 1858 лежи цяла декада, а за нашето възраждане, което с часове и минути е смятало, а не с десетки години, тоя период е грамаден. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 734.
3. Рядко. Сбор или група от десет предмета, лица и пр. Разви Микроба шлифера, извади от гънките му огнената водица, нареди я на масата: — Пийте! И още има! Първо черпене е това! А ще има декада! Ч. Шинов, ПВ, 27.
4. Истор. Във Франция, по време на Френската буржоазна революция — период от 10 дена, считан за седмица по републиканския календар.
— От гр. 5bkoiç, -à6oç 'десетица'. — Държавните закони на османската империя (превод), 1871.
ДЕКАДАНС, мн. няма, м. Jlumep. Изк. Декадентство, декадентщина. В ония години формалистичният декаданс не беше се проврял още в изобразителното изкуство. Нямаше още нито футуризъм, нито кубизъм, нито дадаизъм. An. Божинов, СбАСЕП, 171; Упадъкът, настъплението на реакционните сили в страната действуваха разлагащо върху изкуството на мнозина наши художници и засилиха в следвоенния период започналия декаданс в предвоенната епоха. Изк. 1950, кн. 3, 179.
— Фр. décadence.
ДЕКАДЕНТ м. Литер. Изк. Последовател на декадентството в литературата и изкуството. Станаха символисти, индивидуалисти, декаденти, свръхчеловеци [нашите млади поети] и не знам още какви. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Примерът на русите е пример за нас... — и ние като тях няма защо да ангажираме за в бъдеще духа си с патологични измислици на разни декаденти на културата... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 11. Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Това ми е познато още от книгите на декадентите. Ем. Станев, ИК I-II, 339. В своите произведения писателите декаденти изразяват не-верие в силите на човека, презрение към народните слоеве и упадъчно, тъжно настроение. Ист. IX-X кл, 57.
— От фр. décadent.
ДЕКАДЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Изк. Който се отнася до декадент и декадентство. Читателите — и без това малочислени — бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за "значителното " в изкуството, от афоресване-то на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. Нашата литература особено го интересуваше, но не можеше без скръб да гледа на новото декадентско течение, чиято вълна започваше да залива нашата лирика. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 208. Формата на неговите песни,.., — е свободна, изискана и необуздана, прилична на декадентска, която убива съдържанието на немалко хубаво прочувст-вувани и намислени песни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 95. Реализмът бе сменен с многобройни „изми“ на декадентската литература. РД, 1950, бр. 231, 2.
flEKAflÈHTCTBO, мн. няма, ср. Литер. Изк. 1. Общо название на течения в литературата и изкуството в края на XIX и началото на XX в., които се характеризират с кра
