— Ето това беше нашата политическа действителност. Г. Караславов, СИ, 53. Той [тате] си спомни за действителността, в която беше поставен целият еснаф, за призрака на гладните дни. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 145.
3. Нещо, което наистина съществува; истина, реалност. Думите ставаха дело, мечтата действителност. Ив. Вазов, Съч. УП, 133. Всичко това беше тъй странно,.., тъй силно поразяваше със своя ужас, като че не беше действителност, а видение на тежък и болен сън. Й. Йовков, Разк. П, 193. А голата действителност беше пред него: хамбарът празен. Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Митя чу. Езикът замръзна, стори му се, че туй не е действителност. Г. Стаматов, Разк. I, 103. Това е сън, това не може да бъде действителност. Л. Стоянов, X, 40.
◇ В действителност. 1. Както е наистина, реално, в действителността; действително. Много неща, които бях виждал само изрисувани, сега, като ги виждах на всемирното изложение в действителност, гледах ги като нещо познато, като че не за пръв път ги виждам. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. Тогавашните фотографи, значи, уважаваха клиентите си и ги индивидуализираха с помощта на изкуствената природа и на книжната мъдрост, за да ги представят no-умни, отколкото са били в действителност. Св. Минков, РТК, 135-136.
2. Обикн. като вмет. израз. За означаване, че съобщаваният факт отговаря на истината, на действителността; наистина, действително. Трябва да кажем, че тоя клетник Заманов в действителност не беше сторил никакво политическо предателство досега. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 51. Гърците, арменците и евреите обаче, макар и причислявани към раите, в действителност упражняваха наред с османлиите, и дори повече от тях, тия забранени професии. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Даже и гениалният английски поет Байрон е бил изкусен от страшно-то престъпление на Каина. В действителност той написа една драматическа поема, която назова „Каин“. Б. Шивачев, Съч. I, 135.
ДЕЙСТВУВАМ. Вж. действам.
ДЕЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от действувам и от действува се; дейс-тване. В явленията на тоя растителен живот човек не може да не види черти от разумност, от съзнателно действуване. Ив. Вазов, Съч. XV, 88. — Види се, някой интригант ме е наклопал... Да! Партизански действувания, а сега ми развързват ръцете и ще действувам архипартизански! Ив. Вазов, Съч. VII, 98-99. Волята се създава в действуването. Силна воля в големи дела може да прояви само оня, който чрез дълго упражняване я е закалил в стотици мънички дела. Псих. X кл, 165.
ДЕК, декът, дека, мн. декове, м. Техн. Високочестотно устройство за възпроизвеждане и записване на звукови сигнали, което се включва към външен нискочестотен усилвател.
— Англ. decK.
ДЕК. Вж. дека1.
ДЕКА1 и (съкр.) дек нареч., нареч.-съ-юз, относ. местоим. -съюз. Диал. Де1. —Дека сега, дядо, да намеря дрехи да се преоблека и да пренощувам? Ив. Вазов, Съч. XXII,
25. — Направи, та забягна момчето ми, кой знае дека — това му стори. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 31. После това хаджи Генчо влазя в музея, дека са съхраняват в долапе-те, в сандъците и в раклите сичките негови рядкости. Л. Каравелов, Съч. П, 14. — Писателят не може да бъде в учреждение.
— Я ти много не го усуквай, ами си кажи дека писаруваш, оти кютек че ти дадем тука!... Г. Караславов, Избр. съч. II, 316. Кунка не бе като другите — да блещи. Она имаше друга хубост — скрита хубост, дето не се вижда отдалече, дето не я виждат простите човешки очи. Хубост, дека се с душата вижда. Елин Пелин, Съч. V, 100.
Баща ли ти е, какъв си ти е, аз питам за този, дека съди, за кадията" — отговорил спокойно Баба Бекир. М. Георгиев, Избр. разк., 192-193.
◇ Дека се е чуло и видяло. Нар.-поет. В реторичен въпрос — за подчертаване, че нещо не е възможно, че няма, че никъде не съществува такъв случай. Па се чудили дружина / сички си редом думали: /— дек се йе чуло, видело, / мома войвода да бъде / на се-демдесе дружина? Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 422.
ДЕКА2 съюз. Диал. Де2. Той бъркаше тенджерите и притуряше дека лук, дека сол или фасул. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 43. Мъчно му [на дядо Коста] било дека нямал такъв един човек, комуто той сърцето си и душата си да изкаже, комуто да са оплаче и на сърцето му да стане по-леко. Л. Каравелов, Съч. IV, 4-5. — По оная нощ, у петък срещу събота, тамам срещу първия ден на горещниците, сънувах такъв страшен сън, дека и сега ми се косата надига, като се сетя. М. Георгиев, Избр. разк.,
166. — Ей, Мите — вика той — вярно ли е дека са се откраднали три наниза жълтици? Й. Вълчев, РЗ, 72. — Момчета, язе са-кам да ви напомним, дека тая работа, която я вършиме ние тука у кошарата, е опас-на. Сл. Трънски, Н, 120. Знаех си аз, дека е враг, дека има земане-даване с империалис-тите! Тонич, КСШ, 54.
ДЕКА3 частица. Диал. Де3. — Ял ли си? .. —Дека, господине? Дренки и трева ям от два дена. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 187. Какви стари вина има там! Дека ти като у Анге-ловци! Стари, стари!... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 150. Те не знаят — дека ще да знаят!
