та си. Й. Йовков, Разк. I, 191. Те познаха в тях двама от ония, които бяха аплодирали декламацията Веригарова. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 65. Ти не можеш да си въобразиш какъв е той актьор! И да не мислиш, че той покъртва нашите души с някои действително трагически оекламации. Ал. Константинов, Съч. I, 132-133. При декламации-те никой почти не се попитва за автора; на първо място — декламаторът, после — самото стихотворение, че най-накрай авторът, ако се сети някой за него. М. Кремен, СС, 97. Денчо се зае веднага с изготвянето на литературно-музикална програма. Предвиждаха се декламации на стихове от Ботев и Смирненски, музикални откъслеци с устна хармоника. Сл. Трънски, Н, 291.
2. Само ед. Театр. Изк. Изкуството да се четат или възпроизвеждат наизуст художествено, изразително стихове пред слушатели; декламаторство. Изучават се тук тези предмети: история на изкуството, история на драмата, руска литература, деклама-ция, свещ. история, пение, танц, фехтова-ние. Ст. Грудев, АБ, 26.
3. Прен. Говорене или четене с изкуствено приповдигнат тон, гръмко, с външна ефект-ност. Аз го слушах веднъж да чете своите песни, просто, без декламация, без маниер-ност. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 94. Попчето направи, според навика си, няколко поглаждания на невидимата брада,.., и захвана да чете отначало с декламация. Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Още Лесинг,.., [в драмата] е вдигнал глас против натруфената заучена декламация, която трябва да се смени с естествената и проста реч. Н. Ли-лиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Със своето проникновено, темпераментно изпълнение Мочалов е разрушил господствуващите в онова време канони на класицизма, премахнал е наду-тостта и студената декламация. ВН, 1958, бр. 2079, 4.
— От лат. declamatio 'упражняване в произнасяне на речи’, фр. déclamation през рус. декламация. — Сп. Читалище, кн. 3, 1870.
ДЕКЛАМИРАМ, -аш, несв. и ce. 1. Прех. Чета или възпроизвеждам наизуст стихове пред слушатели. Те го караха,.., да им декламира поемата си. Й. Йовков, ПК, 57. Първият беше руски семинарист и като такъв
— добродушен, непрактичен, възторжен — и декламираше на настоятелите, колчем го посетеха, стихове от Хомякова и Дер-жавина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. В дъното на подземието се изправяше на колене силует на младеж или девойка и с блясък в очите декламираше стиховете на Ботев. К. Ламбрев, СП, 57. Едни пееха, други плачеха (от радост, разбира са), трети декламираха и ораторствувахй, като описваха с най-черни краски нашите теглила и страдания и успехите ни за в бъдеще. 3. Стоянов, ЗБВ П, 29. За празника на Кирил и Методий щях да декламирам едно стихотворение. Кр.
Григоров, ОНУ, 26. // Умея изразително, художествено да чета или възпроизвеждам наизуст стихове пред слушатели. — Земи, Рад-ке, ти добре декламираш. — каза Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 79. Митко декламираше хубаво и на няколко пъти през време на почивките беше декламирал вече пред партизаните. М. Марчевски, МП, 127.
2. Прех. и непрех. Прен. Говоря или чета с изкуствено приповдигнат тон, с пресилен, фалшив патос. — Нямаш вяра в силата на народа! — отвърна рязко и предизвикателно Керимов. Чомбазов се изсмя високо, сво-бодно. — Декламираш! — рече той. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 114. декламирам се страд. Ставаха работнически вечеринки и на тях неизменно се декламираше Смирненски. „Йохан“ и „Делеклюз“ не слизаха от сцената. НК, 1958, бр. 39, 1.
— От фр. déclamer през рус. декламировать. — Сп. Читалище, кн. 13, 1875.
ДЕКЛАМЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от декламирам и от декламирам се. Изпълнението трябва да бъде майсторско.. Това се отнася не само за декламира-нето, а и за останалите рецитации. Ив. Димов, АИДЖ, 161. Когато декламиране-то ставаше на чардака, явяваше се нужда в известни моменти да се спущат другарите му и да го хващат за полите на куртката: той се разгорещяваше и самозабравяше дотолкова, че можеше да се катурне стремглав надолу. Д. Калфов, ПЮН, 17.
ДЕКЛАРАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Обикн. неодобр. 1. Който е присъщ, типичен за декларация. Това, че нелегалните ще бъдат изловени до един, и то в най-скоро време, той изрече с декларативен тон. Г. Караславов, ОХ IV, 560. Техните изказвания имаха предимно отчетнически и декларативен характер, те не се спираха на неразрешените въпроси. ВН, 1964, бр. 3873, 2. Докато изпълнението на образа на Николай .. се провежда в реалистичен план, то изпълнението на Невяна .. се провежда в приповдигнато декламационен и декларативен тон. Т, 1954, кн. 6, 55.
2. Литер. Който има характер на декларация, който съдържа пряко изявление и е без дълбоко или художествено съдържание. — Започнах горчиво да се оплаквам: „Оставете ме най-после! Та аз съм поет! Главната ми работа е да пиша!“ Но и когато ме оставяха, аз пак не пишех — освен тия няколко сухи, декларативни стихотворения! О. Василев, Л, 81. В много лекции, доклади и беседи липсват ярки примери, факти,., затова такива лекции, доклади и беседи са сухи и декларативни. РД, 1961, бр. 58, 2.
— От фр. déclaratif.
ДЕКЛАРАТИВНО. Нареч. от декларативен. Идеите в изкуството не се изразяват отвлечено, декларативно. Н. Лилиев, Съч. Ш, 123-124.
