играй, / поиграй оро българско."/И Марийка си отиде, / не са фана де-годе, / най-са фана до двата момка. Нар. пес., СбВСт, 79.
ДЕГРАДАЦИЯ ж. Книж. 1. Постепенно загубване на някои свойства или качества или влошаване на техните характеристики; деградиране. Парентералните инфекции., оказват вредно влияние върху целия организъм и смущават нервно-регулаторните механизми на храносмилането, довеждат до качествена деградация на ферментооб-разуването. К. Рашков и др., ДБ, 185. Скоростта на деградация на покритието от климатичните въздействия е 0,25 мм за няколко десетилетия. Орбита, 1991, бр. 2,
9. При продължително температурно въздействие се наблюдава деградация на пектина. II Постепенна промяна на личните качества при човека, на поведението и морала му в отрицателна посока; нравствен, морален упадък, деградиране. Наркоманите са безволеви същества, неспособни за напрегнат физически или умствен труд. Настъпващата у тях физическа и морална деградация ги обезличава като пълноценни трудови хора. Н. Тонкин, НЗЛ, 23. Наистина, свободен ли е човек, когато съществува глад, безправие, лихварство, проституция, социални болести, обществена деградация? Тези проблеми той [Ив. Ст. Андрейчин] е поставил в разказите си „Ненагледвано“, „Чужди грехове“, „Подранили“. Ив. Богданов, СП, 179.
2. Рядко. Понижаване в служебно отношение, чин, степен.
— От фр. degradation. — Св. Н. Миларов, Спомени от Цариградските тъмници, 1881.
ДЕГРАДИРАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от деградирам като прил. Който е лишен от морал и духовност. Какво може да се очаква от деградирал човек, комуто са напълно чужди етичността и човечността.
ДЕГРАДИРАМ -аш, несв. и св. Книж.
1. Непрех. Постепенно загубвам някои свойства или качества или влошавам техните характеристики; израждам се. В миналото., не са взели мерки за запазване структурите на почвите и голяма част от тях са деградирали. Г. Костов и др., К, 43. Матей си мислеше, че язвата му е деградирала, че стомахът му е обзет от метастазите на рака. К. Колев, М, 66. Неси помълча един миг. — Според Кавендиш, какво става с човешкия ум? — попита той неохотно. — Развива ли се или деградира? — Едновременно се развива и деградира. П. Вежинов, БГ, 159. // Постепенно променям личните си качества, поведение, морал и под. в отрицателна посока; търпя нравствен, морален упадък. Маргарита, със своите болезнени амбиции, направо ми е дотегнала, а Елена с всеки изминат ден деградира и се превръща в една обикновена махленска клюкарка. И. Попов, СЛ, 147.
2. Прех. Довеждам до деградация, до израждане някого или нещо. Друго едно печално обстоятелство — то произхожда от самия характер на нашите политически борби — деградира още повече българското красноречие. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2,
15. „Такива ли бяха в окопите? Не! Там бяха хора, българи. Сега — нищожества. Невидима ръка ги деградира.“ Г. Стаматов, Разк. I, 75. Тукашните неблагоприятни климатични условия деградират зелените насаждения и затова се налага периодично да бъдат подменяни с нови.
3. Прех. Понижавам в служебно отношение, чин, степен. — Хубаво ми постлахте вие, господинчо! Не слушахте моите съвети и нареждания. А деградирали ви? Оставаше да ви обръснат и мустаците. Любувайте се, господа, на нашия позор — каза той, като забеляза, че Кантарджиев е без пагони. Ем. Станев, ИК 1Л-1У, 473. деградирам се страд. от деградирам във 2 и 3 знач. Според данни на някои автори при оставяне на раздробена, но неподгрята доматена маса на въздух в продължение на 10 мин. до 70% от съдържащия се в нея пектин се деградира. М. Киров, ТК, 35.
— От фр. dégrader през нем. degradieren.
ДЕГРАДЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от деградирам и от деградирам се; деградация. Пълното ферментно деградиране на пектина е необходимо условие за правилно-то протичане на концентрирането. М. Киров, ТК, 18. Съдът призна обвиняемия за виновен и го осъди на затвор, деградиране и лишаване от всички военни награди и отличия.
ДЕГУМЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Отнемам, отстранявам от естествената коприна лепливото вещество серицин. дегумирам се страд. За освобождаване на влакната от външния серицинов слой копринените изделия се дегумират чрез варене в сапунен разтвор. Д. Димитров, ОХТ ч. П, 356.
ДЕГУМЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от дегумирам и от дегумирам се.
ДЕГУСТАТОР м. Книж. Специалист по дегустация. Дегустаторът трябва да има изработен вкус и да познава основно продукта. Н. Димов и др., ТМ, 164. Обичаше да разказва анекдота за оня дегустатор, който казал веднъж, че виното му мирише на желязо и кожа. Г. Мишев, ЕП, 100. — Тая кротка женица ти знаеш ли какви роги ми е окачила на главата? Еленовите са нищо-о! Влюбила се е в дегустатора на винарската изба. Н. Хайтов, ДР, 208.
— От фр. dégustateur.
ДЕГУСТАЦИЯ ж. Книж. Определяне качествата на хранителен продукт чрез вкусване; дегустиране. За съжаление до днес
