не е създаден научен метод, който да позволи прецизна оценка на аромата и вкуса на печеното кафе. Обикновено за тази цел се прибягва до дегустация — изкуство, което изисква голям опит и продължителна тренировка. НТМ, 1966, кн. 211-212,76. За мене се пусна слухът, че нищо не разбирам от маслини и преди да отида на дегустация, съм изпивал по едно кило ракия. Черему-хин, П, 3.
— От фр. dégustation.
ДЕГУСТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Определям качеството на хранителен продукт чрез вкусване, дегустирам се страд.
— От фр. déguster през нем. degustieren.
ДЕГУСТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дегустирам и от дегустирам се; дегустация.
ДЕДА, зват. дддо, м. Диал. Дядо. Гледах го [Балчо] аз сега, че гледах и нивата. Останала е тя от баща и деда. А той ще я изтърве — Балчо! Прахосник ли беше тоя баща, пияница или що? А. Страшимиров, А, 529. Баща ми са е наричал Хитов за това, защото на деда ми името е било Хито. П. Хитов, МП, 3. Селска „рода“ състои от сто пан, стопанка, татко, майка,..; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. — Той ограби деда си и шуреите си. Т. Влайков, Съч. Ш, 98. — Чуйте мене, три йляд сватове, / и вийека немечки юнаци, / що че деда на зет да ариже: / аризувам три града немечки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 141.
ДЕДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от дядо. Едно деденце, дребно и съсухрено, бавно крачеше под тежестта на чувалчето, преметнато през рамото му. • Гальов. Обръщение към стар човек, дядо. — Дядо, ще ми позволиш ли да набера от твоята градина една кошница портокали за мама? Моля ти се, деденце! А. Каралийчев, ПГ, 92. — Ама изплаши се, деденце, а? — ухили се той, като се навеждаше към стария овчар. Д. Ангелов, ЖС, 162.
ДЕДЕРОН, мн. няма, м. 1. Хим. Разновидност на синтетичното (полиамидно) влакно, чието производство започва в Източна Германия (тогава Германската демократична република — DDR). По други пътища въглеродът преминава в съединението кап-ролактам, от което се получава синтетичното влакно капрон, наречено още деде-рон, силон и др. В. Цокова, ВС, 68-69.
2. Разг. Материя, изтъкана от това влакно.
— От нем.
AEAÈlf, мн. дедцй, м. Истор. Ръководител, духовен глава на богомилска община. Единият кмет тръгна към черковния двор, а другият рече: — Ние нямаме поп, светли, аз съм и за кмет, и за дедец, така е при нас. И. Вълчев, СКН, 448. Тъмничарят ме огледа и рече: "Ти ли си богомилският дедец, главатарят на кратунарите, дето отричат цар и вяра? Ем. Станев, А, 161. А на връщане щеше да доведе със себе си един или двама от богомилските дедци, за да минат ромейската граница и да се срещнат с павликяните. А. Дончев, СВС, 187. На одъра седеше Светломир. Присвил нозе под власеницата си, а ръката му почиваше между крилете на един щъркел. — Не ме кори, дедец Светломире — помоли Деян, — искам да се смиря, но не мога. М. Смилова, ДСВ,94.
ДЕДИ мн., ед. няма, м. Много отдавнашни, далечни дядовци; предци, праотци. — Кога и откъде е дошъл моят род, вече не помним, разправяме само приказките, които ни оставят от поколение на поколение дядовците ни. Само едно е твърдо и видно — че не сме от тукашните хора. — Ти разказвай за приказките на дедите ви! — прекъснал го Росен. Н. Каралиева, ЗБ, 30. Едно време нашите деди са правели чешми по пътищата и мегданите, давали са пари за училища, пращали са студенти да учат в странство. Й. Попов, СбХС, 1976, 190. Ако би човек пожелае да си състави точно и ис-тинно понятие за старий войнствен дух, с когото толкова се славили нашите деди, то той ще намери това в животът на родопчанинът. С. Шишков, ЖБ, 41. Сине мой, живей със светлий спомен / на родинолюб-ците-деди, / гражданин бъди ти сявга скромен, / честен в мисли и в дела бъди. Ст. Панчев, Стр, 9.
ДЕДИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дядов. — Не е Милор, не е, Славчо е — отвърнах тихо и миролюбиво. — Кой Славчо? — Славчо дедин Монин — не ме ли познаваш? Ваш съсед. Сл. Трънски, Н, 160. Къщата се тресеше, ще падне. Казах на Станиш да внимава, но старецът разбра за какво става дума и така, както си играеше, дойде до мене и ми викна: — Не бой ми се дедин, няма страшно! Д. Бегунов, ГВВ, 53. Два се брата поскараха / за чичина ливадица, / за бащина добра коня, / за дедина остра саб-ля. Нар. пес., СбНУ XLIII, 301. Па си разора бре Стоян / дедино ниве големо, / дедино, та па бащино. Нар. пес., СбНУ XLIV, 158. Мина се до три години, / па Стоян чиде на госте, / у дедини си на госте. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 317.
ДЕДКО м. Диал. Умал. гальов от деда; дядко. Малкият Санко, свит до тях, слушаше как дядо му разказва за старото време,.. Над нас все по-ярки и едри затрептя-ваха звездите. Една от тях се откъсна от небето и падна зад клоните на големия орех. — Дедко, видя ли, една звездичка изгоря! — посочи натам Санко. Л. Александрова, ИЕЩ, 287-288.
ДЕДНИНА, мн. няма, ж. Диал. Наследство от дядо; дедовина, дедовнина. Мъжка са й рожба добила, / от сутрин рано проду
