ОБиол. X кл, 90. И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозом-ния апарат на живата клетка при облъчване. Вл. Андреев, АЕ, 52.
3. Книж. Духовно израждане при човека и човешкото общество; дегенериране. Не се ли проявява класата във възтъпичкото сечиво на мозъка му, в унаследена леност, която разкрива дегенерацията на колониал-ната си природа, привикнала да разрешава мъчнотиите си с чужд мозък и с чужди мишци. 3. Сребров, Избр. разк., 180.
— От фр. dégénération.
ДЕГЕНЕРЙРАМ, -аш, несв. и св., не-прех. 1. Биол. Влошавам или изгубвам някои от биологичните си качества; израждам се. Ако лъчевият удар е бил нанесен с по-висока доза, някои от клетките дегенерират. Вл. Андреев, АЕ, 25.
2. Спец. Променям същността си, естеството си; изменям се, превръщам се в нещо друго. Окръжността на нормалните ускорения е дегенерирала в правата ОА. М. Константинов, ТММ, 91.
3. Книж. Израждам се духовно.
— От фр. dégénérer през рус. дегенерировать.
ДЕГЕНЕРИРАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от дегенерирам като прил.
1. Биол. Който е с влошени биологични качества. Дегенерирали клетки.
2. Книж. Който е лишен от морал и духовност. Някогашният чист и талантлив младеж се бе превърнал в дегенерирал човек, будещ съжаление.
ДЕГЕНЕРИРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дегенерирам; дегенерация, израждане. То [семейството] би запазило своята цялост, ако не беше разяждано от един глупав и пагубен модернизъм, който е обхванал най-напред охолните класи.. Заразата е вредна,.. Не се ли спре овреме, тя ще завладее и останалата част от обществото и ще донесе дегенерирането на нашия народ. Р, 1927, бр. 258, 1.
ДЕГЕРОИЗАЦИЯ ж. Книж. Лишаване на лице, постъпка, събитие и др. от героич-ност, от героична окраска при представяне, описание, тълкуване и под.; дегероизиране. При някои исторически събития, смятани за героични в определена епоха, след време се наблюдава дегероизация и те получават ново осветление като негероични, обикновени явления.
ДЕГЕРОИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Извършвам дегероизация. В пиесата си той се е осмелил да дегероизира известна историческа личност, дегероизи-рам се страд.
ДЕГЕРОИЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дегероизирам и от дегероизирам се; дегероизация.
ДЕГИЗАЦИЯ ж. Книж. Дегизировка. — А-а, дядомразовци сега под път и над път! Метнат червеното палто за алегория, лепнат памука за дегизация и маскировка, и обслужват срещу заплащане. Тарас, ТМТС, 98.
ДЕГИЗЙРАМ -аш, несв. и св., прех. Книж. Променям външния вид на някого с цел да не бъде разпознаван или пък да прилича на определено друго лице. В гримьорната млада жена старателно дегизираше седналия пред огледалото артист, дегизирам се страд. и възвр. След деветоюнския преврат веднага постъпи в полицията. Още от първите дни се разбра, че работата му е по сърце. Дегизираше се като циганин, кюмюрджия, калайджия и се запиляваше по пътища и пътеки из околията — да търси и издирва цигани-конекрадци — дори мислеше, че може тясно да се специализира в тоя бранш. Т. Харманджиев, КВ, 22. Те [учителите] дадоха последните разпореждания на техническия персонал и влязоха в малката странична стаичка да се дегизират. Свит на един стол в ъгъла, Канавов лепеше бради, мустаци, бакембарди. Г. Ка-раславов, СИ, 50.
— От фр. déguiser.
ДЕГИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дегизирам като прил. Книж. Който е с променен външен вид с цел да не бъде разпознат или да прилича на определено друго лице. Те приели всичко това като ос-троумна шегаджийска маскировка и били сигурни, че дори Лина е умело дигизиран мъж. Ем. Манов, ПУ, 237. Освен това в дрехите на убития другар щеше да върви с мене дегизиран като четник един подофицер.
Н. Хайтов, ДР, 190. Хорът бил образуван от дигизирани лица, представляващи сатири, нимфи и разни други божества, другари и спътници на Диониса. БР, 1931, кн. 4-5, 142-143. Каламов се прибра в стаичката зад кулисите, дето дегизираните герои разговаряха разпалено за пиесата. Г. Карас-лавов, Избр. съч. П, 448.
ДЕГИЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дегизирам и от дегизирам се. Най-много обичах да бъда апашът заради дегизирането. Първо на лицето си изписвах мустаци и брада — с боя за обуща или със сажди от нашите кюнци, после прикрепях на носа маска. П. Славински, МСК, 48.
ДЕГИЗИРОВКА ж. Книж. 1. Дегизиране; дегизация.
2. Дрехите и другите неща, с които се диги-зира; дегизация. Най-хубавото от дегизи-ровката беше бомбето — едно сиво, нович-ко бомбе. П. Славински, МСК, 48.
ДЕ-ГОДЕ нареч. Диал. Където и да е. — Ще отвървявам напред полека-лека. — Добре, добре, синко. Ще ми си дружинка барем до де-годе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33. Турци Марийки думаа: / — "Иди, Марийке, по
