2. Моминство. По-добре девство, а не лоше женене. Н. Геров, РБЯI, 389.
ДЕВТЕРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Деутерий. Девтерият се използува като ядрен експлозив във водородната бомба.
ДЕВЧЙНКА ж. Диал. Девойка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕГАЗАТОР м. Спец. 1. Химическо вещество, използвано при дегазация, което превръща отровните вещества в нетоксични съединения.
2. Уред за извършване на дегазация.
3. Лице, което извършва дегазация. Дегаза-ционното отделение., има прибилизително следния състав: командир и две звена; всяко звено има командир, 3-4 дегазатори и 1-
2 снабдители. Н. Иванов и др., ГО, 182.
ДЕГАЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до дегазация. След работа в заразен участък., наметалото, чорапите и ръкавиците, заразени с отровни вещества или бактериални средства, се събират в специални торби, с които се отправят към дегазационните пунктове.
Н. Иванов и др., ГО, 62. Дегазационен отряд. Дегазационен прибор. Дегазационни площадки.
ДЕГАЗАЦИЯ ж. Спец. 1. Отстраняване на последствията от химическо нападение чрез обезвреждане на отровните вещества, попаднали по дрехи, предмети, хора, животни и др.; дегазиране. За да не попаднат радиоактивни вещества в укритието, преди да се влезе обратно в него, трябва да се премине през санитарна обработка и да се извършат дегазация и дезактивация на облеклото и обувките. Н. Иванов и др., ГО, 25.
2. Отстраняване на вредни или непотребни газове при някои производствени процеси; дегазиране. Дегазацията се прилага при опразването на електронните лампи. А Във въглищните шахти чрез дегазация се отстраняват вредните газове.
3. Отстраняване от водата или друга течност на разтворените в нея газове; деаера-ция, дегазиране. В котлите с високо налягане, за да се предпазят стените на котела от корозия, подхранващата вода се подлага на дегазация. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 292.
ДЕГАЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам дегазация. Дегазационни-ят отряд дегазира заразената местност. дегазирам се страд. и възвр. Облеклото се дегазира в специално създадена за целта станция за дегазация.
— От фр. с^агег.
ДЕГАЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от дегазирам и от дегазирам се; дегазация. От съществено значение е било да се очисти питейната вода от различни газове и по-специално от кислород,.. За тази цел са били въведени апарати за дегазиране на питейната вода, наречени деаератори. Я. Яки-мов, Т, 110.
ДЕГЕНЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Тояга. — Ако аз да би имал власт, то би им ударил по петдесет дегенека. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 31.
— От тур. с1е£пек.
ДЕГЕНЕРАТ м. 1. Биол. Организъм, който е изгубил или влошил някои от биологичните си качества, признаци; изроден организъм.
2. Книж. Духовно изроден човек. На 40 километра от Клуж спряхме в едно кооперативно стопанство, чиято земя в по-голя-мата си и най-плодородна част е принадлежала от векове на някакви си унгарски барони. Сега последната им издънка, пълен дегенерат, живеел в Клуж от продажбата на остатъци от покъщнина и скъпоценности. Г. Белев, КР, 41. Ние видяхме Толстое-вата сатира „Плодовете на просвещението“. На сцената не излязоха артисти, а се появиха живи хора, незабравими образи, такива, каквито ги е срещал самият Толс-той по селата край Ясна поляна и в московските дворци: дегенерати,.., безделници,.., му жици без земя. А. Каралийчев, С, 120-121.
— От лат. с^епегаШв 'изроден'.
ДЕГЕНЕРАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Биол. Който е с признаци на биологично израждане, дегенерация; изроден. За съжаление тази операция води до тежки дегенеративни изменения в челните дялове, до сериозни нарушения в поведението на човека: апатичност, липса на волева устременост, лекомислие в постъпките и др. Оф, 1961, бр. 5142, 4.
— От лат. с^епега^уив.
ДЕГЕНЕРАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който се отнася до дегенерация. Този висок, слаб, рус мъж, с бледо, твърде симпатично лице и с тънки мус-тачки бил син на богати софиянци. Само по развалените му зъби, които от гуляи и прахосничество не е имал време да поправи, можеше да се съди, че в него има нещо нередно, дегенераторско. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181. ^
ДЕГЕНЕРАЦИЯ ж. 1. Биол. Влошаване, изгубване на ценните приспособителни или стопански качества на организмите в процеса на тяхното историческо или инди-видуално развитие; израждане, дегенерира-не.
2. Биол. Разрушаване на органи или клетки в процеса на индивидуалното развитие на организма; израждане, дегенериране. Характерни са старческите изменения във висшите животни и човека. При тях става дегенерация на тъканите,.. Извършват се промени в главния мозък,.., разрушават се нервни клетки и техните израстъци.
