сега / лице, човешки поглед не видяло, / ми-лувки — млада девствена снага. К. Христов, Избр. ст, 196.
3. Прен. Който е непокътнат, недокосван от човек. Родопите нямат строгия и горд вид на Рила, но затова представляват много по-приятни и красиви изгледи с веселите си долини,.., както и безкрайни мантии от девствени лесове, които намятат разкош-но цели вериги. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 19. Платото на Петлова чука било цялото утъпкано, но извън чуката никакви следи не се забелязвалщ снегът стоял девствен в звездната нощ. И. Радичков, СР, 206. Даже тревата, която газех, изглеждаше така девствена, сякаш никога не е била тъпкана от крака на човек или животно. П. Вежи-нов, СП, 28.
4. Прен. Който е изпълнен с чистота, непо-рочност; чист, непорочен, непокварен. Това бе тъжна пасторална драма на прости и наивни, но със силни и девствени души планинци. Й. Йовков, Разк. П, 94. Той знаеше, че ако зине да възрази и да протестува против тоя разврат на едно девствено още население, негодуванието щеше да му изтръгне из устата думи, за които после да съжалява. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 213. Тя [скръбта за родината] е широка и силна, тя дава на девствената народна душа тая глъбина и творческа мощ, из която се раждат най-хубавите песни, най-хубавите легенди. Й. Йовков, Разк. 1П, 74. Сърцето му [на Микел Анджело] беше останало нетро-гнато от любовта. Само къде края на живота му едно чувство, чисто и девствено, го свърза с прочутата поетеса Колонна. К. Величков, ПССъч. ГП, 154. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър, в сърцето му напираха още неизживени чувства, вълнения и девствени копнежи, никому неразказани. А. Каралийчев,
С, 241.
О Девствено размножаване. Биол. Разновидност на половото размножаване, срещана у висши и низши растения, някои безгръбначни и гръбначни, при което зародишът се развива, без да е била оплодена яйцеклетката; партеногенеза.
ДЕВСТВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мъж, който не е имал полови сношения; целомъдрен мъж. — Девственик рачех да умра, а ти допусна блудница да оскверни душата и дома ми!... Н. Райнов, КЦ, 82. Като са умъртвявали похотта плътска,.., търпели са много скърби в борбата със страстите си и нечистите мисли, заради което някои от св.-те преподобни девственици наричат ся: многострадални. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257.
2. Диал. Стаята, в която младоженците прекарват първата си брачна нощ. А младоженецът, като се отдели от кума, управя се за в девственика с младая си булка. Г. С. Раковски, ПI, 124.
ДЕВСТВЕНИЦА ж. Жена, която не е имала полови сношения; дева, девственичка. Не знаел Караиван, че Мария се е врекла на овчаря да го види на неделното хоро, а Мария никак и не подозирала, че баща й е убил човека, когото тя, девственицата, страст-но обикнала. Н. Хайтов, ШГ, 122.
ДЕВСТВЕНИЧКА ж. Девственица.
ДЕВСТВЕНО. Нареч. от девствен (в 3 и 4 знач.). Забравяше за изневярата му, забравяше за всичко, което се беше случило между тях, и мислено го прегръщаше с тръпките на девствено чистата си обич. И. Петров, НЛ, 226-227. Рила е нещо по-друго.. макар че изглежда орангутански разлята и космата пред девствено разцъфналия Пирин. А. Страшимиров, Съч. V, 85. Тая носия придава на тия едри мъже нещо сурово и девствено силно. Й. Йовков, Разк. 1П, 180.
ДЕВСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от девствен; девство, целомъдрие, непорочност, непокътнатост, чистота. Тя бе момиче, с което човек можеше да се покаже навсякъде .. Същевременно от нея лъхаше нещо топло и нежно, което Бимби отдаде изцяло на непокътнатата й девственост. Д. Димов, Т, 93. — Това се случи през младостта ми. Аз не познавах още жените. Може би моята неопитност и свянът на чистата девственост беше причината на това. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Свещеникът трябваше да благослови девствеността на невестата. Й. Радичков, ПЦ, 60. Само следи от копитата на дива коза накърняваха девствеността на тая пряспа. Ив. Вазов, Съч. XV, 62. И печалният Ито-Арашита-Ра мислеше как пращяха полиците от томовете на книгата му и напразно очакваха милостива ръка на любопитен читател да ги поосвободи от товара, под чиято девственост пращяха от толкова години насам. Ив. Вазов, Съч. XII,
63.
ДЕВСТВО, мн. няма, ср. Остар. 1. Девственост. Неволно я [Катерина] видя редом с Божана и за пръв път сега далеко от нея почувствува вълнуващо възхищение от нейната душевна и телесна чистота, от неотразимата прелест на девството, чието въплощение беше болната му годеница. Д. Талев, ЖС, 372. Така никак не щеше Алексий / да се жени,.. /.. / Как да бяга от дома гледаше, / ида иде негде в чуже място, / да нетленно съхрани си девство. К. Огня-нович, ЖА, 24-25. Романи,.., дайте своята лепта за утешение на страждущите, които не можат вече да търпят насилията от варварите,.., да оскверняват девството на християнските нрави. НБ, 1876, бр. 9,
