вие — / бекяр-туджар сив сокола / в небе вие, в сърце бие! Ц. Церковски, Съч. I, 155.
ДЕВОЙЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от девойче. А каква е била тая причина, която е накарала Хаджи Генча да са съгласи да даде своето девойченце на Павлина. Л. Каравелов, Съч. П, 79.
ДЕВОЙЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически (в 1 знач.). Пред него пламнаха зелените очи на момичето и повторно сърцето му затрепера като птиче крило. Но изведнъж видението на Кратово замени отровните девойчини очи. А. Каралийчев, ПГ, 107. Отстрани на девойчин баща, когато ся е представлял някой си момък да по-ищи дъщеря му в брак, обявлявало ся е по околошните места, че ще жени дъщеря си. Г. С. Раковски, БС I, 156. Сберете се у лад-на меена, / та земете шамшир огледало, / та се сички наред огледайте, / изберете юнак над юнака, / който носи девойчино лице/и си носи бре юначко сърце. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 55.
ДЕВОЙЧИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически. Во moa време от царот син му шетал по тая планина за лов и му се припило вода, та беше са приближал кай изворот да се напиет вода. Коа чул глас де-войчински, се учудил. Нар. прик., СбНУ XV, 104.
ДЕВОЙЧИЦА ж. Умал. гальов. от девойче. Селската девойчица, с мотиката в ръка, отива на лозето да обкопае лозите. Л. Каравелов, Съч. И, 152. Девойчица зла-топола / вода носи от три дола, / девойчица с очи вакли брашно сбира от сто ракли. А. Разцветников, СбХ, 86. Отде иде лудо младо, /..,/ та си фана мряна риба, / та йе даде Дан войвода, / Дан войвода, бан войвода./ Дан са чуди, бан са майе, / каква дарба да го дарат. / Дарие го девойчица, / черноока, белолика. Нар. пес., СбАИ, 22.
ДЕВОКЯ1 ж. Диал. Двоянка1.
ДЕВОКЯ2 ж. Диал. Девойка. Марко пита коня дуралиа: / „Що е това из вити друмове?“ /А коня си на Марко говори: / „това си е бре Гина девокя, / дека иде тебе на сръ-дито, / че не си я на госке позвало.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 5. А гора си на Марко говори: /../ У девоки девокя личеше,/ като вика, за тебе зборува: /„Кам те, Марко, кам те, Кралевино,/ кам те, Марко, сега да ме видиш?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 34.
ДЕВОН, мн. няма, м. Геол. Третият период на палеозойската ера, характеризиращ се с разнообразен климат, богата морска фауна и с появата на първите сухоземни животни. Предполага се, че промяната в климатичните условия през девона е довела до намаляване на водата на много водни басейни, които оставали затворени или постепенно пресъхвали. Л. Христов, 3, 5. Вулканични прояви със значителна сила имало и през девон, и през карбон, но през триас (..) вулканската дейност надминала дори това, което ставало през камбрия. Хр. Ти-лев, В, 22.
— От англ. собств.
ДЕВОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до девон. Девонските скали са разпространени в Западна и Средна Европа, Урал и САЩ. Р. Христов и др., Г, 107. Девонският период получил името си от английската област Девоншир, където за първи път били изучени утайките на девона. Геол. IX кл, 147.
ДЕВОЙЧЕ ср. Диал. Девойче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕВОЯЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически, момински.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕВОЯЧЕСКИ нареч. Диал. Девически, момински.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕВОЯЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически, момински. Сал те баща ти фа-леше: / Що имам Мира момица! / Лице има девоячко, / я сърце има юначко; /.. / Сама си Пирот отима! Нар. пес., СбАИ, 299. Чуеш мене, Росандро робиньо, / премени се руо девоячко, / та отвори железни капие. Нар. пес. СбНУ Х1ЛП, 76. Не ли ти е жалба, девойко, / за девоячко плетене, / за девоячко носене, / за девоячко одене. Нар. пес., СбНУ
XI, 61.
ДЕВОЯЧКИ нареч. Диал. Девически, момински.
ДЕВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Тя [княгинята] поиска да остане девствена и да живее сама, облечена в зверски кожи, в някоя от ония килии, издълбани в скалистите острови на равнината долу. Ст. За-горчинов, ЛСС, 33. Жена му се боеше от него тъй, както се боеше и преди години,.. Тоя страх заседна в душата й от първата брачна нощ, когато нейният Христо — ..
— по едно чудо не я изгони от къщи, понеже тя не излезе девствена. Ем. Станев, ИК
I и П, 172. Не зная защо беше ми се втълпи-ло в ума, че [храмът] е принадлежал на култа на Веста,.., и дълго време през прозорците на трамвая ми се мяркаха светли образи на девствени весталки. К. Величков, ПССъч. П1, 138. А Констандин погина като Авела девствен, без да остави по себе си ни вдовица, ни чеда сирачета. К. Шапкарев, МЖБМ, 48.
2. Който принадлежи на девственица, девст-веник. Но под влиянието на физическото и нравствено напрежение, което преживяваше напоследък, той бе се отдал на тази слабост, на тази мигновена жажда на девственото си тяло към жената, която я обичаше. Д. Димов, ОД, 219. Тя спеше. Гъстото й покривало / не криеше от никого
