следният край на моето свободно девиче-ство.. Нима аз не зная, че ща да бъда жена на някой глупак, че ща да живея по волята на другиго. Л. Каравелов, Съч. VIH, 60.
ДЕВИЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Девически. Прекрасният девичи образ,.., огрян от мартенското слънце, .., се изправи срещу минаващия край нея другар. 3. Сребров, Избр. разк., 97. На петнадесет години тя се омъжила и върху крехките девичи плещи паднало тежкото семейно бреме. Ал. Гетман, ВС, 340-341. Девичите вълнения, който обхващат Татяна в очакване да чуе присъдата на Онегин, Пушкин предава със забележителен психологизъм. Лит. X кл, 20. Ние ще им изложим .. промените, що са се случили през миналата учебна година, относително до учителското тяло, до учениците на централното, както и на де-вичето и първоначалните тукашни училища. В. Берон, С, 3.
ДЕВЙЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Девически. Сватова и сватина длъжност е да прегледа дом девичин още от двора каква уредба има. Г. С. Раковски, П I,
101. Девичини отпевки. Девичино целомъдрие.
О Девичина вечеря. Диал. Вечерята у момата в събота срещу венчавката (Т. Панчев, РБЯд).
ДЕВЙЧКА ж. Остар. Умал. от девица. Обаче и сега съм доволен: зачтото Бог послуша молитвите ми, та й [на майката] продължи живота,.. Тука преръва разговора им девичка, който дотече като луда;
„погледни, тате, погледни, колко съм набрала!“ БК (превод), 12.
ДЕВЙЧНИК, мн. .ци, след числ. -ка, м. Диал. Момък за женене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЕВЛЕТ м. Остар. и диал. Държава, страна. Друг един ходжа на беглишките хармани,.., прогласил пред пленените жени и башибозуците, че „каурското се вече свършило, че по всичката земля на девлета не останал ни един каурин и че поляната от бившето село Батак ще се посее с ечемик за конете на правоверните!“ Ив. Вазов, Съч. XVI, 109. Стара ханъма, толкова стара и съсипана, че дори не крие лицето си с яшмак, вика пискливо: — Вай, вай... Един ден тия дървени топове ще станат железни и ще съсипят девлета ни... Хр. Бръзи-цов, НЦ, 187.
— Typ. devlet. — Друга форма: д о в л е т.
ДЕВОЕНИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя (обикн. чрез преустройство) нещо (производство, отрасъл, организация и др.) да изгуби военния си характер или предназначение и да започне да служи за невоенни цели. Противоп. военизирам, девоенизи-рам се страд.
ДЕВОЕНИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Загубвам военния си характер или предназначение. Девоенизираха се много производства в страните от бившия социалистически лагер.
ДЕВОЕНИЗЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от девоенизирам и от девоенизирам се.
ДЕВОЙКА, зват. девойко, ж. Лице от женски пол, което навлиза във физическата си зрелост и не е встъпило още в брак; момиче, мома. Когато се запозна с нея, тя беше тъничка, слабичка девойка с крехка снага. М. Марчевски, П, 220. Към тях се приближи тъничка, хубава тринадесетгодишна девойка с износен сукман и дълги плитки. В ръце държеше книжка. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Беше високо, източено момиче с големи черни очи, от тия девойки, които до шестнайстата си годишна възраст израстват като тополки и не се знае какво ще излезе от тях. Ем. Станев, ИК I и П, 11. Пристигат и стотици девойки. Това са млади момичета със загорели бузи и с пламенни погледи. Г. Караславов, ПМ, 14. — Да те благослови Господ, девойко! — бъбреше той просълзен! Ив. Вазов, Съч. XXV, 43. Отдол иде лудо младо —/и девойка буди: / "Стани, стани, ой девойко, / доста си спала — / либето ти са сгодило / и оженило! Нар. пес., СбНУ XLVI, 211.
ДЕВОЙКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Девически (в 1 знач.). Бръмна пак стрела и прониза / девойкини гърди дълбоко. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 78. Подухнал е ветър, / подухнал е буйно,/ та ми е подигнал / ди-войкино магдан:/ девойкино лице — / като ясно слънце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 365.
ДЕВОЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Юношески. През девойничес-ката връст момците са предават сам си от ищене на сякакъв вид игри, това време е най-добро да ги настани някой на редовни обучаванеа. — По-сетне, през годините за женене, момците, като станат веке по-раз-брани...ходят си често с добра воля в гимназиите. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19.
ДЕВОЙЧЕ, мн. -.та, ср. Умал. гальов. от девойка. Селянинът имаше мъничка дъщеря. Милица, десетина-дванадесетгодиш-но девойче със светлоруса коса. П. Вежи-нов, ЗЧР, 41-42. До вратата се бе изправило най-голямото му момиче — .. Табакът влезе, като се приведе под ниския за ръста му горен праг на вратата, а девойчето безшумно я затвори след него. Д. Талев, ГЧ, 296-297. Тези девойчета не са прочели нито една книга, не са разменяли приказка с мъж, не знаят какво е град, радио, трамвай... Н. Стефанова, РП, 99. • Гальов. Обръщение към девойка. — Искаш ли да поплаваш? — каза той, като се огледа.. — Искам. —Добре, а как се казваш, девойче? — Роза. П. Льочев, ПБП, 24. Девойче, девойче, / де гиди пъстро пиле усойче! / Сив сокол се в небе
