ДЕВИАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с девиация, с отклонение. От многополюсната схема се вижда, че чрез превключване на единия или на втория девиаторен прекъсвач последователно могат да се включват и изключват лампите. Ел. XI кл, 51. Девиаторен ключ. Девиаторно разклонение на електрическа уредба.
ДЕВИАЦИЯ ж. Спец. Отклонение, изместване от първоначалното или от нормал-ното положение или развитие, което се проявява в различни области по специфичен начин и с различни последствия.
— От фр. déviation.
ДЕВИЗ м. Идея, основна мисъл, изразена в кратка словесна форма и възприета за ръководен принцип от отделна личност, класа, общество. Нас и тук ни убиват, но навсякъде ние повтаряме партийния девиз: „Всякога сме на своя пост и никога не без-действуваме“... Н. Антонов, ВОМ, 156. Това са, .., една плеяда герои, решени да се борят, да победят или да умрат за своята родна земя и техният девиз „Свобода или смърт“ не е само празна дума. Б. Шивачев, Съч. I, 96. Едно време бях военен, сега съм земеделец. Рало и меч —това е моят девиз. Й. Йовков, М, 29-30. Лозунг ни свързва лю-бороден и чист — / любов към родното е наш девиз. Ем. Попдимитров, СР, 43. Издигам девиз.
— Фр. devise. — Ив. Богоров, Второ упътване за българ-скийезик, 1870.
ДЕВИЗА ж. Остар. Девиз. „Сичко за вяра и отечество“ — тази е девизата на този знаменит мъж [Щросмайер], който си избрал за единствена цел на живота си да работи за образованието на единородците си и за славата на отечеството си. Г. Бе-нев, Лет. 1873, 112. Къде да черпим сила и храброст във борбата / освен във наште гърди, освен в самите нас? / Славянска солидарност! Гореща братска связ! / Това да й нашто знаме и нашата девиза! Ив. Вазов, Съч. I, 92.
ДЕВЙЗИ мн., ед. (рядко) девиз. Финанс. Платежни средства (банкови чекове и преводи, полици, акредитиви и др.) в чужда валута, които се използват в международни разплащания. — Сега държавата има нужда от девизи за покупка на сурови материали. Д. Димов, Т, 211. Парите, вложени в общия дружествен капитал, всяка година му носеха дивиденти в златен девиз. А. Гу-ляшки, ЗР, 40.
— От фр. devises.
ДЕВЙЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Финанс. Който се отнася до или е свързан с девизи. Правеха и държавни доставки понякога, но само ако девизната цена биваше висока и ако при търговете не се явяваха много конкуренти. П. Спасов, ХлХ, 145. Девизна борса. Девизна търговия.
ДЕВЙЦА ж. 1. Остар. Девойка, мома. Баща му и майка му поискале да го оженат за една благородна, возпитана и добродуш-на девица. Т. Влайков, Пр I, 174. Чувахме и ние за новото в нашия град девическо училище и за вашите големи успехи в него не само научно, но и благовъзпитателно, а също и по ръкоделни, домакински занимания, които са от особено значение за девиците. Д. Талев, ПК, 244. Расла е Радка, порасла, / станала Радка девица, / девица — мома уба-ва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 249. Пансион за девици.
2. Девственица. Ето тия, които са тук, с белите венци на главите, всички са девици. Тук момата си е мома. А. Дончев, ВР, 189. Исай ни учи, че за жените е било скверно да останат девици. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 164. У римляните весталките девици съхраняваха в жертвеника свещения огън, който беше симболът на тяхната невинност. У, 1871, бр. 16, 254.
ДЕВЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на девойка, девица; девичи. Зелената и дългата шума на прасковите и на кайсиите, които приличат на най-раз-кошната коса на най-хубавичката девическа главица, пущале така също от себе си миризмица и утринна пара. Л. Каравелов, Съч. П, 91. Стан девически прегръща / в сладък мирис от цвят. Ив. Вазов, Съч.
xxvm, 36.
2. Който е присъщ, свойствен на девица, на девойка, на девственица; девичи. Силно я вълнуваше споменът за него — тя го видя в малката си стаичка на третия тавански етаж на хотел „Македония“ несръчен, срамежлив, с някакъв девически свян в очите. Д. Спространов, С, 219.
3. Който е предназначен за девица, девойка; девичи. Бяхме към горната алея на градината. По стръмния път зад девическата гимназия и градината,.., слизаше файтон с подплашени коне. СбАСЕП, 318. Игривостта на младата девойка извира непосредствено от жизнената природа на актрисата. Будевска мисли, че играе на сцената на девическия пансион във Варна. Ст. Грудев, АБ, 109. Файтонът изкачваше последната височина. Виждаше се девическият манастир в долчинката под селото. В. Геновска, СГ, 215.
4. Който е съставен от девици, от девойки. Девически хор. Девическа бригада.
ДЕВЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. девически (във 2 знач.). Филип гледаше след нея
— фигурата й, дребничка и девически стройна, се изгуби в навалицата на плажа. Ем. Манов, БГ, 165.
ДЕВЙЧЕСТВО ср. Остар. Моминство.
— Аз мисля, че тоя ден е предтечи на моя бъдещи живот. Скоро ще да настане по
