ДЕБОМ парен. Диал. Дебнешком; деб-ном, дебно. Госпожа Хрисодактилица излезе из стаята,.., слезе дебом низ стълбата и излезе из къщи, без да я съгледа някой. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 101. И двамата се свиха зад драките на връх рида и дебом заизнинаха към потъмнелите ливади, прострени нак зад границата оттатък. П. Тодоров, И И, 33. • Нар.-поет. дебом де-бя. —Я се не бой, Нишлим Муста бего! / Това не е люта алетина, / но това е Момчил добър юнак. / Дебом деби да го издеби-ме, / издебиме, сабля докачиме, / и па после раци увържеме! Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 221.
ДЕБРИ само мн. Книж. 1. Гъсти, непроходими гори. Навлязох под стари клонести дървета с напукани кори и мъхави дънери. Спомних си житието на далечния основател на манастира: "Когато додох тук, люде нямаше, а само зверове и дебри непроходими. " А. Каралийчев, В, 8. Зад всеки завой пред нас неизменно се показваше един и същи къс от далечните синкави възвишения и разочаровани, отново потъвахме в усойните дебри на Белоградчишката планина. И. Радичков и др., ГСП, 15. Тя се роди горе, в дебрите на планината, под сянката на един столетен бук. П. Бобев, ЗП, 113. В неговото време [на Петър] просия преподоб-ний отец наш Йоан Рилски. И он от голямо благоговение к святому отиде в Рилска непроходима пустиня,., но не биде возмож-но да отиде при святаго за ради дълбоките дебри и високите холми. Хр. Павлович, Ц, 35. В дебрите усойни на Балкана тъмен,.. / кръшна Трепетлика китни клони пери / и деня и нощем слисана трепери. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 240. • Обр. А в дебрите на мрака нощен / човекът стъпва възроден. Хр. Смирненски, ЧС, 1920, бр. 30, 2. // Отдалечено, труднодостъпно място, обикновено в планината. До всичките колиби наоколо, пръснати по глухите дебри на планината, деня и нощя щеше да се чува камбаната на тревненския часовник. П. Константинов, ПИГ, 117. Прости са неговите буковци,.. Едно затънтено в дебрите на балкана селце,.. — прости ще бъдат, разбира се. Т. Влайков, Съч. Ш, 316.
2. Прен. Труднодостъпни за човешкото познание неща. Все тъй задълбочен в себе си, както изучаваше по Метерлинка тъмните дебри на човешката душа и причудливите пътища на съдбата, той следеше по новините и събитията участта на България. М. Кремен, Б, 151. Шилер,.., расте и работи при големи несгоди, води постоянна борба за съществуване, има жив усет за социалните борби, опива се от идеала за напредък, губи се из дебрите на философията. М. Арнаудов, Г, 33.
— Рус. дебри.
ДЕБУШЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Излаз, изход. Сърбия сега беше едно дебуше за тоя порой от безпокоен емигрантски елемент. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. И наистина не е ли странно, че Варна е естествено дебуше за износа на Добруджа. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 359.
— Фр. débouché.
ДЕБЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Дебър, град в Македония. На малката площадка пред училищната врата се бе изправил млад, хубав четник, облечен в дебърска носия, препасан с патрондаш и с два револвера в пояса си. Д. Талев, И, 517. На дървения потон някой от незнайните дебърски резбари бе издълбал чудна плетка от клончета. Д. Спространов, ОП, 89.
О Дебърска художествена школа. Българска възрожденска художествена школа от XVIII-XIX в. с представители майстори — строители, живописци и резбари, част от произведенията на които са се запазили и до днес.
ДЕБЮТ м. Книж. 1. Първо излизане на артист на сцената. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената вио-лонистка даваше втория си концерт.. Най-трудната — говореха — и най-опасната крачка, дебютът, беше вече направена, и то, всеки ще признае, много сполучливо. Й. Йовков, Разк. I, 172-173. Сава Огнянов се явява на дебют в салона на „Славянска беседа“ в ролята на Мортимър от „Мария Стюарт“ на Шилер. От този дебют Сава Огнянов слага начало на своята голяма ар-тистинна кариера, която го издига ~като един от колосите на българския театър. Т, 1954, кн. 10, 36. Публиката ме посреща с въодушевление. Това бе моето първо театрално кръщение, моят дебют. Аз вече играех с истински артисти, а не с другарите си от махалата. Ст. Груев, ББ, 79.
2. Първа публична изява в някаква дейност. „Неспокойна кръв“ е сполучлив литературен дебют на младата белетристка, който сочи много възможности и поетичен дар у авторката.
3. Шахм. Началото, първите ходове на шах-матната партия. Първите ходове двамата гросмайстори направиха за извънредно кратко време.. Характерно за дебюта бе, че и двамата противници направиха голяма рокада. НС, 1958, бр. 31, 1. Завчера в Будапеща започна големият шахматен турнир на кандидатите за световно първенство. В остра и напрегната партия с унгарския гросмайстор Сабо Бронщайн проведе своеобразно и силно дебюта. РД, 1950, бр. 104, 3.
— От фр. début. — В-к Знаме, 16. II. 1875.
ДЕБЮТАНТ м. Книж. 1. Артист, който за първи път излиза на сцената. И театралната управа, и критици, и публика остават съвсем разочаровани от младия дебю-тант. Сам Сарафов казва: "В тази роля аз се провалих. " Ст. Грудев, ББ, 88.
