вахме там учителя от Сърнино, който уж приказваше със Сарандовица, а в същност изпод око дебнеше кога ще се отвори малката вратичка. Й. Йовков, В АХ, 19. Котката е месоядно животно. Тя дълго дебне плячката си. Като стъпва безшумно на меките си възглавнички, изведнъж, с един-два скока я напада и хваща. Зоол. VII кл, 120.
2. Непрех. Стоя някъде тайно, с изострено внимание, спотайвам се в очакване на нещо обикн. с лошо намерение. Нощно време не можеше да спи,.., и все й се струваше, че навън край къщата някой пристъпя тихо, дебне под стряхата, подслушва под прозореца. М. Марчевски, МП, 91. Нямаше ли там човек? Ето и по вдясно също тъй предпазливо се отместват клонките. Да, там дебнеше враг! Ем. Коралов, ДП, 137.
— Тихо. Гледай вляво, спусна се към рекичката. Аз повдигнах глава, взрях се и видях. Там дебнеше някакъв силует, пресякъл по небрежност една поляна, по която луната бе разляла своята светлина. Вл. Мусаков, СбЗР, 413. След малко някаква котка замя-ука продължително. Госпожа Оманикова пак излезе, грабна една бучка от въглищата в кофата, взира се, дебне и като се премери, запрати я с всичка сила. Д. Калфов, Избр. разк., 89.
3. Изчаквам с изострено внимание удобен момент или случай, за да направя нещо; издебвам. Той реши да дебне развитието на събитията, за да ги използува в сгодната минута. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61. Бих могъл да изпробвам някой ненадеен скок, но това е отчаяна работа, защото куршумът още преди скока ще ме прониже.. Все пак внезапното движение си остава единствената възможност. Затова аз внимателно следя жестовете на чернокосия, като дебна съответния момент. Б. Райнов, ГН, 189. При различните врати на военното училище обикаляли негови другари и дебнели случай или да му пъхнат някоя бележка с вести и поръчения, или да получат от него някое ново произведение. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 68-69.
4. Прен. За нещо неприятно или някаква беда — заплашвам да сполетя някого всеки момент. Вие сте живели в лишения, преследван сте на всяка крачка, смъртта ви е дебнела неотстъпно. В. Нешков, Н, 361. Разкошна растителност обхваща значителни пространства в екваториалните области на Земята. Там неочаквани опасности дебнат на всяка крачка пътешественика, кръвожадни зверове, отровни змии, гигантски насекоми. К, 1963, кн. 2, 1. Безбу-рен миг за теб е младостта, / след всяка стъпка дебне те умора. М. Петканова, КС, 68. дебна ce I. Страо. от дебна в 1, 3 и 4 знач. Свободният гражданин трябва само да се дебне. Да се напада публично е нетак-тично. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 52.
II. Взаим. от дебна в 1 знач. Ние се дебнем с очи и усещаме всеки удар на сърцето. Кр. Белев, РСК, 5. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп. Д. Талев, И, 583.
ДЕБНЕНЕ ср. Отгл. същ. от дебна и от дебна се. Най-важните, патриархът, царят, войсковите началници, нищо не работеха, а живееха в постоянна тревога, дебнене, недоволство, страх, та ги отъждествявах с дяволите в ада. Ем. Станев, А,
12. Вакрил започна да свиква с това напрежение. Дълбоко в съзнанието му се наслояваше убеждението, че дебненето за решителния двубой ще продължи още дълго време. Г. Караславов, ОХ IV, 473-474.
ДЕБНЕШКАТА нареч. Разг. Дебнеш-ком. Използувам обстановката, казва, деб-нешката се доближавам на няколко крачки от него, светкавично скачам и му заповядвам: „Стой, не мърдай! Ще стрелям!“ Б. Обретенов, С, 35-36.
ДЕБНЕШКИМ нареч. Диал. Дебнешком.
ДЕБНЕШКОМ нареч. С дебнене, като дебна; дебнешката. Предпазливо, дебнешком се приближиха вълците от всички страни и спряха само на няколко крачки от глигана. Д. Калфов, С, 32. Аз станах от мястото си и прикрит от клонищата на върболяка, упътих се дебнешком към воденицата. М. Георгиев, Избр. разк., 169. Ян Бибиян се наведе, взе голям камък, дебнешком пристъпи няколко крачки и хвърли към гущера. Елин Пелин, ЯБ, 11. Неведнъж Спас идваше на скалата дебнешком, оглеждайки се с тревога дали не го е видял казарменият обход. Д. Добревски, БКН, 13.
AÈEHO нареч. Диал. Дебнешком; деб-ном, дебом. • Нар.-поет. дебно дебна. В извор се къпят пет моми / пет моми, пет самодиви. / Стоян по края одеше / и си ги дебно дебнеше / дано улови и петтех. СбВСт, 11.
flÈBHOM нареч. Диал. Дебнешком; дебно, дебом. Вслушвал се Рамадан-бег и струвало му се, че горите и тревите подземат смътна мълва. И изведнъж на край полето се дигнали сенки на трима мъже. Сепнал се Рамадан-бег и дебном заследил късните бродници. А. Страшимиров, А, 202. Месеч-ко подал се,.. А след него дебном ясните звездички / пак разкрили плахо смаяни очички. А. Разцветников, ОНН, 24. И своите жертви тя дебном следи, / разтворила нощем надзвездната книга. Н. Лилиев, С, 1919’55\ "
ДЕБОЙ, -оят, -оя, мн. -ои, м. Остар. Склад на оръжие. Тоя същия ден ние решихме да нападнем околните черкезки села, па и Ихтиман, гдето според разказванието на очевидци имало дебой с оръжие и барут. 3. Стоянов, ЗБВ П, 140.
— От фр. dépôt през турски debboy.
