определено количество течност за единица време. Помпа с дебит 300 литра в минута.
— От фр. débit.
ДЕБИТ2 м. Финанс. В двойното счетоводство — лявата страна на счетоводния баланс и счетоводните сметки, на които се записват всички дългове и разходи на предприятието.
— От фр. débit.
ДЕБИТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от дебит1. Дебитни загуби при преминаването на течности през работното колело на машината.
ДЕБЙТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Финанс. Прил. от дебит2. Дебитно салдо.
О Дебитна карта. Финанс. Вид лична разплащателна магнитна карта, с която може да се теглят пари от банкомат и да се извършва безкасово разплащане, като за разлика от кредитната карта не е разрешено тегленето на суми, по-големи от наличните в банковата сметка на притежателя й. Всеки ще може да провери какви са сметките му и да преведе сумата чрез дебитната си карта по банкомат. 24 часа, 2001, бр. 66, 32. Хит на пазара днес е уреждане на сметките с „Топлофикация“ и „Енергоснабдяване“ с дебитна карта и Интернет. 24 часа, 2000, бр. 316, 37. Дебитните карти се използват при заплащане на стоки и услуги по Интернет.
ДЕБИТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. 1. Записвам нещо в задължение, в дебит; минавам по сметка като задължение.
2. Остар. Записвам, отбелязвам някого като длъжник. Да дебитираме едно лице, значи, че това лице дължи. Това лице е деби-тьор. К. Кърджиев, А, 309. дебитирам се страд.
— От фр. débiter.
ДЕБИТЙРАНЕ ср. Финанс. Отгл. същ. от дебитирам и от дебитирам се.
ДЕБЙТОР м. Финанс. Лице, предприятие и под., което има вписано задължение в дебита на счетоводни сметки за това, че е получило в заем пари или е купило стока с отсрочка в плащането; длъжник.
— От фр. débiteur.
ДЕБЙТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Финанс. Който се отнася до дебитор; дебиторски. Съзерцаваше закуските с тъж-на, отчаяна усмивка и в тоя миг не скърбеше толкова за загубения си апетит, колкото за парите, които нахалос щяха да впишат в дебиторната му хотелиерска сметка... А. Гуляшки, Л, 311-312.
ДЕБЙТОРКА ж. Рядко. Финанс. Жена дебитор.
ДЕБЙТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Финанс. Дебиторен.
ДЕБЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който дебне, следи; дебнещ. Неприятно впечатление правеха особено очите му, с лих и деб-лив поглед на хищен звяр. Ив. Вазов, Съч. XII, 106. Дебливият евреин вървя крадешком по следите на дружината дори до селцето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 102.
2. Който е свързан с дебнене, следене. Ако правителствата имат над себе си и над действията си винаги дебливия надзор на общественото мнение, опозициите имат развързани ръцете си, за тях не съществува юздата на отговорността. Ив. Вазов, Съч. XXV, 235. И прожектор изведнъж процепи / с полегат шип той пълен мрак, / .. / Светлина предателска, деблива, / пъпли вред. Бл. Димитрова, Л, 291. // Предпазлив, тих, безшумен. Често ми се чинеше, че различавам в тях човешки говор и дебливо почукване на капака. Ив. Вазов, Съч. ХП, 81-82. Дебливи стъпки.
ДЕБЛОКЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Воен. Прекратявам, вдигам обсадата, блокадата на населено място, район, крепост, военна база и др. Керимов съобщи, че бойната част деблокира града,., хората са свободни и могат да се приберат по домовете си. Г. Караславов, ОХ IV, 187.
2. Техн. Освобождавам блокирал механизъм, създавам възможност за движение, работа.
3. Нов. Освобождавам нещо (обикн. хранителен или друг резерв) от някакъв режим на съхранение. Деблокираха част от зърнения запас през второто полугодие, деблокирам се страд.
— От фр. débloquer.
ДЕБЛОКЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от деблокирам и от деблокирам се.
ДÈБЛЯЦИ мн., ед. (рядко) дèбляк, м. Диал. Къси (до половин метър) дървета, от които се получават дървени въглища чрез горене в специална пещ.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕБНА, -еш, мин. ce. flè6Hax, прич. мин. страд. flèÔHaT, несв., прех. 1. Следя, наблюдавам тайно, скрито и с изострено внимание движенията, действията на някого или на нещо; проследявам. Седнал срещу него, Иванов уж работеше по една книга, но очите му пъргаво и неуловимо дебнеха всяко движение на инспекторската ръка. Ст. Марков, ДБ, 223. Крясъците на полицаите и злобните им очи, които дебнели всяка стъпка на нашите, смутили още повече баба и мама. Сл. Трънски, Н, 215. Няма да ги изпускаш из очи — ще слухтиш, ще дебнеш... Не ми вдъхват вяра... Ако направят някое чудо — ще те обеся заедно с тях. Д. Спространов, С, 63. Тя вървеше пред него по каменната пътечка към къщи, отпъждаше кучето, което с глухо ръмжене дебнеше непознатия гост, и не преставаше да говори. Ст. Дичев, ЗС I, 506. Винаги завар
