2. Лице, което за първи път се изявява в някаква дейност. Яворов изживяваше оная вечер трепетите на дебютант. Какво ли ще бъде първото впечатление от пиесата му? Ще се приеме ли тя добре от публиката? М. Кремен, РЯ, 551.
— От фр. débutant.
ДЕБЮТАНТКА ж. Книж. Артистка, жена дебютант. Една голяма германска фирма е завършила картината „Метропо-лис“,.. Главната женска роля е играна от една съвсем нова дебютантка, която никога не е излизала даже в качеството си на фигурантка. К, 1926, бр. 86, 3. Поздравяваме старателната дебютантка и й пожелаваме плодно и дълготрайно поприще. БНТ, 1940, бр. 202, 3.
ДЕБЮТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до дебют. Филмът е дебютна постановка на режисьора и оператора. Д В последния шахматен турнир шахматистите използуваха различни дебютни системи.
ДЕБЮТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. За артист — играя за първи път на сцена. Обещавам ви, Лида, че за вашия дебют ще напиша най-възторжената критика. — Аз вече дебютирах в една любителска група — отвърна малко намусена Лида.
В. Геновска, ПЮФ, 11. Тази вечер в операта „Фауст“ ще дебютира в ролята на Мефис-тофел един надежден млад певец.
2. Изявявам се за първи път публично в някаква дейност. Пиесата би могла да загуби в значителна степен литературната си и философска стойност, ако бе попаднала в ръцете на посредствен постановчик. За щастие тя е дадена на Гео Милев, който бляскаво дебютира като режисьор. Ст. Грудев, АБ, 96. Само преди две години той [Мане] дебютирал успешно в Салона с картината „Испански китарист“ и оттогава се числял между многообещаващите млади сили. Хр. Ковачевски, СК, 62.
— От фр. débuter. — В-к Знаме, 22. VI. 1875.
ДЕБЮТЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от дебютирам. Успешно дебю-тиране.
ДЕБЯ, -иш, мин. св. ддбйх, несв., прех. Остар. и диал. Дебна. През него [площада] минаваше груповият полицейски началник Филип Чехларски.. Но от всички, които го видяха сега на площада, никой не каза добро за него: — Гледай го как деби като хрът. — Това му е работата. Т. Харман-джиев, КВ, 21. Кучето подушило книгата и побегнало настрана. „Не е моя работа, рекло, да чета; аз чувам къщата, ноще не спя, плаша обирници, ходя на лов, дебя зайци, търся яребици — стига ми толкова.“ Д. Манчев, БЕ П, 26. Постоянни, хитри и оп-рятни людие, които много малко мислят за душата, а само дебят сгодни случаи за себе, колкото и да зимат преднина в света и да лъщят, тии пак може да нямат ни мръвка възвисен "характер, ни шушка истинско величие. И. Груев, СП (превод), 230. Възмогнати над тях царствени орли, / се към усоите с устрелен поглед вият / и дебят плахите кошути, що се крият / низ дебри и гори. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш,
6. • Нар.-поет. дебом дебя. Я се не бой, Нишлим Муста бего! / Това не е люта але-тина, / но това е Момчил добър юнак. / Дебом деби да го издебиме, / издебиме, сабля докачиме, / и па после раци увържеме. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 221. Не е страшно куче, дето лае, а дето деби. Погов. дебя се страд. и взаим.
ДЕБЯ СЕ несв., непрех. Промъквам се тайно, незабелязано някъде; прокрадвам се. Баба ми подаде разтрепераната си ръка. Започна да ме превежда покрай къщата, дебе-ше се тайнствено, оглеждаше се. И. Вълчев, РЗ, 113. Ето ги гнездата на лястович-ките под стряхата на двора и вратичката на градината! Ето и плета, дето си се ти дебил и дразнил ловчията. Н. Бончев, Р (превод), 75.
ДЕВА ж. 1. Остар., сега поет. Девойка. Прекрасен е видът на дева млада, / излязла из бистрите вълни. Ив. Вазов, Съч. II, 67. Нощта е тъй свежа, и в сенките нейни / пристъпват възкръснали странни мечти, / ту образ на дева жадувана грейне / ... ту плахо се мерне в одежди жалейни / на минало щастие призрак любим. Хр. Смирненски, Съч. I, 8. Над клокочещите бездни / черен кораб се люлей /.. Там на него чудна дева / бди с закичено чело. Н. Ракитин, С П, 30. „Намислихме да те ожениме / и в старост се наша утешихме. / Найдохме ти и дева избрана, /с благородство дому нашем равна.“ К. Огнянович, ЖА, 23. Седи дева накрай море / на студено камъченце, / вади ружа низ пазуха / и я фърли във морето. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 66.
2. Остар. Девственица. Веста,.., олицетворява домашното огнище и затуй неин символ бил огънят. В нейния храм постоянно се поддържал свещеният огън от жреците или весталките, които давали обет да пазят себе си за сякога деви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 191. // Епитет на калугерка. Гласът на монаха отново прозвуча: — Тео-фило! Дево Теофило! Ст. Загорчинов, ЛСС,
65.
3. Само ед. Астрон. Нечленувано, като собств. Едно от дванадесетте съзвездия на Зодиака, в което е разположена точката на есенното равноденствие. А звезди са следните, що ги познават селци и овчари. Свет-ливая звезда, коя изтича вечер от изтока,.., назоваят я Вечерня.. Подир нея изтича от вечер звезда, назоваемая Мома или Дева, коя е срещу пладне. Г. С. Раковски, П
I, 2.
