някъде отекна / и музика високо загърмя. Т. Харманджиев, П, 16.
4. Разг. Като се минават нормалните граници; прекалено. — Трябва да предам важно съобщение.. — и пак се укори: „Ех, какво дрънкам аз!“ — ъ-ъ-ъ-... за метеослужбата
— излъга съвсем дебело обърканият младеж. С. Чернишев, ВМ, 34. // Грубо, с груби думи, изрази. — Абе какви ги приказва тоя Миле, довчера кротък и послушен,.. Тримата невчесани мъже се спогледваха и зам. директорът спокойно, но дебело заруга. Д. Бегунов, ЧОД, 38.
О Бия на дебело. Разг. За някакво положение, обстоятелство, работа — вземам сериозен характер, има опасност да завърша зле. Бяха им наловили риба, печено ягне бяха опекли да ги гощават, но началникът не прие гощавката, ами нареди транзит през село да се мине., в гората и там да се разпитат свидетелите,.. Работата, значи, бие на дебело. Н. Хайтов, ДР, 135. Подчертавам дебело. Книж. Изтъквам нещо, обръщам особено внимание на нещо. Опитът,.., още веднъж дебело подчерта, че когато управникът или тоя, който се готви да бъде такъв, замишлява да извърши държавен акт, всякога трябва да държи сметка за особития национален характер на гражданите на страната. А. Златаров, Избр. съч. И, 168.
ДЕБЕЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се характеризира с дебелина, напр.: дебеловрат, дебел окрак, дебело ствол и др.
ДЕБЕЛОБУЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебели бузи. — Как пътува? — попита любезно пашата,.. — Добре ме пазиха — отвърна Левски и го погледна, но погледът му не се спря на дебелобузестото лице с торбички под очите,.., а сякаш премина през него и се отправи по пътя към Къкринския хан. Ст. Дичев, ЗС П, 726. Дебе-лобузесто бебе.
ДЕБЕЛОБЪРНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който има дебели бърни, устни. И сега ясно виждам неговото черно, голямо, дълго лице,.., разрязано с големи дебе-лобърнести уста. Ив. Вазов, Съч. УШ, 134.
ДЕБЕЛОВРАТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има дебел врат; дебеловратест. Къде беше мъничкият и подвижен като попова лъжичка Анго от Лясково, Асеновград-ско, и къде — дебеловратият левент, който стискаше сега ръката ми като в железарско менгеме!... Пораснал беше въглищар-ският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Часовоят пред общината — мустакат и дебеловрат стражар, тревожно повдигна пушката към хълбока си. Д. Добревски, БКН, 6. Точно на ъгъла един сив дебеловрат вол с къси, но остри рога напори една крава. Г. Карасла-вов, Избр. съч. У1П, 299-300.
2. Като същ. Обикн. членувано дебеловра-тите мн. Нов. Разг. Неодобр. Борци (в 4 знач.); вратове, мутри, дебели вратове. С по-солидните длъжници се заемат мутрите. Дебеловратите принуждават тийнейджърите да казват кога ги няма родителите им. Нов., 1997, бр. 64, 4. Васил Михайлов е адвокат на дебеловратите във филма на Волев. НТ, 2000, бр. 197, 16.
ДЕБЕЛОВРАТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебеловрат. Батак, славния и злочести Батак!.. Аз обожавам хиляди пъти повече най-последния борец измежду твоите юнаци, с кремъклийката пушка,.., отколкото дебеловратестия надут генерал,.., със златни копчета и с брилянтена сабля. 3. Стоянов, ЗБВ 1П, 307.
ДЕБЕЛОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Пре-небр. 1. Който безогледно и упорито държи на своето; упорит, непреклонен, твърдоглав, инат. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха. Л. Стоянов, Избр. съч. П1, 356-357. — От българската буржоазия сега искаме една дребна отстъпка, но тя е толкова дебелоглава, че очаква да заиграе по гърба й дебелата сопа. А. Каралий-чев, НЧ, 56.
2. Рядко. Който трудно схваща, разбира; глупав, прост, тъп. Обикновено гражданите са наричали всеки селянин дебелоглав, а селяните пък са наричали грък всеки облечен в граждански дрехи. Б. Пенев, НБВ, 11.
ДЕБЕЛОГЛАВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, зват. -о, м. Пренебр. 1. Човек, който безогледно и упорито държи на своето; упорит, непреклонен, твърдоглав, инат човек. Скоро ще изляза с нови доказателства и ще накарам тоя дебелоглавец да дигне ръце. М. Марчевски, ТС, 134. Митрополитът не вярваше старият дебелоглавец да се бе хванал на въдицата на селяните — това би го изложило пред бейовете и би се отразило зле върху интересите му. А. Христофо-
ов, А, 76.
. Рядко. Човек, който трудно схваща, разбира; глупак, прост човек, тъпак. Учителите го прогласили за глупец,.. При всичко това тоя дебелоглавец, колкото полека и бавно да ся развивал, имал си у себе нечто като страдателна пръгавина. И. Груев, СП (превод), 289.
ДЕБЕЛОГЛАВИЕ, мн. няма, ср. Пренебр. Качество или проява на дебелоглав; твърдоглавие, дебелоглавщина. — С вашето дебелоглавие и тъпотия закопахте България. Европа няма да ви признае. С вас мир няма да подпишат. В. Нешков, Н, 444. В доброволението и кротостта говори любовта,.., в непокорливостта — дебело-главието,.., в присмухулните знакове — гордостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод),
