ДЕБЕЛОГЛАВКА ж. Пренебр. Дебело-глава жена.
ДЕБЕЛОГЛАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Пренебр. Който се отнася до дебелоглавие и до дебелоглавец. Дебелоглавски прояви.
ДЕБЕЛОГЛАВЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Дебелоглавие. Тези календари /.. / могат да бъдат интересни за нас сега само като документи за културата на оная епоха, като протест —— на един патриот, възмутен от нерадивостта и дебелоглав-щината на българина. П. П. Славйков, Събр. съч. VI (1), 67.
ДЕБЕЛОГЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Грубо. Който има дебел задник, дебел гъз. Деоело-гъза жена.
ДЕБЕЛОКЛЮН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебел клюн; деблелоклюнест. Видя Орелът още как въздушното ято на дебелоклюните птици прелетя над върха и кацна на бориковите клони. Н. Хайтов, ПГ,
28. Видях как дебелоклюна чинка кълвеше единия край на отчупен кактус /.. /, докато игуаната гризеше другия край на същия къс. Н. Боев, Г, 107-108.
О Дебелоклюна чучулига. Бид пъстра ка-фявосивкава чучулига с къса и масивна човка. Melanocorypna calandra. Дебелоклюна кръсточовка. Вид кръсточовка с едра човка. Loxia pityopsitacus.
ДЕБЕЛОКЛЮНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебелоклюн. Не закъсня и телегра-фистът — дебелоклюнестият Кълвач.., той изскокна от хралупата си и зачука сигнала „тревога“. Н. Хайтов, ПГ, 16.
ДЕБЕЛОКОЖ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има дебела кожа. Той загрубя. Меките дългопръсти ръце станаха твърди, дебелокожи, хванаха слинове. Д. Немиров, Б, 194. Обикновено се смята, че от всички животни на земята най-дебела кожа има слонът. Това обаче не е вярно... Най-„дебе-локожото“ животно обаче е хипопотамът. Неговата кожа е дебела 25 мм. ВН, 1960, бр. 2678, 4.
2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувствителност; нечувствителен, безчувствен. — Дере ги!... — отвърна Джони, като хвърли сърдит поглед към дебелоко-жия, безчувствен към опасностите Баташки. Д. Димов, Т, 242. Дебелокожият ка-руцар усети, че става нещо неприятно. Той се поокашля и пресегна за камшика си. К. Калчев, СТ, 128. // Невъзприемчив. Коткам ги, съветвам търпеливо да не погубват душите си.. Ама какво разбират от божественото тия дебелокожи селяни? Ц. Лачева, СА, 44.
ДЕБЕЛОКОЖИЕ, мн. няма, ср. 1. Качество на дебелокож (в 1 знач.). Дебелоко-жието е характерно за животни като слона и хипопотама.
2. Прен. Пренебр. Нечувствителност. — Господа народни представители! — каза със съмоуверен и спокоен вид Крушков — в деня на избора ми аз имах точно тридесет години и шест дена!.. — Но той няма и двадесет и шест години!.. Кардашев, огорчен от зрелището на ранното дебелокожие на един млад човек, още на прага на обществения живот, изгуби желание да стои по-дълго тук. Ив. Вазов, Съч. X, 79-80.
ДЕБЕЛОКОР, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебела кора; дебелокорест. Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора.]\. Талев, ПК, 10. Разгърден, с изцапано от масло лице и гологлав, Мутин беше се облегнал на дебелокория дънер на върбата. Ст. Марков, ДБ, 110. Де-белокора тиква. Дебелокора диня. Дебело-кора ябълка.
ДЕБЕЛОКОРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебелокор. Край някой дънер стар, дебелокорест, /далече в глъхналите планини/със песни неизпети той ще падне — / наместо него кой ще ги изпей? Бл. Димитрова, Л, 176. Дебелокореста диня. Дебелокорест пъпеш.
ДЕБЕЛОКОРМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който има голям, тлъст корем. Утре ще ида при Христовича, дебелокормес-тия богаташ. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 11.
ДЕБЕЛОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебели крака. Срещнаха гривесто, късоопашато, дебелокрако и тумбачес-то конче. Ст. Даскалов, ЕС, 175. Дебело-крака жена.
ДЕБЕЛОМЕР м. Техн. Уред за измерване дебелината на предмети. За измерване дебелината на цепените кожи се употребява дебеломерът, който измерва дебелината на отделните пластове с точност 1/10 от мм. Ст. Младенов и др., ОТК, 64. Към универсалните измервателни инструменти спадат: а) инструменти за грубо измерване
— стоманена линийка, метър, дебеломер. Маш. IX кл, 82.
ДЕБЕЛООК, -а, -о, мн. -и, прил. Пренебр. Който няма срам, който проявява дързост, нахалство; безочлив, безсрамен, нахален. Наш Иванчо, като един дебелоок гостенин, без да попита искате ли гости,.., вмъкна са в къщи и отиде право у поповата стаичка. Ил. Блъсков, ПБ Ш, 65. — Ами таз тука — зашепна баба Дешка, като сочеше с пръст заспалата стринка Гуна. — Дебелоок, дебелоок свят, Тръпке! — Де едно време вдовица да пометне дума на чужд мъж. Срам! А сега... Ц. Церковски, Съч. Ш,
44.
ДЕБЕЛООЧИЕ, мн. няма, ср. Пренебр. Качество или проява на дебелоок; безсрамие, безочливост, нахалство. А ти откъде изравяш това дебелоочие? Как смееш да
