ня в мелницата. Кр. Григоров, Н, 153. Мина време. Порасна Мечо, стана голям юнак.. Все тлъстее, дебелее. Зиме спи, лете ходи по рътлини, в котловини. Ем. Станев, ГЧ, 30. Коренчето смучеше лакомо дъбовите сокове и дебелееше. П. Бобев, ГЕ, 87. Свинята отговорила: „Таз локва е гнуснава, но в тази локва, друже, аз добрувам, дебелея.“ Ст. Михайловски, ФСС, 49.
ДЕБЕЛИНА ж. 1. Обикн. ед. Размерът, големината на някакъв предмет по напречното сечение или на изображение с две измерения по отношение на по-малкото измерение. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Покриха я с дървета, засипа-ха я с пръст на дебелина около половин метър. Д. Ангелов, ЖД, 379. Чехословашките инженери са създали два уникални прокат-ни стана, които произвеждат стоманени листове с дебелина 7 микрона. К, 1963, кн.
1. 45. При ръчното шиене се използуват игли с най-различна дебелина и големина. Н. Афлатарлиева, ТДО, 11. Започна [византиецът] да хвали здравината на тухлите, които се редуваха с едри камъни, броеше на стъпки дължината на четвъртитите кули и пресмяташе дебелината на зида, дето си бяха разбивали главите авари и хуни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 152. На Черни връх дебелината на снега е достигнала един метър. Д Дебелината на стоманените въжета е достатъчна, за да издържат голям товар. Д Буквите на плаката имат различна дебелина.
2. Само ед. Качество на дебел човек; пълнота. Отец Неофант бе със среден, почти нисък ръст и затова дебелината му се хвърляше на очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 137. Методи я гледаше с досада:.. И я ненавиждаше:... и за дебелината й, и за бисерния гердан на тройната шия. М. Грубешлиева, ПП, 218. Дядо Либен продължил да живее по ергенски калъп и само старостта и дебелината биле в състояние да го накарат да седне при домашното огнище. Л. Караве-лов, Съч. П, 41.
3. Само мн. Горните дебели месести части на бедрата. В дознанието и следствието калугерът се оплакваше, че му скубал [обвиняемият] космите на брадата един по един, мушкал го с шило в дебелините и прочие... К. Константинов, СЧЗ, 35. Впусна ся връз бея, мушна и него, рани и Стаматя в дебелините и като строши вратата, изскочи като светкавица. П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 201.
ДЕБЕЛИНКА ж. Умал. от дебелина.
ДЕБЕЛИЧКО нареч. Умал. от дебело; дебелко, дебелшко. Само пръстта да е омесена.....И нека да е повечко, та по-дебелич-
ко да се замаже, по-здраво нека да стане... Г. Караславов, Тат., 213. — Хайде, Захарчо, оставяй вестника! Иди се облечи по-дебе-личко и изкарай овцете от кошарата. Ст. Марков, ДБ, 20.
ДEБÉЛИЧЪK, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от дебел, който е сравнително дебел; въздебел, дебелки, дебелшък. Отидохме с тетка, която беше изпрела и боядисала вълната, да вземем жакетчето от плетачката. Синьо е... И дебеличко. Няма да мръзна. В. Бончева, АП, 108. Поизправи се и измъкна изпод възглавницата дебеличката книга, която добрият доктор му беше дал. Б. Несторов, АР, 45. — Ей тука, ей тука, сложи се на моята постелка, тя е дебеличка, като за стар човек. Ил. Блъсков, ДБ, 76. Върху дългия тезгях беше поставен някакъв голям самовар, от който дебеличката съдържателка наливаше постоянно кафе. Г. Белев, КВА, 281.
ДЕБЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Дебеличък, дебелшък. Всяка хубава немкиня, всякой млад немец ги знае; и те сякаш са радирани на техните бели-червени, дебелки, хубавки лица. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 28. Дебелка му е булката, но доста пъргава. Д Дебелко бебе.
ДЕБЕЛКО нареч. Разг. Умал. от дебело; дебеличко. Пооблякъл се той по-дебел-ко, сложил на гърба и кожуха. ВН, 1965, бр. 4305,4. ч
ДЕБЕЛО нареч. 1. С дебело наслоение; плътно. Добре осветена беше само една близка хралупа.. Беше землянка, .. ниска и тясна, дебело постлана с папрат. X. Русев, ПЗ, 10. — Шампионе, може ли за минутка... Аз съм ваш почитател.. Когато видя името ви в спортната колонка,иго подчертавам дебело с червен молив. И. Попов, ББ, 23. Когато си беше бинтовал дебело показалеца, за да натиска с него незабелязано теглилката, не разправяше ли този същият мошеник наляво и надясно: „Порязах се“. Тарас, ТМ, 121. // С дебели букви или дебели части от буквата. От дебело написаните букви се проточиха едри капки. Ст. Марков, ДБ, 174. Децата се учеха да пишат тънко и дебело.
2. Разг. Като употребявам дебели дрехи, постилки и под. През първите дни Захарина не дигаше нищо на гърба си, а вечер добре приклапяше прозорците и се завиваше дебело, като мислеше, че не е от това. Но болката не само че не спря, ами се и усили. Ил. Волен, ДД, 71. Жена му се облича дебело, приготвя детето и тръгва. С. Северняк, ИРЕ, 92. Че влезе в равна градинка, / че му дебело подложи, / че му високо постлала, / че легна Йорго, че легна, / че легна Йорго да лежи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 134.
3. С дебел глас; басово. Всички млъкнаха. Банът стоя няколко секунди с наведена глава, па проговори дебело, бавно. Ив. Вазов, Съч. XIV, 41. Аго хлъцна и се засмя дебело. И. Йовков, АМГ, 37. Дебело тъпан
