верните чада на вселенската ни църква. Д. Талев, ЖС, 168. Това пръво възпитание., може да докара и добри, и зли сетнини на детето; затова и не бива да ся остави в ръцете на простаци и дебелаци слуги и слугини. А. Начев, Лет., 1872, 134.
ДЕБЕЛАН, мн. -овци, м. Пренебр. Човек с много дебела, затлъстяла и тромава фигура; дебел анко, дебелак. Момичето вървеше бавно и носеше внимателно една котелка. — Еврейка! — извика чипоносият дебелан Йордан. Ем. Коралов, ДП, 10.
— Шишко, я се дръпни! — Не виждаш ли, че пречиш, дебелан такъв? П. Бобев, ГЕ 78. Едни дебелановци от ближните места, които се бяха затекли там, разгневиха се за дето ги бяха напразно повикали. Ив. Адже-нов, ВК (превод), 86.
ДЕБЕЛАНА ж. Пренебр. Жена с много дебела, затлъстяла и тромава фигура; дебе-луша, дебеланка. С изтръпнало сърце тя се понадигна на пръсти и веднага побърза да се скрие зад гърба на едрата дебелана, която стоеше пред нея. Л. Дилов, ПБД, 31-32. Пременена, нагиздена, доколкото една такава дебелана можеше да бъде гиздава, тя возеше количката на детето си по една друга пътека, която мъжът й нареди да бъде постлана с плочки. Ст. Даскалов, ЕС, 69.
ДЕБЕЛАНКА ж. 1. Умал. гальов. от дебелана.
2. Пренебр. Дебелана.
ДЕБЕЛАНКО, -то, мн. -овци, м. 1. Умал. гальов. от дебелан; дебеланчо. Момченцето, рус дебеланко, слушаше приказката със затаен дъх.
2. Пренебр. Дебелан. Един дебеланко с намръщено тлъсто лице, повел за ръка крехка женица, грубо се провираше към двете свободни места до мене. А. Мандаджиев, ОШ,
27. Сега [бай Петко], беше се условил воденичар на тая воденица, която принадлежеше на един ханджия, дебеланко и скъперник. Ем. Станев, ЯГ, 39. Пресиян дори съзря синовете на великия боил Хузандай.. Та ето, в левия край и неизменно двамата дебелан-ковци Алдо и Саца, които тромаво се друсаха на седлата. И. Вълчев, СКН, 181.
ДЕБЕЛАНЧО, -то, мн. -овци, м. Умал. гальов. от дебелан; дебеланко.
ДЕБЕЛАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Пренебр. Който е присъщ на дебелак; груб, недодялан, просташки. — Ние цялата зима не преставахме да тренираме — казваше той със самодоволно изражение на малко дебелашкото си лице. В. Райков, ПВ, 120. Никой не би предположил, че тая дебелашка, груба, неразвита нравствено по видимому натура е способна за привързаност. Ив. Вазов, Съч. XXII, 205. Дебелашко държане. Дебелашка фамилиарност. Дебелашки обноски. И Който по съдържание и форма е груб, просташки. Тя е станала царица на русенските балове. Около нея са звънели с шпори тънки, мургави и глупави кавалерийски офицери и са разказвали в розовото й ухо дебелашки вицове и анекдоти. П. Не-знакомов, БЧ, 50. Аз не видях друго освен дебелашки литографии, нацапани небрежно и неумело с багрило. Ив. Вазов, Съч. IX, 127. — Чувате ли вие, аз съм кръстник,.., каквото кажа аз, това ще бъде,.. Махнете си оттука гайдата; не ми се слуша вашата дебелашка свирня. Ил. Блъсков, ПБ ГИ, 21.
ДЕБЕЛАШКИ. Пренебр. Нареч. от прил. дебелашки; грубо, недодялано, просташки. Той влезна дебелашки вътре, хлопна грубо и заключи вратата, като измърмори някаква псувня по сръбски и тръшна нещо тежко на пода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 151. Всичко това беше дебелашки глупаво и хората предпочитаха Моко да е изкопал имането на цар Дарий, отколкото отново да берат страх из мрачините на подземното царство. С. Чернишев, ВМ, 124.
ДЕБЕЛАЩИНА ж. Пренебр. 1. Само ед. Качество на дебелак; недодяланост, простащина. Всъщност историята на сатирата е история на безполезната и безплодна борба срещу дебелащината. Р. Ралин, ДВШ, 47. Ти пръскаш подлости за една девица, която ти направи чест да играе с тебе, един ду рак!.. — Вместо всякакъв отговор на твоята дебелащина аз ще ида да танцувам с госпожица Филович — тя пак ще ми направи чест. Ив. Вазов, Съч. XXIV,
62.
2. Груба, просташка постъпка.
3. Груба, просташка дума или израз. Тия де-белащини няма във фейлетоните на Хр. Белчева, които изобилствуват с цитати от Хайне. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 207.
ДЕБЕЛЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дебелея.
ДЕБЕЛЕЦ, мн. няма, м. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство тлъстигови със сочни стъбла и листа и с червени или жълти цветове, използвани в медицината или за украса. Зетретуит. В месестите листа на столетника, дебелеца (тлъстигата) и други сухоустойчиви растения се задържа резервна вода, с която се поддържа животът им при засушаване. Бтн VI кл, 64-65.
ДЕБЕЛЕЯ, -ееш, мин. св. дебелях, прич. мин. св. деят. дебелял, -а, -о, мн. дебелели, несв., непрех. Ставам постепенно все по-дебел; пълнея, надебелявам. Противоп. слабея. Тя, която никога за нищо не мислеше и затова дебелееше като угоявана гъска, се радваше, за дето под носа й има толкова много пари, и скърбеше, че утре може да дойде онзи и да ги вземе. Д. Немиров, БЛ, 30. Богатее си човекът, вратът му дебелее, макар да се мерне веднъж-дваж през де
