2. Човек, който трудно схваща, разбира, тъп човек; тъпак. „Дебела глава, от малко не взема -..- трябва отблизо да му разправя.“ И. Йовков, ПГ, 180. Дебела ми е кожата; имам дебела кожа. Разг. Мога лесно да понасям обиди и оскърбления; не съм чувствителен. Намерих писмото ти в редакцията, съхранено. Кой знае как си ме ругал, а? Нищо, фейлетонистът трябва да има дебела кожа. Ем. Манов, ДСР, 100. Дебела сметка. Разг. Сметка, разход, който възлиза на голяма сума. Приятелят му: „Недей, моля ти се. Не ни оставяй самички, особено срещу такава дебела сметка.“ Д. Цончев, ЧС, 71. Дебела сянка.1 Сянка, която е съвсем тъмна и няма никакви светли, слънчеви петна. Горо ле, горо зелена, / пътят ми не е отту-ка, / ама оттука ша мина, / че имаш сянка дебела / и бистра вода студена. П. П. Славейков, КНП, 87. Дебела сянка.2 Разг. Лесна, несвързана с много отговорност и напрежение и сравнително добре заплатена работа. Щом се провали някой по стопанска линия, хайде, викат, върви на културния сектор! А че той бъкел не разбира от култура — няма значение. Сякаш тука не е отго-ворно място... За дебела сянка го смятат... П. Незнакомов, СНП, 49-50. Дебели са ми очите; имам дебели очи. Разг. Безочлив съм, нахален съм, нямам чувство за срам. Успя да наложи на всички своето желание, защото има дебели очи. А Дебели й са очите и от нищо не се засрамва. Дебели очи. Разг. Безочливост. Не че пари чак до толкоз са му липсвали,.., и не до там от безгрижие, а от грижата на други, които са знаяли добре мекото му сърце, отворения му джеб — и силата на дебелите си очи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 127-128. Дебелия край. Разг. Строги, крайни мерки, строго отношение. — Ще те науча аз тебе как се работи на своя глава. Виж оня душманин, добре го е рекъл. Гавазин му е, каже. И така ще бъде! Така или... аз знам и дебелия край! Т. Влайков, Съч. 1П, 249. Имам дебела глава; дебела ми е главата. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите, неразбран и упорит съм. — Вие имате дебела глава!... Не мога да се справя с вас! П. Ве-жинов, ДБ, 205. Налагам / наложа дебелите. Диал. Изгубвам срам, ставам безсрамен.
— Измамих се, господин Стремски, отидох си с тая жена! Прави лоши работи,
— безчестно живее, — сиреч, как да ви кажа?... Наложила е дебелите, зачерни ми лицето... Нощем се върна у дома, от караул, да си легна, а нея я няма, излязла! Ив. Вазов, Съч. XXV, 57. Направям / направя дебели очи. Обикн. в св. Разг. Изгубвам срам, пресрамвам се. Направи дебели очи и изпроси пари. Обръщам / обърна дебелия <край>. Разг. Пристъпвам към строги мерки, почвам да действам строго, да прилагам сила, бой. — Е, как е, другари? — каза след доста дълга пауза Лъвът. — Ще се оправяме ли с добро или трябва да обръщаме дебелия край? П. Незнакомов, СНП, 135. Подчертавам / подчертая с дебела черта (линия) нещо. Книж. Наблягам на някакъв факт, изтъквам голямото значение на нещо. Целият международен печат се озова за тоя документ, като подчерта с дебели линии неговата изключителна важност. Показвам / покажа дебелия край някому. Разг.; показвам / покажа дебелата някому. Диал. Възпротивявам се със сила, опирам се някому. И в края на краищата те и сами заявиха, че на тези български разбойници трябва да се покаже дебелият край. Г. Ка-раславов, Избр. съч. X, 38. Работата става / стане дебела. Разг. Положението става опа-сно, критично. —Друг един генерал,.., попада в обкръжение-е-е. Като вижда, че работата става дебела, скъсва си пагоните, изгаря документите. Н. Антонов, В ОМ, 16. Но един ден,.., го извикаха в отдел кадри на предприятието и му връчиха без особено стеснение заповедта за уволнението като „непригоден“. Той прехапа устни. „Работата става дебела“ — помисли си той, загледан подозрително в думичката „непригоден“. К. Калчев, СТ, 252. С дебела кожа. Разг. Нечувствителен, необидчив. Не се безпокой, той е с дебела кожа, няма да се обиди. С дебели очи. Разг. Безочлив, нахален. Нищо чудно, че така добре се е наредил, той е човек с дебели очи и навсякъде се пъха.
42 Речник на българския език, т. III
ДЕБЕЛ, -та, мн. няма, ж. Остар. и диал. Дебелина. Той [носорогът] живей в Азия и Африка, височината му колкото три лах-ти, а дължината шест; дебелта му е еднаква с дължината. П. Берон, БРП, 101. Храненикът не мо да се мръдне от дебел. БД I, 79. Израсло чудно дърво, / чудно дърво у рай божи, / свамо дебел позлатена, / стеблата му посребрени, / шумата му ма-ламена. Нар. пес., СбНУ XLIII, 486-487.
ДЕБЕЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Дебелан. От мандрата излезе една дебела фигура и се спусна почти ти-чешком по пътя за Билинци. Вървя, що вървя, и клекна. Като забеляза, че го наблюдаваме, дебелакът се изправи и прибяга към мандрата. Сл. Трънски, Н, 225. До входа стоеше висок, сух затворник в шарени дрехи. Той ни се усмихна отдалече, .. Главният надзирател — черноок, черновежд дебелак — видя това, закани му се с пръст. Ем. Манов, ПЯ, 89.
2. Прен. Прост, недодялан, невъзпитан човек; простак. Навярно, скитайки из тия дупки, някой дебелак й бе предложил цигара или чашка вино и тя е трябвало да приеме ухажванията му и да му обяснява, че търси само морфин. Д. Димов, ОД, 47. Тогава наместникът събра тайно по-първи-те от преспанските власи.. Архимандритът им каза свойски, с доверие: — Тия, тукашните дебелаци, не ги бива. Вие сте най-
