не измъкне ятагана, като слушаше присмехите, и скърцаше със зъби, за да не изтърве някоя дебела българска ругатня, та така да издаде произхода си. Д. Рачев, СС, 86. Войниците стават един по един, .. , с дебели псувни по най-различни адреси... Л. Стоянов, X, 132.
7. Прен. Пренебр. Който се проявява, който е изявен в голяма степен; прекалено голям. Говорил на селяните и ги уверявал, че често виждал светиите и приказвал с тях. Дебели лъжи, разбираш? Ив. Вазов, Съч. XXI, 16 .В техните грешки откриваш понякога истина, която не си могъл да откриеш в дебелите умувания на толкова прославени старци-мъдреци! Т. Генов, ДОД, 51. Аз пиша по такъв предмет, от който около стотина фактове и събития само мен са известни, следователно, ако тук-там се срещнат някои дебели погрешки, вярвам, че читателите ще погледнат на тях със снизходително око. 3. Стоянов, ЗБВ I, 17. В това отношение мога с народна гордост да похваля милите си съотечественици за освобождението им от онова дебело невежество, което ги правеше неспособни да чувствуват и познават ползите, что принася жената на всякой народ. Н. Начов, Лет., 1873, 102. След едно разрушение на варваризма и дебелия фанатизъм — ще до-де ясен ден, ще блесне слънцето на свободата за роба. НБ, 1876, бр. 40, 156. Дебело нахалство.
8. Остар. Който е много гъст, плътен. Тук-таме между гъстите дебели шумаци в най-живописните, но инак страшните места се срещат селца със сламени къщици и с печални видове. Т. Икономов, ЧПГ, 25. Като са пробили дебелите пълчища от народи,.., славените са потеглили за първий път към Каспийското море. Т. Шишков, ИБН, 12-13. // За пасище и под. — който е гъсто обрасъл със сочна и буйна растителност; тучен. По всичкото пространство, дето живеят българи, вий ще срещнете богати нивя, дебели и хубави пасбища. С. Бобчев, ПОС (превод), 55. По дебелите пасбища пасли многочислени стада от различни домашни животни. Г. Иошев, КВИ (превод), 39. Колко е хубава таз разработена само-раст!..; в доловете приетни ливади, в поля-нете дебели паши или жътви още по-спор-ни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9.
9. Прен. Остар. Който е примитивен, прост, груб. Нравите им са много дебели и дору скотски. С. Бобчев, ПОС (превод), 270. На иноземците ще стане по-лесно да си вкарват стоките и да ги продават по каквато щат цена и ние трябва да купуваме,.., а сами не сме вредни да изработим нищо, па и да можем да изработим нещо дебело, то,.., излиза по-скъпо, отколкото чини докараната отвън стока. Н. Бончев, Съч. I, 80. // За физически труд, работа — труден, тежък, груб. Той ся зарече да начне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архи-текторските работи: да събаря сгради. И. Груев, СП (превод), 192.
10. Остар. Фон. За звук — задноезичен, твърд. В Тетевен пък ъ са изговаря с един особен глас между а и я: къща, гъби, като че думат кяща, гяби и това е., от неправилното умекотение на дебелите букви к, г, х. БКн, 1859, март, кн. 6, ч. I, 209. Ъ показва твърдото или дебело, а ь — мекото или тънкото произношение. Но тия същите букви — дебел и тънък ер — кога са по средата на думата, са гласни букви и имат особо, тем свойствено, произношение. С. Радулов, НГ, 104.
11. Като същ. Обикн. членувано, дебелият м.у дебелата ж., дебелото ср., мн. дебелите. Разг. Човек, който се отличава с голяма пълнота. Девойката седна в ъгъла на срещното седалище, дето седя дебелият. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 14. Дебелите се уморяват бързо. А Санаториум за дебели.
О Дебела Мара. Диал. Растението дебелец, тлъстига. Дебело черво. Анат. Орган на храносмилателната система у човека и бозайниците, представляващ продължение на тънкото черво, в който се разрушава целулозната обвивка на растителните храни и се улеснява тяхното по-пълно усвояване.
> Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. Слушах, слушах, па като го сеир-дисах: „Че ти да не си ме взел само за разправии, бе господинчо?.. Па, като видя дебелия край, да знаеш как омекна!“ Ст. Чилин-гиров, ХНН, 133. — Абе къде, нали виждаш, не стигат хора. Партията иска доброволци, ние сме длъжни първи да се озовем. Да ида сега и кажа: няма да замина, че съм болен, ще кажат: виж го, видя дебелия край и се чуди как да изклинчи. В. Нешков, Н, 163. Деоел врат. Нов. Разг. Мъж, работещ за определена престъпна групировка и участващ в съответните форми на незаконен бизнес (рекет, незаконна охранителна, застрахователна или друга дейност), чиито външни отличителни белези обикн. са здраво телосложение и дебела и къса шия; борец, мутра, врат, дебеловрат. Дебели вратове ни притиснаха до стената. 24 часа, 1998, бр. 175,
8. Дебела глава. Разг. 1. Упорит, непреклонен, твърдоглав, инат човек. Всичко бе нагласено така, че бдинецът да забрави бдителността си и недоверието към нея [ца-ицата].. И ето сега този Дорослав, тази ебела глава... Колко и да бе очистила великия съвет на болярите от непокорни, все някой бе останал! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. За него почнаха да говорят, че е дебела глава, гледаха да го пращат по-често на безплатна работа и го заплашваха, че е граждански мобилизиран и го чака съд, ако откаже. Кл. Цачев, ГЗ, 76.
